То си вали, ние си косим

Разправяхме си тая глупост като ученици – то си вали, ние си косим, де стрък, де трева, като се обрънааме, снег до колене, като напЕче онаа жега, като плъзнаа ониа змии, прават партини из снега. Представихте ли си го? Най-употребяван израз от цялата глупост беше самото начало – то си вали, ние си косим – казвахме го през минута и изразяваше нашия непукизъм от случващото се около нас. Не е като да не сме виждали дъжд, ще го понесем. Много работи ще понесем. Понякога се увличам да пиша прогнози, а сам ненавиждам синоптиците. Не обичам тъмните очила, потниците и синоптиците. Тъмните очила скриват очите, а те са важни за контакта ни с другите, потниците са облекло за възрастни чичковци, в каквито не бива да се превръщаме, а синоптиците ми развалят удоволствието от изненадата, казват ми един вид да се подготвя, да си взема чадър. А на мен чадър никога не ми е трябвал, страдам от плувиофилия. Тоест, изобщо не страдам, радвам се на дъжда и мрачното, приглушено време, небето си има капак, звездите не се виждат и видът им не ми предизвиква тревожност. Усещам се гушнат от облаците, сякаш завит с топло юрганче.

През лятото с един приятел се шегувахме с песента „А нам все равно“ в изпълнението на Никулин, той се чувстваше като лирическите герои, демек зайците, които си косят трева посреднощ, ужким не се боят от вълка и совата, но все по-бързо косят, наоколо е тъмно, страшно, дъбовете са магьосници... Шегата беше свързана с шефовете му, които го караха да коси тревата около търговския обект с косачката, а той ужким не се страхуваше от тия шефове, вълка и совата. Голям смях падаше, все намирахме повод да се позаяждаме така иносказателно чрез песничката дори в тяхно присъствие.

И се сетих за песента, защото си косят смелите зайци вълшебни тръни и трева, досущ като в нашата детска закачка, без да се вълнуват много какво ще стане. Когато си просто човек, аутсайдер, нормален гражданин на републиката с кръвно 120 на 80, можеш ли да промениш замислите и плановете на онези, които местят като пешки по шахматната дъска съдбите на цели народи? Да, филмът „Властелинът на пръстена“ почва с изречението, че и най-малкото създание може да промени хода на човешката история, но там май е употребено в смисъла на Борис Христовото тристишие „Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата Вселена“. Общо взето това можем да правим и ние днес, не повече. Да вдигаме ръка, за да погалим, не за да ударим. По-често това да правим. И да си косим тревата, без страх от дъждовете, вълците и страшните сенки. Твърдя, че това са нашите сили, не е пропаганда на толстоистката и гандистката идея за несъпротивлението, а само реализъм, „Рекло телето дъба да мушка“, поговорката на Солженицин. Телето в негово лице мушкаше дъба, но дъбът не се гътна от това мушкане, а поради съвсем други причини.

Моята работа, моето косене на трева се състои в съставянето на текстове с преобладаващо повествование, описание или разсъждение. Вътре в тези текстове излагам убежденията си с намерението да проверя и сам себе си доколко съм на прав път, дали не се заблуждавам и това е по-важното ми лично намерение, отколкото да намеря съмишленици. Убежденията се формират във възрастта до около трийсет години, плюс минус пет. Оттам нататък трудно се променят изцяло, може само да се обогатяват или занемаряват, ако убежденията не са принципни и важни за личността. И с плиткото си съзнание от известно време се опитвам да проумея Айн Ранд. И донякъде се съгласявам с нея, обаче само донякъде. А с Маркс не мога да се съглася дори на 2 процента. Това са двата полюса на политиката. Но има нещо общо между тях. И двата са дело човешко, следователно несъвършено, да оставим настрана, че отричат вярата в Бога.

(И на това място ме хваща страх да не зазвуча академично или богословски, понеже не съм учен и понеже смятам, че е по-добре да съм прост като неука вярваща баба на село, отколкото да съм начетен съвременен лицемер, което не значи, че всички учени са лицемери, но науката има свойството да създава непокрито самочувствие. Завист благородна изпитвам към тези баби, една такава имам за съседка в Странджа, говорим си с нея и виждам ясно разликата между простите хора и високоерудираните публични пуяци, край на тая излишна уговорка.)

Идеологът на либерализма и идеологът на комунизма са единни в богоотричането си. А на мен не ми става ясно те не схващат ли несъвършенствата на творенията си. И единствената съвършена идея е тази, която носи Христос. И Той говори за бедните и богатите, дори днес ни го припомни в църквата. Но казва нещо по-различно и от двамата мислители. И Той говори за бурите и нещастията в света, но не предлага политически решения, не ни призовава да мразим Турция, Русия и прочие. Когато сравня двете идеи, от едната страна човешката, каквато и да е тя, без значение либерална, комунистическа или анархистична и Божията, божествената идея, мога ли да избера несъвършеното пред съвършеното? Когато има толкова много свидетелства за Христос, когато има толкова много светци, свидетелстващи за Него, когато толкова хора са извършили истински чудеса в Негово име, мога ли все още да си въобразявам, че някоя човешка идея ще замести всичко това? Как да стане, наистина недоумявам? Това е като да сравняваме пластмаса с диамант.

То си вали, ние си косим. Ако ще да падат и камъни, не само самолети, ако ще и телата ни да бъдат смлени в месомелачката, важното е да си косим нашата трева, да си вършим човешката работа, тази, за която сме предопределени. Ако не си стигнал до идеята за Бога, значи си стоял постоянно на завет, не си влизал в битки, не си бил победител или побеждаван, не са ти разбивали муцуната, останал си си мамино детенце. Ако не си заподозрял поне висшето устройство и цел на света, значи мисловната ти конструкция е прекалено инженерна и ограничена от моя гледна точка и стигането ти дотук в тоя текст беше загуба на време. Извинявай.