ДСБ разделени по Закона за съдебната власт

Въпреки че бяха приети с голямо мнозинство, промените в Закона за съдебната власт разделиха част от депутатите. Законопроектът беше подкрепен от ГЕРБ, АБВ, БДЦ, ПФ и ДПС, като събра 118 гласа "за" и едва 19 против и един въздържал се. Текстовете станаха причина и за разделение на мненията в групата на Реформаторския блок.

Дебатът на първо четени премина основно по две теми в законопроекта – прекият избор на членове на ВСС от магистратската общност и явното гласуване.

Разделени при гласуването бяха от ДСБ - Атанас Атанасов заяви, че няма да подкрепи проекта, а Радан Кънев гласува "за".

Димитър Делчев от РБ заяви, че ще подкрепи законопроекта „Съдебната реформа продължава повече от година и това е първият закон в нейното изпълнение. Положително е въвеждането на две важни идеи – явното гласуване и прекият избор на членове на ВСС от съдии и прокурори“, каза от трибуната на парламента депутатът. Той припомни, че преди 10 месеца явното гласуване е изпаднало от „историческия компромис“, но с промените в закона то ще бъде въведено. „Във ВСС има огромни съмнения, че гласуването се прави зависимо и под някакъв контрол. Така хората ще имат възможност да разберат мотивите“, обясни депутатът.

Колегата му Атанас Атанасов заяви, че няма да подкрепи законопроекта по принципни съображения, защото не е подкрепил кандидатурата на Екатерина Захариева за министър. „Това е проект, който ще узакони опраскването на съдебната реформа, защото с гласуването по Конституцията съдебната реформа беше опраскана. Не мога да подкрепя законопроект, който продължава заложените порочни тестове в Конституцията“, обясни Атанасов, който по-късно гласува "въздържал се". 

Радан Кънев не се включи в дебата, но гласува в подкрепа на промените.

С подобни аргументи от БСП също не подкрепиха промените. Според Филип Попов текстовете преповтарят промените в Конституцията, „които не решават проблемите в съдебната власт, дори ги задълбочават“. Той смята, че с текстовете няма да бъдат решени проблемите, свързани с бързината и качеството на процеса. Основната критика на левицата е падащият кворум, с който общите събрания на магистратите ще избират свои представители във ВСС. В закона е предвидено изборът да стане в рамките на две седмици – първият уикенд ще има дебат по кандидатурите, а на следващия ще е самият избор. Това би позволило изборът да се прави от 30 души, смята лидерът на групата на левицата Михаил Миков. 

Една от основните му критики беше свързана с представителството на съдиите. „Как ще бъдат представени от София и провинцията, кой ще им плаща командировъчните?“, попита той. „Не знаете накъде тласкате така наречената съдебна реформа. Тепърва ще има страшно много проблеми при прилагането на закона“, каза той. Според него в закона има „абсурдни записи“, като това, че в кадровите дела на магистратите ще бъде посочвано успешното справяне с работата им, но не и провалите им. Тази информация обаче ще няма да е публична.

От левицата смятат още, че със закона се създава извънреден съд, пред който може да се обжалва изборът на членове на ВСС от магистратската общност.

Независимият депутат Велизар Енчев заяви, че гласуването е лицемерно, тъй като се говори за независимост на съдебната власт, а в същото време във ВСС ще влизат 11 души, избрани пряко от парламента. „Чии съдии и прокурори ще бъдат избрани? Парламентарната квота във ВСС трябва веднага да отпадне. Но това няма да стане, тъй като всички вие в тази зала искате да контролирате съдебната система“, каза Енчев. Той смята също така, че изискването да няма вот „въздържал се“ и явно гласуване при прекия избор на магистрати за членове на ВСС, връщало в годините на комунизма.

Данаил Кирилов от ГЕРБ заяви, че по време на дебата са се появили манипулации. Той отговори на Велизар Енчев, че професионалната и политическата квота във ВСС са определени в Конституцията. „Да се твърди, че сега ние уреждаме и установяваме парламентарна квота е нелепо, грозно и абсолютно невярно“, каза той и обясни, че при промените в Конституцията, ако е имало възможност, това е щяло да бъде направено. Той отхвърли и твърденията на левицата за това, че се създава извънреден съд, като обясни, че с текстовете се предвижда възможност за обжалване на резултатите от избора на съдии и прокурори за членове на ВСС. Във връзка с падащия кворум за избора им, той направи аналогия с избора на правителството на Пламен Орешарски, което било избрано с непълен кворум, а съществени законопроекти са приемани с по 61 гласа. „Важно е съдиите да знаят, че ще избират пряко представителите си във ВСС“, обясни той. 

Атанас Атанасов реплика с изказването, че няма логика в това съдиите и прокурорите да избират свои представители в условията на падащ кворум, а представителите от парламентарната квота да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от 2/3, което значително по-тежка процедура.

Валери Симеонов от Патриотичния фронт заяви, че законът е естествено продължение на промените в Конституцията. „Законопроектът е добре направен, решава въпроса с промените в Конституцията. Има и второ четене, заповядайте тогава“, обърна се той към колегите си, които се изказаха срещу промените. Той определи като несериозни твърденията на левицата за противоконституционност на някои текстове. На обяснението на Атанас Атанасов за това, че не подкрепя закона, защото не е подкрепил кандидатурата на Захариева, патриотът заяви, че също не е подкрепил избора на министърката, но когато един закон е добър той трябва да се подкрепи. „Ние божества ли сме? Нямате ли в себе си склонността да промените своята позиция? Не сме гласували за г-жа Захариева, но щом законпроекът е добър, ние ще го подкрепим“, обясни той.

Лъчезар Никифоров от АБВ също се изказа в подкрепа на промените. От партията на Първанов са убедени, че реформите ще се случат, когато „се слушат експертите“. „Министърът на правосъдието демонстрира качествено нов подход и дава възможност на всички заинтересовани страни при писането на закона“, обясни той.

Правосъдният министър Екатерина Захариева каза, че с подкрепата на закона парламентът ще отговори на очакванията на обществото. „Призовавам да бъдем на висотата на всички български граждани и на магистратите и наистина ще помоля да не въвеждаме в заблуждение и хората, и магистратите които гледат“, каза министърката. Захариева отговори на критиките за падащия кворум, който, по думите ѝ, е „нещо абсолютно обичайно“.

„Да покажем, че реформата не може да бъде отлагана. Да отговорим на изискванията и очакванията на българското общество“, призова преди гласуването Захариева.