Трайчо Трайков: В цените на горивата има много сланина

Цените на горивата в България са третите най-високи от 28-те страни в Европейския съюз (ЕС) и с 10% над средните на пазара. Изпреварват ни Малта и Дания, без акцизи и ДДС. 

Това каза енергийният експерт и бивш министър на икономиката Трайчо Трайков по бТВ. Той коментира темата заедно с говорителя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Марио Гавраилов.

Цените на горивата трябва да са горе-долу като тези във Варна, обясни Трайков. Ако високите разходи за местното производство бяха проблем, както се твърди, то той би трябвало лесно да се реши чрез внос, тъй като местното производство е по-малко от половината от пазара, който се продава в България. Така че явно, по някакви причини, на вноса му се пречи или не е възможен, продължи Трайков. По думите му трябва да се провери в две посоки – собствеността на акцизните складове, през които трябва да мине горивото, преди да стигне до бензиностанциите, и евентуално някакви договорки между продавачите на дребно.

На въпрос може ли пазарът да сработи така, че да има конкурентна среда и цени, Трайков посочи, че „всички от доста време чакаме секторния анализ на КЗК“. 

Анализът е към финала си. От началото на годината беше променен Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ни беше дадена възможност да работим с осигурителна и данъчна информация, каза Гавраилов. „Имаме обещанието и очакваме да получим в изключително експресен порядък информация от данъчните и от митниците. Така ще имаме възможност да погледнем на този пазар и от друга страна – от гледна точка на информацията, която има в държавните органи. Създали сме организация в момента, в който получим тази информация, максимално бързо да приключим анализа“.

Искам да разсея заблудата, че ако КЗК стигне до заключение, че има картел в този пазар и наложи големи глоби, това незабавно ще повлияе на цените – ще има глоба, която ще влезе в бюджета, но това не означава, че цените ще бъдат повлияни моментално, посочи той.

Трайков обаче смята точно обратното, „защото 10% глоба върху оборота е горе-долу колкото картелната надценка, т.е. ще им стане по-евтино да играят по правилата“.

Той даде пример с бензиностанциите на Марешки във Варна, които са „обърнали пазар от няколкостотин хиляди души“. Това показва „колко много сланина има в цената на горивата и как тя може да бъде намалена. 20 – 30 ст. по-малко са около 1/4 до 1/3 от цената без акцизи и ДДС“. 

Гавраилов посочи, че в условията на пазарна икономика няма институция, която да пита даден търговец защо продава на определени цени. Вариантът е както е на пазара на електроенергия – да има държавна намеса. Това е въпрос на политически избор. Всяка регулация на свободен пазар минава през държавна намеса.

„Аз не съм „за“ държавна намеса. Държавната намеса трябва да се изразява в мерки пазарът да остане свободен“, но точно тези мерки не се случват, коментира Трайков.

Гавраилов каза, че КЗК е готова с голяма част от заключенията в секторния анализ, но отказа да разкрие повече подробности. „Преди три години сме дали нашите изводи, посочили сме възможни решения. Сега да видим дали нещо се е променило в обстановката от тогава“. Той припомни, че от 5 години има предложение да се въведе лична наказателна отговорност при картелни договорки, каквато практика има в повечето европейски страни, досега няма внесено такова законодателно предложение.

На въпрос колко трябва да паднат цените, за да са нормални, Трайков отговори: „При всички положения трябва да е под средното за ЕС без ДДС и акцизи, или горе-долу това, което виждаме във Варна“.