Радан Кънев: Стабилно мнозинство за реформи отново няма, но мнозинство за управление има. ЕК е твърдо решена да възнагради този факт

Европейската комисия е склонна да облекчи доста изискванията си към България по отношение на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. В момента наблюдаваме ситуация, при която стабилно мнозинство за реформи отново няма, но мнозинство за управление има. Изглежда, че ЕК е твърдо решена да възнагради този факт.

Това каза в интервю за OFFNews евродепутатът от Европейска народна партия/Демократична България Радан Кънев.  

В петък (05.09) по време на блиц парламентарния контрол вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев заяви, че второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост се очаква да бъде осъществено до средата на октомври. Той обясни, че ревизираното искане за второ плащане над 650 млн. евро е изпратено до Европейската комисия (ЕК) още през юли. 

Вицепремиерът обясни още, че по първоначалния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост плащанията са били 9, което би означавало в рамките на 2026 година да бъдат обработени 6 плащания. По думите му това е практически невъзможно и е постигната уговорка с ЕК за препакетирането им.

Според Радан Кънев правителството има желание да спаси парите по ПВУ, но без да осъществи реформите.

"Желание със сигурност има и то голямо. Въпросът е, че има желание да спаси парите, без да осъществи реформите. Както казах, изглежда ЕК е склонна доста да облекчи изискванията си към България. Дали за добро, или за лошо, според мен не е за добро, защото доброто развитие е парите да бъдат получени, а реформите да бъдат направени. В момента по всичко личи, че има политическо решение да бъде възнаградена политическата стабилност в България - това, че България успя да направи някакво мнозинство и някакво правителство, да бъде оценено положително по начин, който се разбира, а този начин обикновено е езикът на парите", отговори Кънев на въпрос дали вижда желание от страна на правителството да спаси парите по ПВУ.

Каква е оценката на Европейската комисия и Европейския парламент за напредъка на България по ПВУ към момента?

Европейският парламент няма пряко отношение, да не кажа, че въобще няма отношение към преговорите с отделните държави, а и ние нямаме по-специална информация по отношение на измененията на ПВУ. Това, което се знае в България, това се знае и тук и то не е много към момента. Работата е изцяло в ръцете на Европейската комисия. По всичко личи, че има политическо решение да бъде намерен начин следващите траншове за България да бъдат отпуснати, но оценката идва след изпълнението на реформата. В момента на ниво ЕП сме оценявали вече пари, които са отпуснати, и реформи, които са изпълнени. Аз бях докладчик по част от тази оценка, но е много ранен етап дори за това, защото няма държава, която да е завършила работата си по ПВУ. Има само такива, които са много напреднали.

Кой и как забави изпълнението на плана?

Изпълнението на плана не беше забавено, а блокирано от политическия хаос в България през последните години. От факта, че нямаше нито едно дълготрайно работещо правителство и преди всичко, че нямаше нито едно стабилно парламентарно мнозинство. Най-голямата спирачка пред всички реформи в плана беше фактът, че всеки парламент на третия месец най-късно от работата си се превръщаше в предизборна трибуна, а някои си бяха предизборна трибуна през цялото си съществуване. Популизмът надделяваше над обществения интерес. В момента наблюдаваме една друга ситуация, при която стабилно мнозинство за реформи отново няма, но мнозинство за управление има. Изглежда, че ЕК е твърдо решена да възнагради този факт. От гледна точка на развитието на българското общество това не е най-добрият вариант, не е и най-лошият, защото най-лошият е блокажът да продължи и ние да не успеем да усвоим или инвестираме средствата по плана. Това, което сега върви, е поредното усвояване. То в голяма степен ще спаси време за бюджетните баланси, но няма да е инвестиция в бъдеще.

В кои сфери България изостава най-много в сравнение с други държави членки?

Не бих говорил конкретно за изоставане, това е въпрос на посока на развитие. Първо, средствата по плановете се договарят изначално на база така наречените специфични изисквания на държавите, което значи, че те са различни. В България голяма част от тези изисквания са за върховенството на закона, борбата с корупцията и навсякъде, не само у нас, с политиките за намаляване на въглеродния отпечатък, така наречената декарбонизация. Ясно е, че ние изоставаме и в двете сфери, но едната е много специфично българска (сферата на правосъдието - б. р.). Ние там не се мерим с някой друг, а със собственото си развитие, а изглежда Комисията ще е склонна на много големи компромиси. Виждаме, че тя одобри така наречената реформа за Комисията за противодействие на корупцията, значително улесняване, опростяване на процеса за номинация и избор на членовете на комисията, намаляване на гаранцията за нейната независимост. Това е една от причините да говоря за очевидно политическо решение парите да бъдат отпуснати. По отношение на декарбонзацията, правителството е в много задълбочени преговори с ЕК и те са всичко друго, но не и прозрачни. Така че, едва когато видим някакъв краен резултат, можем да оценим дали постигнатото е смислено или е компромис. Със сигурност от страна на ЕК настояването да има някакъв декарбонизационен план не може да бъде премахнато, от българска страна въпросът ще бъде налагане на достатъчно условности и срокове в този план, за да не бъде болезнен в близките години.

Решена ли е съдбата на парите по плана, които не са използвани?

Към настоящия момент не е решена. Тук има една уловка, която рядко се оценява и то в повечето страни членки, не само в България. Това е, че така наречените неизползвани средства не са взети. ЕК взима пари на финансовите пазари за тези части от националните планове, които са одобрени. Така че към момента има една значителна сума, която, ако в момента ми е правилна оценка, е малко под 1/3 от общия размер на парите за грантове и значително над половината от парите за заеми. Те не са теглени като заем от ЕК и големият политически въпрос е дали този заем изобщо да бъде взет или просто да не задлъжнява ЕС с тези суми, след като срещу тях няма одобрени национални проекти по ПВУ.

Каква е ролята на българските евродепутати? Можете ли реално да повлияете на процесите?

Инструментът, с който разполагаме, е парламентарният контрол и въпросите до Комисията. Аз вече зададох въпрос до Комисията във връзка с КПК и с това дали ЕК ще отстоява категорично гаранцията за независимост на този орган и получих доста характерен отговор на брюкселски английски, който разчитам като "да, Комисията ще бъде толерантна към българското правителство в опитите да ограничи независимостта на тази комисията". Тоест, няма как да съм доволен от отговора, но няма и какви следващи стъпки да бъдат предприети от ЕП освен в общите рамките на предстоящия нов дебат в пленарна зала за кризата на българската правова държава, защото 5 години след предишния такъв дебат, прогресът е минимален, а регресът в някои отношения, е значителен.

По отношение на годишната реч за състоянието на Съюза на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Кънев смята, че речта ще бъде дефанзивна - ЕК ще опита да защити цялостната си линия от година насам и въпросът е какво по-различно ще каже Урсула фон дер Лайен от миналата година, защото са се натрупали повече кризи и въпроси, отколкото решения. Речта ще бъде произнесена утре (10.09) от 10.00 ч. българско време пред членовете на Европейския парламент в Страсбург.

Българският евродепутат отчете, че миналата година председателката на ЕК е дала смела заявка за реформи в индустриалната икономическа политика, но "не сме мръднали много напред". Също толкова амбициозна е била заявката и в геополитически план на ЕС, където съвсем няма напредък.

Кънев коментира и пътя на България към еврозоната, като отчете, че на европейско ниво процесът е приключен и напълно необратим.

"Въпросът е да няма провал във вътрешната политика на страната, който, честно казано, не очаквам. Дори правителството да падне и да изпаднем в по-голям хаос от този, на който сме свикнали, никой не би поел риска да пробва какво ще стане, ако навлезем в непознатите води да сме страна, която нормативно е в еврозоната и изведнъж поиска да не иска да бъде."

Следете новините ни в GoogleNews