Свободата, Санчо!

Свободата, Санчо, е на върха на копието

Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. 

Написал Мигел Сервантес някога, но колко ли българи днес четат Дон Кихот? Въпреки че може би ще е много поучителен за част от днешния политически елит, нека оставим романa за рицаря, биещ се с вятърни мелници, настрана и погледнем към годишния доклад, публикуван от издателството на канадския институт Фрейзър и анализиращ икономическата свобода по света чрез 42 индикатора. Духовни бащи на тази инициатива са трима нобелови лауреата по икономика – Милтън Фрийдман, Фридрих Хайек и Дъглас Норт. Първият доклад „Икономическата свобода по света” е от 1996 година и анализира периода 1975-1995, а от 1997 година докладът се публикува ежегодно. Изготвян от международен екип с безупречна професионална репутация и авторитет ( трима основни автора и осем консултанта) от 4 северно американски и 5 европейски университета, докладът „Икономическата свобода по света” е най-уважаваният международен сравнителен източник на информация за състоянието и тенденциите в областта на икономическата свобода за 144 страни.

В доклада, който е публикуван наскоро, се анализират данни за 2010 години, тъй като все още не са събрани всички данни за 2011 година от 144-те страни. През 2010 година България се нарежда на 45-то място в света, като леко отстъпва от постигнатото 42-ро място през 2009 г., главно поради забавянето на икономиката и засилването на намесата на държавата спрямо предходната година. Разглеждайки по-стари издания на доклада, България подобрява резултатите си устойчиво от 1997-а година досега, но през 2010 г. вече има замразяване в подобряването на някои от индикаторите, по които България е сравнително напред – например, във финансовата област сме на 23-то място, а в областта на международната търговия сме на 35-о, докато други индикатори са замръзнали или дори се влошават – намесата на правителството в бизнеса (57-о място) и правната система и защита на правото на собственост – 80-о място.

Добрата новина от тазгодишния доклад е, че България продължава да показва едни от най-добрите резултати в света във финансовия сектор, където валутният борд е устойчива гаранция за стабилност на валутата и инфлационен натиск, породен от печатане на левове, свободата за международна търговия, където членството ни в ЕС подсигурява безпроблемен достъп до най-големите ни търговски партньори; регулации на финансовия сектор, които са сравнително консервативни на фона на световната практика; както и регулациите на трудовия пазар, където отново имаме сравнително либерална рамка (макар че още много може да се направи в тази област) на фона на останалия свят. А най-добрата новина е, че според доклада и опита на много страни, именно тези индикатори, в които България е силна, са ключовите за противостоене на дълговата и финансовата криза.

Притеснително обаче е, че голяма част от ключовите реформи, осигурили ни тези добри резултати, са вече завършени в миналото (основно в периода 1997-2007) и няма как да подобрим чувствително положението (с малки изключения). Например, валутният борд, въведен през 1997 година, трябва единствено да се пази с разумна бюджетна политика и ниски нива на публичен, особено външен дълг. Регулациите на финансовия сектор, където подобрение след 2000-2003 година, де факто, няма, има нужда само от фина настройка, а не от радикални реформи. Свободата ни да търгуваме на международната сцена е гарантирана от влизането ни в ЕС през 2007 година, като дори голяма част от съществуващите пречки в момента не могат да бъдат премахнати без съгласуване с Брюксел. Трудовият пазар също става прогресивно по-свободен със серия от реформи от 2000 до 2007 година, като оттогава сме на сравнително високо ниво и имаме малко маневри за либерализация поради политическата чувствителност на реформите (нещо, усещащо се в целия свят). Тук можем да вметнем, че е резонно да очакваме и леко влошаване на свободата на трудовия пазар, след като през 2011 и 2012 година, правителството прокара ред мерки, които вероятно ще се отразят негативно на бъдещата оценка – например, налагането по административен начин с министерска заповед на колективен трудов договор по отрасли.

Лошата новина от доклада е, че в индикаторите, където имаме много място за растеж и са, де факто, ключовите за икономическо възстанояване, България не показва подобрение през последните години. Най-важен тук е индикаторът за бизнес регулациите и бизнес средата, където от 2000-та година България не показва почти никакъв прогрес с изключение на известно подобрение през периода 2002-2004. Именно той е от критична важност за разрешаване на колабиращата днес заетост в България и повишаващата се безработица, както и за привличането на чуждестранни инвестиции. Такъв е, например, и индикаторът за размер на правителството, където България показва устойчиво подобрение до 2009 година, но тогава резултатът замръзва, както и индикаторът за защита на собствеността, където нито едно правителство не показа способност за далновидни реформи и де факто нямаме никакво подобрение през последното десетилетие, нареждайки се дълбоко сред държавите от Третия Свят.

Факт е, че малката и отворена икономика на България е относително свободна, особено на фона на възраждащите се леви анти-кризисни мерки (голяма част от които всъщност не помагат и даже са про-кризисни) в много развити и развиващи се икономики. По-важен за българското общество е въпросът колко сме свободни икономически и какво е създало тази свобода. Оказва се, че в сферите, където сме най-свободни, ключови и трайно определящи са реформи и постижения като въвеждането на валутен борд, реформите, свързани с влизането в Европейския Съюз, и създаването на консервативна финансова регулаторна рамка, ниски нива на публичен дълг и бюджетни дефицити, които са вече в историята и трудно биха могли да бъдат чувствително подобрени. Нито сегашното, нито следващото правителство имат друга задача, освен да пазят стабилността ни в тези сфери, която бе и определяща за избягването на дългова и банкова криза в България през последните 3-4 години. Което е относително лесно, след като веднъж тази стабилност е постигната.

Следователно на какво се надяваме? Ако сравним България с един Дон Кихот, то можем да заключим, че реформите от периода 1997-2008 година са конят, който ние отдавна яздим и ни държи над калта на финансовата и дългова криза. Единственото, което можем да направим тук, е да внимаваме да не паднем. Но реформите в бизнес средата, правната система, защитата на собствеността, борбата с корупцията и правителствената администрация, от които зависи импулса за старта и силата на икономическо възстановяване, са копието, което не само, че не сме вдигнали, ами дори сме забравили под дебелата сянка на някое дърво.

А свободата, Санчо, е на върха на копието.

П.С. А защо е важна икономическата свобода ли? Първите 5 страни в класацията на доклада са Сингапур, Нова Зеландия, Швейцария, Австралия и Канада. На дъното последните 5 отзад напред са: Венецуела, Бирма, Зимбабве, Конго и Ангола. БВП на първата петорка е близо 20 пъти по висок от БВП на последната петорка. Венсеремос, Уго Чавес :)