Всеприиждащата конспирация

Повален от годишния пристъп на дископатия (скъп спомен от опита ми да пробия кордона „робокопи”, пазещи БНТ през септември 1990-та от опита на 300 човека да окупираме единствената тогава телевизия) отново гледам нещата отстрани. И с тревога забелязвам увеличаващия се процеп, стигащ вече до размерите на пропаст, разделящ България на два напълно различни свята, между които мостовете като че вече не могат да бъдат прехвърлени.

Не става дума за любимото на БСП деление: София (пълна със задоволени глезльовци, излежаващи се по жълтите павета) – провинция (където бедни, но честни труженици жънат ли, жънат с пот на челото, за да има хляб за столичните глезльовци). Става дума за процеп, разделящ цялото общество, навсякъде и отгоре до долу: делението между онези, които живеем в светлината на реалността и онези, които са се сврели в измислени от тях тъмни светове, намиращи се извън реалността.

„Тази работа в София ще да е платена,” сподели оня ден един мой съселянин. „Кой ще си губи времето всеки ден да ходи да вика по улиците? Парата е играла, да знайш”.

Човекът е завършил навремето селскостопански техникум и цял живот се е потил на къра. Според него политиката е „за големците”, срещу които никой нормален човек не може никога да застане (освен ако не му дадат някой лев други големци). Големците живеят в София и въртят игрите, а за пред хората разиграват театър. На избори трябва да се ходи, за да налучкаш с гласа си, кои ще са утрешните големци, та да се подредиш до тях овреме и после те да не те закачат.

Идеологията, пронизваща цялата тази конструкция е – несъкрушимата вяра, че никой никога не може да заема независима позиция, подчинена само на съвестта му; и че всеки, който излиза с позиция прави това, защото са го накарали или са му платили („големците”, де).

Това е идеологията на цялото село и тя директно води до фрапантна неспособност за справяне с действителността и следователно – с живота като такъв. Защото тази идеология винаги води до търсенето на конспиративни обяснения, вместо оглеждането на факти. А конспиративните обяснения, бидейки плод на фантазията, са винаги множество; и никога не е ясно, кое е ”вярното” – следователно, коя версия дава такова обяснение за света, при което да можеш с успех да функционираш в него.

Ето ви пример. Половината село е убедено, че съм много богат, тъй като постоянно ме „дават по телевизора”, за което ми плащат хилядарки. Другата половина е убедена в точно обратното – че постоянно ме „дават” по телевизора, защото аз давам пари на телевизиите. Пари, дадени ми от – познахте – „големците”. Онова, което обединява двете теории е, че нищо не става без „да играй парата”.

Това е точно обратното на казаното от императора-философ Марк Аврелий – че трябва да стоиш изправен сам, а не някакви други хора да те държат в изправено положение. В България се сблъскваме с имаме идеология, според която всеки, който стои изправен, е подпиран от някакви други хора. Защото, явно е, че никой никога не може да стои изправен самостоятелно. И, следователно, легитимният начин на живот е да живееш на колене – защото си нямал късмета да дойдат „големците” и да те вдигнат и държат в изправено положение.

Идеологията на, да я наречем, „асистираната изправеност” не се споделя само от необразовани селяни. Оглеждам се наоколо и виждам, че във всякоя възраст, класа, пол, занятие и образователно ниво огромно количество хора развиват същите съждения, които раздъвкват необразованите селяни по кръчмите. Нищо не се случва, без „да играй парата”; и всичко се движи от невидими и всесилни „големци”. Единствената разлика е, че за по-високо образованите групи от населението „големците” не са в София, а предимно в Америка.

Според редовите социалисти, протестите са плод на немско-френско-американски империалистически заговор. Според поне половината академична интелигенция протестите са заговор на Сорос и „десните” НПО, финансирани от американския империализъм. Професори по социална психология ни заливат с обяснения, как „в учебника” са разписани начините и етапите на контролиране на тълпи от заинтересовани страни („големци”). Психиатри обръщат внимание на това, че протестите са огласени от барабани – и че, следователно, висококвалифицирани чужди манипулатори (вероятно американски „големци”) ползват техники („от учебника”) за промиване на мозъци. Политолози, обратно, стигат до извода, че точно барабанният съпровод издава, че цялата работа е организирана от ГЕРБ. Медиите ни заливат с теории, според които протестите са организирани от „кръга Капитал” (свързан, разбира се, с американските империалисти).

Дори хора, които определено не са маниаци, които довчера изглеждаше, че обитават действителността заедно с нас и дори се радват на висше образование, хлътват в това тресавище. Според Мая Манолова, протестите са организирани от: а/ олигархията, на която БСП е отрязала достъпа до ресурси; б/ десните партии, неуспели да влезнат в парламента; в/ ГЕРБ; г/ пиар агенции, свързани с президента Плевнелиев. Според Станишев, протестите са организирани от: а/ Отворено общество; б/ кръга Капитал; в/ фондация Типинг поинт; г/ Глобална България. На този фон направо бледнее Антон Кутев с обяснението, че протестират богатите, защото БСП ще им вдига данъците. И съвсем невинни започват да изглеждат напъните на бивши седесари-настоящи гербисти да докажат, че за всичко са виновни Иван Костов и КГБ.

Разбира се, скриването в конспирации, за да не се поеме отговорността на живеенето в реалността, прави всички замесени напълно негодни да упражняват професиите, които твърдят, че упражняват. Какви, например, международни отношения може да поддържа едно правителство, което е убедено, че е жертва на конспирация на французи, германци, американци (и холандци, и белгийци, и членове на Европейската комисия)? Кой французин, германец, американец и пр. би си говорил с такова правителство сериозно? Как изобщо правителство, смятащо се за жертва на конспирации, може да управлява каквото и да е? Нали във всеки свой провал ще вижда чужда конспирация; и никога нищо няма да научи за реалния свят?

Или: какви разкрития за далавери на властта може да направи журналист, който е убеден, че протестите са конспирация на „кръга Капитал”? Как професор, който е убеден, че чужди сили ползват барабани за промиване на мозъци, може да научи студентите си да стоят изправени? Как политически анализатор, който вижда в същите барабанисти дългата ръка на Бойко Борисов, ще може някога да анализира каквото и да е?

Самият факт, че правителството смята протеста за конспирация го прави напълно непригодно да управлява, защото то очевидно не може да възприема реалността, върху която трябва да налага своята управленска воля. Не разбира действителността точно така, както не я разбира средният посетител на селска кръчма. И следователно, всеки министър може да бъде заменен с всеки случайно взет от кръчмата селянин, без да се получи видима разлика в резултата.

Не това е въпросът, обаче който ме занимава тук.

Големият въпрос, който ме занимава докато пъшкам от дископатията е: Защо няма никаква разлика между селянин, завършил селскостопански техникум, водещ журналист в обществена медия, профеор по социална психология, партиен лидер, министър, министър-председател? Как така всички разлики в образователно равнище и житейски опит се оказва, че нямат никакво значение?

За обяснение ще се опра на Шопенхауер, който казва следното: „разликата между обикновения битов човек и философа е в това, че там, където обикновеният човек вижда неразбираем калейдоскоп от множество несвързани помежду си неща, философът вижда връзките, свързващи различните неща, може да схване общото – и затова може да стигне до обобщаващи различните неща обяснения”.

Обикновеният човек не схваща общото в нещата и затова живее в постоянен „ужас от всеприиждащото битие” (това пък е от Хайдегер). Животът за него е постоянен порой от заливащи го неразбираеми – и следователно заплашителни – неща; и затова обикновеният човек не се изправя. Живее на колене, за да не се „навира” и „отнесе” някой удар.

Образованият човек, напротив, може да организира всеприиждащите неща в класове и редове, да разбере, какво се случва и какво именно той може да направи. Затова образованият човек е екипиран с умението да стои изправен самостоятелно.

Какво се случва, обаче, когато образованият човек е само полу-образован? Когато знае, че трябва да може да намери общото между различните неща; но не знае, как да го търси?

Случва се, че вместо да изследва действителността добросъвестно, за да открие общото, си го измисля. Вместо да стигне до подреждане в класове и редове, обобщава различните неща в една проста конспирация. И гордо ни съобщава: „Ето, намерих общото – не съм обикновен битов човек; обикновените хора не виждат общото и затова не знаят, че всичко е конспирация. Колко съм умен – виждам онова, което другите не виждат...”.

За полу-образования човек да измисли конспирация е лесният и късият път да изглежда умен и знаещ. Затова, например, ченгетата открай време си измислят конспирации – за да изглеждат умни и информирани. Както последното прозрение на вътрешния министър, че в нощта на блъсъка е имало „организиращ център” с пипала дори вътре в Народното събрание...

Това правят, между другото, и всички диктатори. Те подменят реалната сложност на света с измислената простота на някоя конспиративна теория – създават паралелен свят, в който живеят. Дори и диктаторите, обаче, могат да поддържат своята измислица само, ако имат достъп до необикновено мощен, извънреден ресурс, който да компенсира тяхното разминаване с реалността – като например всеотдайна, жертвоготовна подкрепа от населението (Хитлер), непреодолим държавен терор (Ким Ир Сен), извънредно големи природни ресурси (Сталин и неговите наследници), изобилни външни дотации (Тодор Живков). В момента, в който извънредният ресурс свърши, дори диктаторите падат – както се случи на Живков, след като руснаците му спряха евтиния петрол.

Когато заживееш в свят, изтъкан от собствените ти измислици, но нямаш достъп до извънреден ресурс – не изкарваш дълго във властта. Защото рано или късно действителността ще се изправи срещу теб като бетонна стена, а ти ще се врежеш в нея като стъклена чаша.

Именно по тази причина правителството на Орешарски ще падне много по-бързо, отколкото изобщо може да си представи. Защото с всеки изминал ден потъва все по-дълбоко в измислиците си. Заедно с него ще потъне, макар по-бавно, цялата свързана с него медийно-интелектуална периферия, споделяща неговите измислици.

Никаква оставка обаче няма да реши основния проблем: България е страна, в която всички, от тракториста до философа, от милиционера до премиера са склонни да вярват, че човек може да стои прав единствено, ако изправен го държат някакви „големци” и ако „играе парата”.

Именно за да бъде решен този проблем е изключително важно протестите да продължават – всеки ден хиляди хора да ходят по улиците прави, без да са държани от някой друг. Така те дават онзи личен пример, който вбесява всички, според които естественото човешко състояние е вегетирането на колене. Вбесява ги не само ходенето прав, но и характерната за изправения човек харизма.

Тази харизма е съдържанието на формулата „протестиращите са умни и красиви”. Изправеният човек е красив човек. Както пише философът Роджър Скрутън, изследвайки митологиите, развивани по повод на англичаните: „Чужденците ни смятат за по-високи от средното. Според статистиката, обаче, англичаните сме доста по-ниски от холандците. Онова, което ни кара да изглеждаме високи е, че ходим изправени. Чужденците са убедени, че сме синеоки, но според статистиката германците са три пъти по-синеоки от нас. Онова, което кара хората да мислят, че сме синеоки е, че гледаме с открит и честен поглед.” И така нататък.

Красотата на протеста вбесява онези, които отказват да приемат идеята, че човек може – и следователно трябва – да стои изправен сам. Но пак тази красота, като всяка красота, привлича. Убеждава все повече българи, че е възможно – и добро – да стоиш изправен. Че е унизително, докато си стоиш на коленете, да развиваш конспиративни теории, според които всяка изправеност е илюзия.

Единственият мост, който е възможен между коленичилите и изправените е – все повече коленичили да се изправят. Да излезнат от тъмната дупка на конспирацията и да застанат в светлината на действителността такава, каквато е: сложна, понякога плашеща, но разнообразна и прекрасна, даваща всичко, от което имаш нужда.

Днес не мога да стоя прав. Боли ме дископатията, следствие от удар в бъбреците с ръба на полицейски щит. Но утре ще ми мине и отново ще ходя изправен. Могат ли обаче това да направят всички онези, които трескаво си измислят конспиративни светове, в които да се скрият от необходимостта да ходят изправени?

Убеден съм: България ще тръгне трайно в правилната посока едва тогава, когато и те ще могат – и Мая Манолова, и Станишев, и Орешарски, и СДС-гербистите, и самите гербисти, и водещите на БНР, и социалните психолози, и висшите милиционерски чинове, и всички знайни и незнайни следовници на конспиративните теории във всякоя възраст, класа, пол и занятие.

Само в изправено положение можеш да живееш в света на човеците. Защото само човеците ходят изправени. Толкова ли е трудно това да се разбере – дори от гореизброените?