Вежди и очи

В интерес на историческата правда, познавам художника Вежди много отдавна. Почти не помня дали беше още ученик, или вече бяхме студенти. Имаме и смешни, и нелепи ситуации, в които сме изпадали и той, и аз, и групата от множество приятели в онези години.

Тогава, ако някой кажеше, че Вежди ще командва културата на България, щяхме да го пратим да се удави в язовир Студен кладенец, край който артистът бе израсъл. После се оказа, че не той, а аз отидох край този язовир да уча децата на руски език, макар те трудно да се справяха с българския.

После му съчувствахме на Веждията за името. После той се влюби безпаметно в колежка журналистка от единствената телевизия така, сякаш беше единствената руса жена в България. И тогава комай изпихме такова количество водка в клуба на архитектите, колкото и Менделеев не е мислил, че може да се направи от неговата формула. Цар Киро тогава беше в затвора за златни накити.

После... После Вежди реши, че може да печели пари с таланта си и го направи. Никой обаче не подозираше мерака му за вождизъм. Просто защото той явно се бе отключил чак след Възродителния процес и отъркването му точно тогава около "големите" в културата.

После преби полицайчето и после заведе Борисов на театър. С чиста риза и нови чорапи. И тогава стана ясно, че всичко е театър. И тогава стана ясно, че всичко е много насериозно въпреки суфльорите.

С Жоро Ангелов не съм пил водка и не съм страдал заради неосъществена негова любов. Но Жоро е умел журналист и добър преводач. Умен и културен човек. Телевизията печели от неговото присъствие на екрана. А Вежди няма право - като артист и министър - да стига до такова клюкарско ниво в отношенията си с колегите, до което се докара тия дни. Ние разбираме кога е артистична изцепка и кога гаф. Псуването пред чуждите журналисти: "Аре бе Митко, да му е... майката", беше гаф и артистично пиянство. Поведението му с Жоро А. е началническо отмъстително действие, недопустимо за творец. Творецът не може да прави и да пише доноси. Да говори доноси. Да мисли в доноси. Да заплашва по-слабия в момента. Добре, ще уволни преводача-журналист и какво? Ще му стане по-леко и ще си възвърне реномето, и ще се извиси до титаните в политиката.

Веждито има три теми, в които е логореец: талантът, майка му и син му. Той е уязвим в тези три неща и отмъстителен точно тогава. И тогава лъже. Нито синът му е избягал от България заради клюки, нито някой го е проклетисвал,че винаги се е пъчил с властниците и никой не го е обговарял, че си е продал талантеца заради власт.

Но сега с това си заядливо поведение Вежди е на път да стане модел, как не може силният да се държи в едно демократично общество. Особено щом става дума за култура. Това, че с Минеков се ръфат, си е тяхна работа. Художествена. Но дали детето на Жоро А. е яло хляб от Българския културен център в странство някъде си и дали е имало право, е клюка. При това женска панаирджийска клюка. И не подхожда на един министър, и то на един артист, при това такъв, дето бие милиционери, да се занимава с такива кретенски клюки за детето на друг публичен образ. Затова Веждията сгреши много яко. И може би най-доброто и мъжкарско поведение ще бъде да си вземе капата и да си иде в полите на Витоша, край Студен кладенец или в пуста чужбина, която той не бил обичал.

Ама май ще свикне. Така става с остарелите мъжкари, които се кълнат на много любови, а водката вече не им понася. И при мен е така. Не ми е вкусно, щото и темите, и приятелите за разпивките станаха други. Коварни, гадни и мизерни. А може би ние сме се изменили. Може би е време и Веждията да разбере това.

А той на нашата култура е дал толкова, колкото дава един самотен творец на нея. Останалото е чиновниклък и сръбска музика. Нали така, Вежди, да му е.......майката! Иначе всички ще заприличаме на Митьо Очите, който стреля, без да предупреждава. А това е още по-гадно. Мафиотщина. Но Очите не са Веждито. Поне засега, надявам се.

Нарочно май прескочих оня епизод с прасетата в гадната и гладна зима, щото Вежди свинско не яде... Номинално де... Макар че човек се изменя. Много се изменя. И, моля ви, нека да не цитираме поне този път Левски.