За необходимото и възможното

Казват, че политиката е изкуство на възможното, но то невинаги изглежда достатъчно.

Постигането на минимално необходимото съгласие за промени в Конституцията се оказа най-сериозното изпитание пред управляващото мнозинство и опозицията. Реформаторският блок и министърът на правосъдието подцениха съпротивата срещу промените. Декларираната подкрепа за продължаване на реформата в съдебната власт се оказа фалшива. Изгубено бе много време за подготовка и разширяване на съгласието по отделните елементи на реформата. Заради всичко това последните десетина дни изглеждаха като истинско бойно поле, в което много от участниците, но преди всичко общественото мнение, изгуби представа за посоката на развитие.

В самото начало на процеса, изпреварвайки развитието на събитията, АБВ и ГЕРБ внесоха предложения за промени в Закона за съдебната власт, които включваха разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии. Първоначалната критика на БСП и ДПС се основаваше на тезата, че подобни промени не могат да бъдат направени без промяна в основния закон. Част от поддръжниците на статуквото дори заявиха, че исканите промени са толкова дълбоки и сериозни, че не могат да бъдат извършени без свикване на Велико Народно събрание. Така започна подготовката на промени в Конституцията, поне по отношение на ВСС.

Следващият повратен момент бе при избора на подход за подготовката на конституционните промени. Предложението на председателя на Народното събрание, основано на досегашния опит при промени в основния закон, включваше две възможности. Първата бе да се формира временната комисия, която да подготви текст, който да бъде подложен на гласуване. Втората възможност бе да бъде подготвен и внесен текст за промени, който да бъде обсъден и приет от представителите на всички парламентарни групи. Председателите на групи в парламента избраха втория модел, при който да има конкретен законопроект, върху който да се работи за постигане на съгласие.

Последва първият умишлено заложен капан. Законопроектът, внесен във Временната комисия за приемане на закон за промени в Конституцията, не получи мнозинство и по същество бе бламиран. Представителите на БСП, ДПС, Атака и АБВ в комисията изчетоха становищата си, атакувайки законопроекта от всички страни. В разрез с парламентарната практика, на критика бяха подложени не толкова основните принципни елементи на проекта, а всичко – от възможните му последици до стилистиката на изказа в мотивите към него. ПФ и РБ, които формално подкрепяха предложението не успяха да осигурят присъствието на по един от своите представители и така се стигна до ситуацията от преди една седмица, когато бе ясно, че проектът не може да разчита дори на подкрепата на 160 народни представители.

Използвайки един от аргументите на Атака, ДПС решиха да се възползват от тази ситуация. Разколебаването на мнозинството и липсата на съгласие около проекта за конституционни промени, създаде представата за „незаобиколимостта“ на ДПС. Това е ситуацията, при който Движението се чувства най-добре. Първоначално, от ДПС заявиха че промените трябва да бъдат направени след местните избори, за да има време да се подготви промяната, която била необходима. В същото време, дадоха ясен знак, че са готови да участват в политически пазарлък по всяка от темите на проекта за промяна. Два дни по-късно свалиха тезата за отлагане след изборите и предложиха вариант, при който приемането на промените би могло да се ускори. Доброто взаимодействие между ДПС и АБВ разшири фронта на противопоставяне срещу РБ и застраши ГЕРБ. Така се стигна до прякото ангажиране на министър-председателя с воденето на преговорите.

ГЕРБ разбраха много добре стратегическото значение на евентуален пробив по отношение на съдебната реформа. Подобна позиция бе заявена категорично както от президента, така и от посланиците на страните-членки на Европейския съюз. Радикалното ограничаване на обхвата на първоначално предложените промени, до което доведе намесата на ДПС и АБВ, мъчително бавно бе компенсирана от упоритостта на РБ и енергичната намеса на ГЕРБ. В край на сметка се достигна до вариант, който включва елементи от различни предложения, без напълно да лишава от смисъл очакваните промени.

БСП категорично отказа да участва в изработването на съгласие около промените в Конституцията. За пореден път социалистите се доближиха плътно до липсата на позиция на "Атака". Разликата остава само в това, че според "Атака", която очевидно не е получила ясни инструкции от руска страна, трябва да се приеме изцяло нов НПК, а реформа на съдебната власт не е необходима. От БСП заявиха, че тези промени имат за цел да поставят под политически контрол съдебната власт, без да коментират собствения си принос към политическите зависимости през изминалите десетилетия.

Същността на спора остана неразпознаваема за масовата публика. Заявеният обхват на съдебната реформа далеч надхвърля конституционните промени. Необходимото изглежда много повече от очакваното и почти несъизмеримо с реално възможното в момента. Целта на конституционните промени е да бъде гарантирана независимостта на съдебната власт чрез промяна в начина, по който функционира ВСС. Основният залог тук е във възможността професионалният подбор, развитие и санкциониране на магистратите да излезе извън сенчестите политически и корпоративни зависимости.

Логиката на тази промяна се изгражда чрез следната поредица от промени. На първо място, членовете на ВСС да бъдат избирани пряко при спазване на принципа „един магистрат – един глас“. Разделянето на две колегии, при условието на пряк избор на съдиите, прокурорите и следователите в тях, закрепва тяхната легитимност по отношение на магистратурата.

Следващият елемент от тази линия на реформа бе отстояното право на двете колегии да взимат самостоятелни решения по отношение на оценката, кариерното развитие и дисциплинарната практика в рамките на съответните магистратски общности. Именно тук бе оказана най-яростната съпротива. ДПС и по-голямата част от останалите опоненти на промените настояваха, че окончателните кадрови решения трябва да се взимат от пленарния състав на ВСС. Това беше и една от основните тези на БСП преди напълно да загуби чувство за реалност и да се самоизолира от преговорния процес.

Последният елемент, който гарантира завършването на тази логическа линия, бе свързан с промяна в начина на гласуване на ВСС. Това не се случи. Тук съпротивата бе толкова силна, че подложи на съмнение постигането на всички останали междинни цели. Причината е очевидна – ако пряко избраните магистрати получат възможността да взимат решения по отношение на професионалните качества на своите колеги и в същото време бъдат изправени пред своята лична отговорност чрез явно гласуване, върху тях вече не може да бъде оказвано влиянието, което успешно се противопоставяше на реформите в съдебната власт.

Постигнатият досега резултат е съществен и не трябва да се подценява. Почти цялата линия, която ще гарантира в перспектива нарастването на независимостта на съдебната власт, получи подкрепа. Промяната в начина на гласуване не трябва да се подценява, но ако всички други елементи на решението бъдат приведени в действие, тази бариера също би могла да бъде преодоляна.

Отваря се преговорен „прозорец“, в който инерцията от постигнатото съгласие би трябвало да се използва, за да се постигне напредък и по отношение на необходимите промени в Закона за съдебната власт, както и в процесуалните закони. Важно е в тази нова фаза на преговори да бъде направено необходимото за стабилизиране на постигнатото квалифицирано мнозинство от три четвърти и дори то да бъде разширено.

Така необходимото може да стане възможно и значително да надхвърли първоначалните очаквания. Това е единственият път, по който политиката става изкуство – тя няма друга цел освен разширяването на общественото съгласие около конкретен политически проект. Всичко останало е обикновено, но понякога зловредно политиканстване.