Костов: 25 400 мюсюлмани у нас са радикализирани, Турция изнася политически ислям (видео)
Според мащабно социологично изследване на българските мюсюлмани, 4,4 % от тях, това са близо 25 400 души, са радикализирани - считат, че ако се наложи, е редно човек да жертва живота си в защита на своята религия. И 1,4 %, това са 8000 души, са на мнение, че при определени обстоятелства тероризмът може да бъде оправдан. Рискът е към тях да се добавят част от онези 12 000 млади мъже - нелегални имигранти, влезли през последните три години у нас. Тези лица са потенциален ресурс за разпространение на радикален ислям в България и в Европа.
Това заяви днес бившият премиер Иван Костов на дискусията "Спорни точки за неоосманизма", организирана от Института по социология „Иван Хаджийски“ и Центъра за анализи и управление на рискове.
Докладът на центъра, представен от Костов, беше посветен на "Рискове за България от неоосманизма".
Турският политически ислям е най-агресивният и недопустим за светска Европа елемент на неосманизма. Той бе "изнесен" в България под формата на намеса в делата на българското мюсюлманско вероизповедание - до подчинението му от Дианета (Комитета по религиозните въпроси на Турция). Управляващите в Турция отчуждават българските турци, ромски общности и български мюсюлмани от тяхната нация и държава, каза Костов.
Рискове пред България от етнически и религиозни конфликти
Ислямът на Партията на справедливостта и развитието загуби своята умереност още в средата на първото десетилетие на ХХI век. За Партията на справедливостта и развитието секуларизмът не е алтернатива на радикалния ислям, те промениха светската мюсюлманска република Турция в ислямска държава, посочи председателят на Центъра за анализи и управление на рискове.
Според Костов "има значителна вероятност отказът на повече от една пета от преброените през 2011 г. у нас да отговорят на въпросите за майчиния си език и вярванията си да е израз за по-опасен синдром - на затваряне и изолиране от българската нация и държава. Това е знак за опасност от етнорелигиозно разцепление и бъдещи конфликти".
Турция и нейните институции се ислямизират, усилено се "изнася" турски политически ислям, който отчуждава българските граждани от тяхната нация и държава. Дианетът се намесва във всички дела на мюсюлманското вероизповедание в България. Дианетът създава допълнителна пряка зависимост като финансира над 450 имами, предимно в Родопите, в циганските махали и в слабо населени смесени общини, където се разпределят бежанците. Турските власти строят и издържат като свои две средни духовни училища у нас, които са напълно неадекватни със своята база за над 4000 ученика - в Момчилград и Шумен има под 100 ученици. Анализът показва, че в периода 2000-2014 г. са построени 176 нови джамии и месчити, съобщи Иван Костов.
Турция ще деградира до режимите на Саддам и Кадафи
По наши данни, в над 400 български джамии през миналата година не е имало нито една служба. Затова строителството на нови джамии следва да се възприема единствено като символи, обозначаващи присъствие и претенции на исляма в България, обясни председателят на Центъра за анализи и управление на рискове.
Турция като ислямска държава с имперски претенции, под каквото и да е естество, не може да бъде член на ЕС и не е партньор за отбраната на НАТО. Ако българските власти не съберат смелост да кажат това, най-вероятно някой ще го направи, защото противното е пълно отрицание на евроатлантическите ценности и устои. Израждането на режима [в Турция] в авторитарен, по "московски" или "султански" образец, ще предизвика отрицание и съпротива както вътре в страната, така и вън от нея. Турция ще деградира до режимите на Саддам и Кадафи и в никакъв случай няма да бъде пример за подражание, а източник на конфликти. Тези конфликти могат да разкъсат нейната нация и територия: на демократи-кемалисти - в западната ѝ част; на крайни ислямисти - в централен Анадол; на обособена кюрдска територия - в югоизточната ѝ част. Това може да превърне Турция във "втора Сирия" - на границата на България, изброи рисковете бившият премиер.