ПВУ: Какво постигнахме, къде са парите и какво предстои

На 11 ноември Европейската комисия изплати 438,6 милиона евро на България. Плащането дойде с огромно забавяне, след като досега София беше получила само един транш през декември 2022 г. в размер на 1,37 млрд. евро. Искането за второ плащане беше изпратено за пръв път през октомври 2023 г.

Второто плащане идва, след като на 16 април 2025 г. България поиска да преразгледа своя План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тази ревизия наложи промени в заявката на страната за второ плащане, която беше подадена по-рано. Със съгласието на Европейската комисия България оттегли заявката си за второ плащане на 17 април 2025 г. с намерението да я подаде повторно след финализирането на преработения план. Преработеният план беше одобрен от Съвета на 18 юли 2025 г.

На 23 юли 2025 г. България повторно подаде до Европейската комисия заявката си за второ плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост на обща стойност 653 милиона евро. Тази заявка включва 59 междинни и крайни цели, обхващащи 28 реформи и 12 инвестиции. Сред тях са мерки за подобряване на образованието, укрепване на съдебната система и обществените поръчки чрез по-голяма прозрачност и защита на подателите на сигнали, либерализация на електроенергийния пазар, справяне с енергийната бедност и развитие на капацитет за съхранение на енергия.

Европейската комисия частично одобри второто искане за плащане на България на 3 октомври 2025 г.

България все още трябва да изпълни едно условие, свързано с реформата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Комисията ще разгледа възможността за изплащане на останалите средства, след като България изпълни това неизпълнено условие.

Какво предстои за третото плащане?

България може да получи дългочаканото от правителството трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост за Коледа, но с удръжка заради неизпълнени съдебни реформи, става ясно от съобщение на Европейската комисия на 02.12.

В началото на октомври страната ни поиска 1,618 млрд. евро (около 3,2 млрд. лв.), като отчете че е изпълнила всичките 70 етапи и цели. ЕК обаче не споделя същото мнение и посочва, че част от сумата ще бъде задържана заради недовършената реформа в Комисията за противодействие на корупцията (КПК).

Очаква се сумата да е около 150 млн. евро. Такава удръжка имаше и при второто плащане, от което бяха задържани 215 млн. евро. Така страната ни ще получи около 1.5 млрд. евро.

ЕК е установила, че България е изпълнила 22 реформи и 19 инвестиции в полза на гражданите и предприятията в сферата на екологичния и цифровия преход, научните изследвания и иновациите, здравеопазването, социалната закрила, устойчивия транспорт и модернизацията на предприятията.

Според комисията България е изпълнила успешно 48 от 50-те ключови етапа и цели, свързани с третото искане за плащане.

Част от водещите мерки, засегнати в третото искане за плащане, се отнасят до инвестиции в производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия, ограничаване на годишните емисии на въглероден диоксид за съществуващите електроцентрали, работещи с каменни и лигнитни въглища, както и забрана на нови инсталации за производство на електроенергия от каменни или лигнитни въглища.

От ЕК обаче смятат за незадоволително изпълнението създаване и реално функциониране на новата Комисия за противодействие на корупцията включително избор и назначаване на ръководство при гарантирана политическа независимост. Засега това условие остава неизпълнено, тъй като процедурата за избор на нови членове, започнала в началото на юли, все още е в застой.

Друга точка, по която не вижда напредък, е прилагане на механизма за разследване на главния прокурор, който властите считат за изпълнен след назначаването на съдия Даниела Талева за ад хок разследващ главния прокурор. На 12 ноември обаче прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет освободи Талева като разследващ главния прокурор. От 7 декември, когато изтече двугодишният ѝ мандат, тя вече не изпълнява длъжността.

Мястото ѝ зае Антон Урумов от Софийския градски съд.

"В резултат на това Комисията предлага временно да отложи част от плащането в съответствие с Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Този подход позволява на държавите членки да се справят с неизпълнените ключови етапи, като същевременно продължат да получават средства за онези ключови етапи и цели, които са успешно изпълнени", съобщиха от ЕК.

През последните месеци парламентарната групата на "Обнови Европа" настоява за спиране на европейските плащания в сектор правосъдие заради ареста на варненския кмет Благомир Коцев, който вече е на свобода.

Какви са следващите стъпки?

Предварителната оценка на Еврокомисията ще бъде изпратена на Икономическия и финансов комитет (ИФК), който разполага с четири седмици, за да представи становището си. След като ИФК даде становището си, Еврокомисията може официално да одобри плащането към България. 

Колко бързо ще стане това, зависи от времето, което ще отнеме на българските власти да отговорят на уведомлението на ЕК за решението да задържи плащането по двата ключови етапа, свързани с правосъдната реформа. По принцип България разполага със срок от един месец, за да отговори на оценката на Брюксел.

Ако след отговора ни ЕК все още смята, че ключовите етапи не са завършени, тя може временно да задържи част от плащането. Удържаната сума ще бъде изчислена, като се използва стандартният метод на Комисията, посочен в приложение II към Съобщението за МВУ. Изчисленията сочат, че сумата ще е около 150 млн. евро.

След това България ще разполага с шест месеца, за да предприеме действия и да изпълни всички останали изисквания. Когато ключовите етапи бъдат завършени, останалата част от плащането ще бъде освободена.

Защо парите са спрени?

Причината за редуцирането на транша от ЕК е неизпълнението на един ключов етап (Milestone 218) от общо 59 за второто плащане. Това е гарантирането на политически независима КПК.

Обещаният нов Закон за противодействие на корупцията бе приет и влезе в сила на 6 октомври 2023 г., а оттогава има и две корекции. С него на антикорупционната комисия бяха предоставени широки правомощия за ефективно разследване, включително за използване на специални разузнавателни средства при определени условия и гарантиране на достъп до публични бази данни.

През юли тази година парламентът прие правила за избор на членове на новата комисия, с което българските власти отчетоха, че е изпълнен и последният етап за втория транш: "влизане в сила на новите правила за назначаване на председателя и членовете на новата КПК, гарантиращи тяхната независимост и почтеност". Но ЕК не се съгласи, че са изпълнени всички критерии, най-вече по отношение на гаранциите за независимост на новия орган и членовете му.

На 10 октомври от "Продължаваме промяната-Демократична България" обявиха, че започват да събират подписи за оставката на шефа на Комисията за противодействие на корупцията Антон Славчев.

"С оглед на това, което Комисията за противодействие на корупцията отказа да направи, а именно да проведе нормални разследвания и да разпита всички свидетели по делото във Варна и София – събрахме подписи за оставката на Антон Славчев", каза председателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев.

Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че подкрепя с две ръце събирането на подписи за оставката на Славчев, но иска закриване на КПК. 20 дни по-късно Борисов се подписа за оставката Славчев. Това се случи в пленарната зала, след като съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев лично занесе папката, в която се събират подписите, на Борисов.

Депутатите от парламентарната му група обаче все още не са положили подписи за оставката на шефа на КПК. 

В началото на септември евродепутатът от Европейска народна партия/Демократична България Радан Кънев каза пред OFFNews, че управляващите имат желание да спасят парите по ПВУ, но без да осъществят реформите.

Какво казват институциите?

OFFNews изпрати запитвания по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до министерствата на правосъдието, електронното управление, регионалното развитие и благоустройството, енергетиката и финансите за това къде отиват парите от ПВУ. Министерството на енергетиката не отговори на поставените му въпроси. 

На въпрос кои са топ 10 най-големите бенефициенти (компании) по ПВУ до момента и какви суми са им преведени, от МФ изпратиха таблица с бенифициентите, според която европейските средства се концентрират в ограничен кръг дружества, като преобладаващият дял от реално изплатените средства е насочен към държавни предприятия, ангажирани с ключови инфраструктурни и енергийни проекти.

Според данните на първо място в класацията е „Метрополитен“ ЕАД, който е получил над 207,6 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. На второ място се нарежда Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ЕАД с изплатени 85,6 млн. лв. Само тези две държавни дружества са получили над 293 млн. лв., или повече от 96% от всички средства, изплатени досега на държавни предприятия по ПВУ.

Третото държавно предприятие в списъка „Балкан“ АД е с далеч по-малко усвоено финансиране - под 10 млн. лв.

При частните компании картината е различна. Сред най-големите бенефициенти преобладават дружества, свързани с изграждането и развитието на индустриални зони и технологични паркове. Компании като „Индустриална зона Търговище“ АД, „Индустриален технологичен парк – Свищов“ АД и „Индустриален парк ЛВЗ“ ЕООД са получили между 10 и 11 млн. лв. всяка. Останалите частни бенефициенти в топ 10, сред които „Лийн Диджитал Солюшънс“ ЕООД и „Данлекс“ ЕООД, са усвоили суми в порядъка на около 4 млн. лв.

Данните от таблицата показват, че докато при държавните предприятия средствата са концентрирани в няколко стратегически проекта с национално значение, при частния сектор финансирането е разпределено между повече на брой компании, но в значително по-ограничени размери. Това повдига въпроса доколко ПВУ към момента изпълнява ролята си на инструмент за по-широка икономическа трансформация и стимулиране на частните инвестиции, извън големите публични инфраструктурни проекти.

*Данните са от таблица, предоставена от Министерството на финансите. В анализа са включени само търговски дружества, като са изключени институции и администрации. Бенефициентите са подредени по реално изплатени средства, а не по договорени суми. Изведени са топ 10 компании с най-голямо усвояване към момента, които допълнително са разграничени на държавни предприятия и частни компании според формата на собственост.

Относно въпроса какви реформи в правосъдната система включва ПВУ (като етапи и цели) от Министерството на правосъдието посочват, че след продължителни забавяния и политическа нестабилност България ускори част от съдебните реформи, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), през пролетта и лятото на 2025 г. В периода април–юли са приети и отчетени редица законодателни промени, които са пряко обвързани с второто плащане по плана. Част от ключовите реформи обаче все още са в процес.

От министерството посочват, че най-осезаемият напредък е в сферата на електронното правосъдие. В края на юли парламентът прие изменения в Административнопроцесуалния кодекс, с които се въвежда възможност за електронно водене на административни производства. Граждани, адвокати и институции вече могат да подават искания и документи онлайн, като законът задължава всички участници в процеса да посочват електронен адрес за призоваване.

Една от ключовите промени е възможността за подаване на искане за издаване на индивидуален административен акт по всяко време – 24 часа в денонощието. Това е мярка, която пряко засяга ежедневния достъп до правосъдие и е сред малкото реформи по ПВУ, които имат незабавен практически ефект.

От правосъдното министерство посочват още, че през юли 2025 г. Народното събрание прие изменения в Закона за борба с корупцията – ключов етап от ПВУ. С тях започна реформата на Комисията за борба с корупцията и беше задействана процедурата за избор на ново ръководство.

Бяха приети правила за работа на Номинационната комисия, проведени публични изслушвания на кандидатите и изготвен доклад за тях. Формално това позволява на правителството да отчете изпълнение на мярката пред Европейската комисия. На практика обаче новият антикорупционен орган към този момент все още не функционира пълноценно, което поставя въпроса доколко реформата е съдържателно завършена.

Паралелно с това Министерството на правосъдието отчете и укрепване на Инспектората към Висшия съдебен съвет – органът, натоварен с превенцията и противодействието на корупцията в съдебната власт.

Друга важна мярка по ПВУ, отчетена като изпълнена през юли, е влизането в сила на Закона за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения. Законът транспонира европейските изисквания за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения, и цели да ограничи натиска и репресиите срещу хора, които сигнализират за корупция и нередности.

Въпреки че нормативната рамка вече съществува, експерти отбелязват, че реалният ефект ще зависи от прилагането ѝ и от капацитета на институциите, които трябва да гарантират защитата.

До края на юли беше направена и първа стъпка към регулация на лобистките дейности. Министерството на правосъдието публикува консултативен документ за бъдещ Закон за прозрачност и почтеност в управлението, който премина през обществено обсъждане. Подобна е и ситуацията с въвеждането на антикорупционни системи в държавните предприятия – има подготвени законодателни предложения и приет Кодекс за етично поведение, но реалните задължения за предприятията все още не са влезли в сила.

По-малко внимание получиха промените в търговското и несъстоятелностното право. През този период бяха отчетени изменения в Търговския закон, свързани с по-ефективни производства по несъстоятелност и въвеждането на нова правна форма на търговско дружество.

По-широката реформа, включително Законът за несъстоятелност на физическите лица, беше оставена за отчитане пред Европейската комисия в края на 2025 г.

От Министерството на електронното управление (МЕУ) посочиха, че реалното изпълнение на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се осъществява от Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ). Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към МЕУ и отговаря за конкретните инвестиции, докато самото министерство няма ангажимент по тяхното директно управление.

ИАИЕУ участва в изпълнението на две основни инвестиции от националния план - широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура, като проектът цели модернизация и разширение на електронната инфраструктура в страната, включително мрежи за университети и научни институти и цифровизация на колекциите от архиви - тази инвестиция има за цел дигитализация на архивните колекции и създаване на платформа за достъп и съхранение на дигитализираното съдържание.

И двете инвестиции са в процес на изпълнение по график, без да има официално отчетени завършени етапи към момента.

За проекта по цифровата инфраструктура ИАИЕУ е сключила договори с няколко фирми и консорциуми, включително:

• „А1 България“ ЕАД
• „ПАРАФЛОУ КОМУНИКЕЙШЪНС“ ЕООД
• ОБЕДИНЕНИЕ „ЛИРЕКОНТ 22“ ДЗЗД
• „БУЛСОФТКОМ-ЕНТЪРПРАЙЗ“ ДЗЗД
• „КОНСОРЦИУМ СИСТЕЛ“ ДЗЗД

За изпълнението на инвестицията са проведени шест обществени поръчки:

1. Подмяна на устройства за Единната електронна съобщителна мрежа (DWDM/Core/Aggregation слоеве).
2. Подмяна и доставка на нови устройства за ЕЕСМ в Access слой.
3. Доставка на устройства за ЕЕСМ в Access слой за нови локации в общински центрове.
4. Подмяна на MMF кабели по съществуващи трасета и осигуряване на оптична свързаност до университети и научни институти.
5. Доставка и оборудване на възли за свръхвисокоскоростен достъп в 24 университета и научни института.
6. Изграждане на резервен защитен интернет възел и система за управление, наблюдение и защита на ЕЕСМ.

Всички обществени поръчки вече са приключили с подписани договори за изпълнението им.

За дигитализацията на архивите договорът е само с „А1 България“ ЕАД. За инвестицията е проведена една обществена поръчка за придобиване на единна платформа за дигитализация и център за съхранение на дигитализирано съдържание.

В отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на регионалното развитие и благоустройството не дадоха конкретни отговори на въпросите: Кои инфраструктурни проекти по ПВУ (пътни, ЖП, ВиК) са в процес на реализация? Какви са сроковете за приключване и има ли риск да не бъдат завършени до крайния срок? Какви са стойностите на сключените договори до момента? Кои обществени поръчки са проведени във връзка с ПВУ и какъв е техният резултат?, защото "изброените в него типове инфраструктурни проекти не попадат в обхвата на инвестициите, които изпълнява МРРБ по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

МРРБ ни препрати към официалната си интернет страница, където е посочено, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството изпълнява следните инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост.

- Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд;

- Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд;

- Зелена мобилност;

- Единна информационна система по устройство на територията;

- Цифрова трансформация на българския строителен сектор;

- Въвеждане на строително информационното моделиране в инвестиционното проектиране и строителството.

Няма време

Планът за възстановяване и устойчивост на България е подкрепен с безвъзмездни средства общо в размер на 6.17 милиарда евро. С плащането на 11.11 общият размер на изплатените средства достигна 29.5% от сумата по плана, като са постигнати 38.2% от набелязаните ключови етапи и цели на България.

Регламентът за Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) предвижда, че плащанията към държавите членки трябва да бъдат извършени от Комисията до 31 декември 2026 г., като окончателните етапни цели и цели, свързани с тези плащания, трябва да бъдат изпълнени до 31 август 2026 г. Етапните цели и целите, които не са постигнати до крайния срок 31 август 2026 г., няма да бъдат допустими за плащане по механизма.

Следете новините ни в GoogleNews