Quantcast

Адвокатът на фирмата с източени сметки: БНБ пази банките от хората

Последна промяна на 25 септември 2013 в 07:45 8940 41

Председателят на Съвета на директорите на

В публикацията си “1 милион лева източени от сметка в ПИБ. БНБ осъдена за отказ от проверка” от 23 септември разказахме как близо 1 милион лева са били източени от сметките на фирма „Кулинар“ АД в Първа инвестиционна банка от лице, сдобило се с фалшиви пълномощни. От ПИБ отказват да възстановят парите, а от БНБ – да извършат проверка до момента, в който са осъдени окончателно от Върховния административен съд. От банката не са доказали, че източването на парите е в резултат на измама от самото ръководство на “Кулинар”. За сметка на това от “Кулинар” описват редица сериозни нарушения на служители на ПИБ, заради които обирът е станал възможен. OFFNews ги описа във втория си материал "Нарушенията на ПИБ според адвоката на източената фирма “Кулинар” Калоян Янков. Днес публикуваме интервю с адв. Янков. Поради големия му обем, ще го публикуваме в два поредни дни.

 

Адв. Янков, как се стигна до делото срещу БНБ във Върховния административен съд?

Делото във ВАС е против отказа на БНБ да извърши проверка по неразрешените платежни операции от 2011 г. с „Кулинар“ АД. Откраднаха над 960 000 лева от сметки в Първа инвестиционна банка. Първо сезирахме ПИБ, като казахме, че кражбата е станала възможна, след като банката е уважила фалшиви пълномощни и е дала на неупълномощено лице достъп до сметките. Заради това поискахме да се възстановят парите. Най-общо казано банката ни отговори: „Гледайте си работата“. Тогава сезирахме БНБ. Тя си мълча около един месец и каза: „Съгласно информацията, която получихме от ПИБ, тези операции са извършени с еди какви си пълномощни. Вие ги оспорвате, но докато не се докаже по съдебен ред, че са фалшиви, те са редовни документи, поради което, моля, отнесете си въпроса към съда“. Обжалвахме отказа на БНБ – защото това на практика е отказ от проверка - пред ВАС и спечелихме, за радост и учудване на цялата гилдия, на две инстанции.

На какво основание претендирате връщане на парите?

С новия закон от 2009 година се възприе една европейска директива за отговорността на доставчиците на платежни услуги, каквито са банките. Тази уредба е идентична с кредитните карти. В нея вече се говори не за отговорност на банката при нарушения, а за разпределение на рисковете. Това означава, че банката е длъжна да плати, дори когато не е виновна. Когато някой ви скимира картата на банково устройство и я използва след два часа в САЩ, банката е длъжна да ви върне парите, ако вие не сте участник в тази измама. Банката поема риска от това да се извършват такива операции, за да не се нарушава доверието на хората в кредитните карти като платежен инструмент. Случаят е идентичен. Банката е длъжна да провери всичко и не връща парите само при груба небрежност или вина - съучастие в измамата.

Затова ПИБ се опитва да докаже, че "Кулинар" са мошеници, за да се освободи от отговорност.

Решението срещу БНБ прецедент ли е?

Доколкото знам, да. Делото е по закона за платежните услуги. Не знам да има друго такова дело, с което да е отменен отказ на БНБ на две инстанции. С окончателното си решение ВАС постановява БНБ да извърши проверка по случая. ВАС постанови, че отговорът от БНБ до „Кулинар“, с елементи на преразказ на становището на ПИБ, не е проверка.

Което е очевидно.

Да. Но БНБ твърди две неща. Първо, че тези нейни актове не подлежат на съдебен контрол и второ, че е извършила проверка.

Как да не подлежат на съдебен контрол?

Чрез Закона за кредитните институции беше прокарана практиката актовете на БНБ да не подлежат на съдебен контрол. Затова, въпреки че делото ни не е по този закон, а по Закона за платежните услуги, с колегите се опасявахме да не би съдът да възприеме становището по този закон поради липсата на съдебна практика и до някъде по инерция.

Но ВАС каза, че тези актове подлежат на съдебен контрол. БНБ следва да извърши проверка, защото това, което е направила, не е проверка. Това е указване на съдействие от страна на проверяваното лице, т.е. ПИБ.

Ще опиша случилото се по следния начин: Регулаторният орган БНБ пита проверяваната ПИБ има ли такъв случай и ако да, какво е становището им. От ПИБ отговарят: „Да, нашите клиенти "Кулинар" твърдят, че тези операции са неразрешени, но ние смятаме, че те са разрешени, защото всичко е наред. Тези пълномощни не са фалшиви, а истински. Докато не се докаже по съдебен ред, че са фалшиви, те са истински. Ние не виждаме никакъв проблем“. И „проверяващата“ БНБ казва: „Според информацията, която получихме от ПИБ....“.

Съдът обаче е категоричен, че БНБ трябва да извърши проверка, която означава събиране на информация, изводи и становище, което да е: „Въз основа на тези данни, тези операции са неразрешени/разрешени“.

Вече е назначена проверка от БНБ. Оптимист ли сте за становището?

Не, определено съм песимист. Струва ми се, че проверката ще приключи без да установи нарушения.

Защо сте толкова категоричен?

Ще Ви дам само един пример. В съдебната зала представителите на БНБ и ПИБ седяха един до друг. Те се защитаваха.

Не е записано в Гражданския процесуален кодекс, но се знае, че в съда този, който обжалва, седи на лявата банка, а всички останали страни – на дясната. В нашия случай – поради незнание или емоционална обвързаност – представителя на БНБ стоеше вляво (те обжалваха), и там застанаха представителите на ПИБ. Ние, „Кулинар“ бяхме вдясно.

Представителите на ПИБ и БНБ си говореха като страни, които заедно се защитават, а не като проверяван и проверяващ.

Подадохме писмо до БНБ, в което указваме, че БНБ трябва да установи точно определени обстоятелства, за да не кажат после, че не сме им казали. Да видим какво ще стане.

Основният въпрос в целия случай е какво прави БНБ, за да направи платежната система по-добра. Според мен единственото, което прави БНБ, е да защитава доставчиците на платежни услуги, тоест банките, от техните клиенти. Но това не е начинът, по който системата ще стане по-добра. Това е начинът, по който ще ерозира доверието на клиентите в банките, и в самата БНБ и в един момент тази ерозия ще доведе до нещо друго, като например до реакцията на хората срещу цените на тока.

Случаят с банките не е много по-различен. В един момент на хората им писва и излизат на улицата. Дали за банките ще излязат и за тези платежни услуги, които са малко по-специфични, не знам, но това, което прави БНБ, е да ерозира доверието в себе си, доверието в тези основни играчи от платежната система за сметка на многото малки играчи.

В общи линии съм песимист. В случая се сещам се за поговорката "Рибата мирише откъм главата". Следователно трябва да се смени главата, за да може да започне да се разнася друга миризма.

Може би трябва да се смени и механизмът, по който биват допускани хора до отговорни длъжности в БНБ, защото те, колкото и качествени професионалисти да са, няма как реално да контролират банките, ако въпросните банки са техните бивши или бъдещи работодатели.

Трябва да се смени механизмът за избор. И още нещо - нужна е по-голяма публичност и прозрачност, защото институциите се стряскат от публичност. А в неосветените ъгълчета се чувстват най-добре.

Говорите за публичност, но източването на сметките на „Кулинар“, е от август 2011 година. Как е възможно по толкова драстичен случай да не се чуе почти нищо, да не стане шумен скандал, да няма поне една-две оставки, това по никакъв начин да не се отрази на ПИБ?

От 2011 година се опитваме да дадем публичност на нашия случай. Той е голям, фрапиращ, има много интересни неща в него, може да се направи обобщение, важно за хората. Обърнахме се към 10-15 вестника, телевизии, радиа и... в крайна сметка нищо.

Как точно става източването на парите – от подготовката до изпълнението – и как така фалшивите, според Вас, документи, минават безпроблемно и пред „Инфонотари“, откъдето се вади електронен подпис, и пред Първа инвестиционна банка?

През юли 2011 г. са издадени четири фалшиви пълномощни. Упълномощители по тях са „Кулинар“ АД. Упълномощеният е един адвокат – Бисер Борисов. Пълномощните са нотариално заверени в Кипър. Те са написани на гръцки език, имат апостил и впоследствие са легализирани в България. Фалшификаторите са доста добри.

В същото време, аз никога не съм ходил в Кипър. Вторият член на борда също не е ходил в Кипър, а третият е бил там веднъж, преди 10 години. Никой от нас не знае гръцки език.

Две от пълномощните са използвани, за да се извади електронен подпис на името на „Кулинар“, с титуляр „Кулинар“, от „Инфонотари“. Другите две пълномощни са използвани, за да се получи достъп до банковите сметки на „Кулинар“ в Първа инвестиционна банка.

"Кулинар" имаше два депозита в ПИБ – едногодишен и 3-месечен. Общата им стойност беше 960-970 хил. лева. След като изпразниха сметките, останаха около 1000 лева.

Впоследствие парите са били наредени по сметка на фирма „Вектор механик“ и, доколкото знаем, са изтеглили още същия ден. Наредени са в „Интернешънъл асет банк“ – също една интересна банка с български собственици, и са изтеглени същия ден в брой.

В брой?!?

В брой от банката без предварително предизвестие.

Как и на кого се разрешава такова нещо?

Явно за някой е позволено. Каза го лично управителят на фирмата „Вектор механик“ пред съда. Попитахме го колко са един милион лева и дали е видял парите, защото той имаше неблагоразумието да разкаже версията си пред съда. Той отговори нещо от рода на „Ами няколко ей такива торбички бяха.“

Неговата история също е супер любопитна, съшита с бели конци.

Разказа, че Николай Янакиев от борда на „Кулинар“ му се обадил и поискал да купи водопроводни части от фирмата му „Вектор механик“. Уговорили се и след няколко дни Янакиев трябвало да преведе парите. Но преведената сума била с две нули повече от уговорената.

След това Янакиев му се обадил притеснен и казал, че погрешка счетоводителят е превел 962 000 лева вместо уговорените 9620. Поискал си обратно парите. И, според версията на управителя на „Вектор механик“, той отишъл до банката, изтеглил ги безпроблемно, срещнал се с Янакиев в кафене, дал му ги, а Янакиев сложил торбите в багажника и си заминал.

Кой би повярвал на това?

Никой. В залата бяха и адвокатите на банката. Този човек си го разказа ей така. Каза „Аз му върнах парите и това беше“.

Явно измамниците не се крият. Дори адвокат Бисер Борисов дойде на едно съдебно заседание и каза: „В една невероятна каша съм попаднал. Дойде Янакиев и ми даде документите. Ние бяхме пред „Инфонотари“. Той ми даде тези пълномощни на мое име, аз извадих електронния подпис, излязох отвън и му ги дадох. В банката по същия начин.“. Но вече го прекъснаха. Струва ми се, че дори съдията започна да се смее. То стана ясно. Безумна история.

Трябва да уточня, че в последствие Бисер Борисов го хванаха в Бургас в имотни измами.

Как тогава тези хора са на свобода?

Да, и аз това се чудя. Сигнализирахме за случая прокуратурата през септември 2011 г., тя веднага сезира ГДБОП, но нищо. Още са на свобода.

За какви измами става въпрос?

През декември миналата година ми се обади една жена, разследващ полицай от Бургас, във връзка с „Кулинар“.

Попитах я за кой от двата случая, свързани с „Кулинар“ се обажда. Единият е за източването на парите, а вторият се отнася до един спор между наследниците на бившия мажоритарен акционер. Най-големият наследник е осиновен с пълно осиновяване в Германия през 1983 г. и претендира за част от наследството. Водят се дела дали има ли право да е наследник.

В случая обаче полицайката се обаждаше заради парите.

Каза, че са хванали Бисер Борисов и негов сподвижник Антон Петров в схема за имотни измами по Черноморието. Измамите ставали чрез фалшифициране на предварителни договори, в които пише, че парите по сделката са платени предварително и изцяло. Продавачи са български дружества с имоти по морето, собственост на англичани. Въпросните дружества не са пререгистрирани, което позволява служебно да се назначат ликвидатори (от съдружниците или кредитора). Купувачите по предварителния договор са кредитори, които са си назначили ликвидатори, т.е. поемат контрол върху дружеството. Водят фалшиво дело пред съда, защото са и ищец, и ответник и купуват имота с фалшиви документи.

Цялата история се разплела, когато една баба отишла в полицията и казала: „Къщата на комшията англичанин се продава – има табела, че се продава. Аз му се обадих по скайпа и той каза, че не я продава. Тук има нещо“. И те казали: „Добре, седни опиши всичко“.

Отидохме в Бургас и установихме, че полицаите там са свършили повече работа за нашия случай, отколкото цялото ГДБОП за година и нещо. Бяха ги хванали, претърсили дома на Бисер Борисов и намерили чанта, пълна с печати на нотариуси, служби по вписванията, на консулства.

Виждайки, че идва полиция, Борисов хвърлил чантата през прозореца. Но полицаите в патрулката не я видели. Намерил я гражданин и им я занесъл. Вътре били личните документи на Борисов и 40 печата.

Извадиха печатите пред нас и започнаха да слагат отпечатък, за да се види има ли печат, използван във фалшивите пълномощни в нашия случай. За съжаление, нямаше съвпадение.

Но ако 10% от полицаите са като тези, ще ликвидираме престъпността. Бяха свършили доста работа по случая, но им го иззе Специализираната прокуратура, която се занимава с организирани престъпни групи, като в случая.

И там потъна?

Потъна, да.

Признаха, че за нашия случай научили от интернет. А аз мислех, че имат вътрешна система. Както се казва, добре че е Гугъл! Безумно е. Хванаха измамниците, но делото е потънало. Обикновено така става. То затова отива в Специализираната прокуратура.

Може би от година нито са ни викали, нищо по този случай, който е кристално ясен.

 

Следва продължение.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

29.09 2013 в 01:11

Много точен коментар!
Искам да добавя, че разпоредбата на чл. 417 ГПК в частта за банките беше обжалвана от Омбудсмана пред Конституционния съд и жалбата беше отхвърлена (докладчик - Кети Маркова) с мотив, че банките носели голям риск и затова имали нужда от защита.
Представяте ли си?!
При положение, че Конституцията казва, че всички субекти са равнопоставени!
Защо банките (частни търговски дружества), а не например мандрите? Кети да каже. Маркова.

27.09 2013 в 20:12

понеже тук се говори за банки и какво правели те и как Кулинар, можели това и онова Ви предлагам един текст, за това как точно банките ни скубят и ни унищожават живота и как депутатите им дават права, които нямат в нито една страна нормално правосъдие.
""Ето за какво "правосъдие и равнопоставеност"тава въпрос при отношенията ни банките! И ето как е станало!
"
Мая Манолова (народен представител от Коалиция за България): Уважаеми колеги! Искам да ви обърна внимание на новата Глава XXXVII „Заповедно производство“. (...) Това е евроизискване за съществуване на заповедното производство – бърза процедура, по която се движат исковете за парични вземания, подсъдни на районните съдилища. (...) Сега за длъжника остава възможност ако прецени, че искането е неоснователно, да депозира възражение и делото да се движи по общия ред, като правата на тези дружества, които предоставят публични услуги, се гарантират от друга правна фигура, а именно – незабавното изпълнение, което гарантира, че няма да бъдат извършени някакви действия, които да осуетят вземането на такова дружество. Мисля, че чрез въвеждането на това производство и в тези хипотези се постига баланс между обезпечаването на нормалното функциониране на тези дружества, които трябва да събират своите вземания – от една страна и от друга страна – за защита интересите на гражданите в случаите, в които считат, че им се търсят суми, които те не дължат. Тоест, длъжникът може да избере дали да плати по една бърза процедура или да върти съдебно производство, което ще го натовари с допълнителни разноски“.

Изказването на г-жа Мая Манолова – въпреки бруталните заблуждения в него, които по-долу ще проследим подробно – не поражда никакви реплики. Прилагаме правен анализ на изказването на г-жа Мая Манолова, направен от колегите от www.Advocati.org

В изложението на г-жа Манолова могат да бъдат посочени няколко откровени неистини, които може би са подвели онази част от народните представители, която никога не си прави труда да се задълбочава в това, което гласува. На първо място, заповедното производство като цяло не е „евроизискване“ – поне не във вида, в който беше възприето от новия ГПК в България. Никъде в нормалните европейски страни не съществува хипотеза, при която частно търговско дружество (колкото и „привилегировано“ да е то, понеже е банка) да може да осъди определено лице (длъжник) само въз основа на едностранно съставени от частното търговско дружество документи за съществуването на дълг; и ако такава правна възможност все пак се намира в правото на някои от страните-членки, тя задължително е балансирана с правото на „длъжника“ да оспори претенцията и да задължи банката да докаже своите права по общия исков ред. Очевидно това не е факт в хипотезата на чл. 417, т. 2 от ГПК, където частните банки са привилегировани наред с държавните и общински учреждения. В този смисъл формулировката „евроизискване“ може да се представи като обикновена манипулация, често използвана от българските политици, за да „омагьосат“ всякакви евентуални възражения с едно неясно и непреодолимо западноевропейско „основание“.

„Сега за длъжника остава възможност – продължава нататък г-жа Манолова – ако прецени, че искането е неоснователно, да депозира възражение и делото да се движи по общия ред, като правата на тези дружества, които предоставят публични услуги, се гарантират от друга правна фигура, а именно – незабавното изпълнение, което гарантира, че няма да бъдат извършени някакви действия, които да осуетят вземането на такова дружество“. Недопустимо и подвеждащо е вмъкването на два съвсем различни правни института в едно такова изречение. От една страна оставаме с впечатлението (ако не сме юристи и не разбираме ГПК), че длъжникът винаги е защитен с правото му да възрази и да поиска преминаване към общия исков ред, в който банката наравно с всеки друг претендент трябва да докаже своите претенции. От друга страна виждаме гарантирани интересите на дружествата, предоставящи публични услуги, чрез „незабавното изпълнение“, което гарантира, че „няма да бъдат извършени никакви действия, които да осуетят вземането на такова дружество“. Г-жа Манолова пропуска да посочи, че длъжникът „няма да извърши никакви действия“, просто защото той няма правна възможност за такива действия; искането на банките за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК не може да се препятства с възражение от длъжника – това възражение е допустимо само срещу непривилегированите кредитори по чл. 410 от ГПК, където банките изобщо не участват.

Г-жа Манолова изразява убеждението, че с така цитираната уредба „се постига баланс между обезпечаването на нормалното функциониране на тези дружества, които трябва да събират своите вземания – от една страна и от друга страна – за защита интересите на гражданите в случаите, в които считат, че им се търсят суми, които те не дължат“. Ако г-жа Манолова нямаше юридическо образование, бихме си позволили да обясним още веднъж, че „в случаите, в които гражданите считат, че им се търсят суми, които те не дължат“, те просто остават длъжни да понесат последиците от незабавното изпълнение – което им се предявява едва с поканата за доброволно изпълнение от страна на съдебния изпълнител и изпълнителното производство продължава до край, независимо от мислите и възраженията на гражданите. За гражданите при това положение остава възможност да образуват отделно дело по общия исков ред, в което да докажат, че всъщност не дължат – което ще завърши далеч след края на изпълнението на „незабавната заповед“ и след разоряването им (както е в общия случай при граждани с едно обикновено работническо домакинство или с малък и среден бизнес).

За трети път г-жа Манолова манипулира народните представители в пленарна зала: „Тоест, длъжникът може да избере дали да плати по една бърза процедура или да върти съдебно производство, което ще го натовари с допълнителни разноски“. Всъщност, длъжникът може да избере „дали да плати по една бърза процедура“, или да плати по тази бърза процедура и междувременно да започне „да върти“ отделно съдебно производство, твърде бавно и скъпо, което евентуално би довело до признаване на правата му и възстановяване на някакъв паричен еквивалент на пазарната оценка на съсипаното му домакинство или бизнес. Отново в едно изречение намираме смесени два съвсем отделни правни института, които г-жа Манолова със сигурност има необходимото образование, за да разграничи. Ако иска.
Трудно можем да говорим за мотивацията на г-жа Манолова да изговори толкова много неистини в Пленарна зала само за няколко минути, но последствията за банковия сектор са изчислими: реализираният от банките материален интерес благодарение на „прокараната“ норма възлиза на 400'000'000 лв. Годишно. Тази финансова последица от чл. 417, т. 2, хипотеза 3 от ГПК не е могла да бъде предвидена към онзи момент през 2007 г., тъй като броени дни преди обсъждането, на 12.06.2007 г. „Тройна коалиция“ (НДСВ, БСП и ДПС) отменя Глава II „Планиране на законопроектите“ от Закона за нормативните актове (ЗНА), поставяща изискването за оценка на подобни финансови последици. Така проектът за нов ГПК минава без оценка на финансовото въздействие и без преценяване на последиците, които днес понася целият български народ.
"

27.09 2013 в 19:59

Редовен номер на всички банки!
И узаконен при това!

27.09 2013 в 19:58

В сериозните медии няма нищо по темата! И няма да има!
А аз съм тук защото тук има и нещо по темата!
Нали?

27.09 2013 в 19:04

Никаква вяра на никоя банка!

Преди десетина години имах сметка( не разплащателна) в ДСК(още българска и държавна).
30-40 лева. Банката я продадоха на унгарците. И получавам известие . че дължа 10 лева за
обслужване на сметката (по нея никакво "движение").
Приключих веднъж завинаги с банковата система.

26.09 2013 в 13:25

към последния коментар на Ха-ха:

Знаеш ли - страдаш от много ГОЛЯМА ПАРАНОЯ. За твое сведение никой за нищо не ми плаща и не ме интересуват.
Всеки има право да си каже мнението, а ти нямаш правото да обиждаш хората за това. Кой в случая се държи като ненормалник? То е ясно...
Просто ми направи впечатление как понякога хората пишат без да мислят и че някой (ето тук вече са платените или неплатени драскачи на ПИБ) много усърдно се старае да смени посоката на темата и да оневини банката, за това, че не си върши работата и заради нея се е случила случката.
Много ти беше злобен първия пост и просължаваш със злобата.
Очевидно имаш големи проблеми и очевидно не можеш да приеме, че твоята дъска хлопа.
Любопитно ми беше дали ще продължиш с просташкото си държание - и какво да видя... :)
Лекувай се докато е време.
П.С. Аз пък мразя простаци и злобни хора като тебе.

25.09 2013 в 20:06

Милке, парите се проверяват всеки ден ако са под дюшека. Когато ги депозираш в банка с договор с клаузи е безумно. Ако в юрганите е по-сигурно защо ще ги слагаме в банката (тук опростявам казуса, изключвайки доходността), нали затова има и защита на депозитите при фалит? Ако банката ги изгуби ги възстановявя. Това се казва доверие в институция, основано да договор. Хората просто си искат нещо дадено назаем. Кое не ти е ясно ....

25.09 2013 в 18:33

Кулинар може и да са мошенници, и да търсят ужилване, но поне доколкото знам пълномощно от чужбина се приема само със заверка от посолство или консулство на България в съответната страна. Ако банката не го е изискала просто гори, адвокатите са наред.

25.09 2013 в 16:55

Сгрешила е фирмата, която не си следи баланса. Това е абсурд. В тая сметка не седят 2 лв. все пак. А иначе преди да мине делото нищо не е черно на бяло. Отговорността сега трябва да падне върху нотариуса и да се разбере кой е този с фалшивото пълномощно. Къде е, къде са парите? Иначе всеки ще може да прави пари така. Тая схема е много апетитна.

25.09 2013 в 16:43

Добре бе Байчо, ти като сложиш пари на депозит, всеки ден ли ги проверяваш дали са там ? Или отиваш на падежа, теглиш ги и си караш кефа ;)
Аз щото сложих малко парици в една банка и отидох да си ги взема след 3 месеца. Бяха си там. Но не съм проверявал като алтав всеки ден дали са там или не.