След революцията идва контрареволюция

Редовно напомням, че лошите винаги предупреждават какво възнамеряват да ни сторят. Въпросът е човек да ги слуша и чува правилно.

Тъй като напоследък лошите са особено изобилни откъм послания, позволявам си периодически да започна да ги обобщавам, разкодирам и представям. Така поне ще имаме някакъв запис – при всички случаи по-надежден от мимолетната човешка памет – на онова, за което лошите ни предупреждават, че имат намерението да ни сторят. След като предварително сме били наясно с намеренията, може би когато усетим, как жегата е вече зад ъгъла, ще можем да се противопоставим със, както казват руснаците, „знанием дела”.

След всяка революция, която не си е постигнала целите, неминуемо следва контрареволюция – контраофанзива на застрашените от революцията, които си поставят за цел не само да отмъстят за причинения им страх, но и да върнат нещата в изходна точка. А най-добре – в точка, далеч по-назад от изходната, та следващият път революционерите да трябва да започват от доста по-лоша стартова позиция.

В последните дни българското правителство реши, че революционната опасност е отминала и започна да настъпва – с новия, тип-Лукашенко закон за МВР, с обещания за подаяния за всички, с призиви към ЕС да не ни се бърка в политиката, с прославянето на Тодор Живков и следването на неговия пример „индустриални гиганти със заеми”, със забъркването на нова енергийна вакханалия, състояща се не само от Южен поток и АЕЦ-Белене, но и от нов блок на АЕЦ-Козлодуй, както и с поредния опит за изкореняване на самата идея някога България да добива енергията си от слънцето и вятъра.

Посланието е ясно: ще ви върнем към социализма – поне във вариант Жан Виденов, ако не направо към модела на Живков – а вие ще сте благодарни на подаянията, които ще ви чупим от заемите. Тук 4.50 лв на месец, там – петарка. Да ни благославяте...

Това обаче са игри на оставени без надзор деца в сравнение с онова, което от седмица ни съобщава истинският голям, лош вълк – московският. Него тукашните забавления не го впечатляват. Той иска много, много повече.

И си има, разбира се, местни говорители, които съвсем честно ни заливат с послания, какво ни се готви отвъд детинските занимания на правителството. След като си взе обратно Украйна, московският вълк вече има конкретни планове и за нашата кошара.

За наш огромен късмет, издържаното от нас обществено радио БНР-програма „Хоризонт” крайно любезно дава през ден платформа на петата колона на Русия, та се осведомяваме редовно за московските планове, настроения и намерения. Ще се опитам да сумирам основните теми от съобщеното ни досега от ефира на „Хоризонт”.

Тема 1: Само идиоти могат да вярват, че страни като Украйна или България могат да вземат самостоятелно каквито и да е решения относно собственото си бъдеще. Те правят онова, което е договорено между руснаците и американците (може и с участието на германците).

Основният пример, засега, е Украйна. „Мястото на Украйна е в Русия и смешните напъни на поляците да погълнат украинците до нищо няма да доведат”. Това съждение чухме по „Хоризонт” от историк, работещ, разбира се, в БАН. Според историка онова, което се случва на Украйна, не е и не може да бъде плод на нейни решения. Става дума за смешни игри на жалките поляци, които си правят илюзиите, че могат да надиграят руснаците – онези, които могат да съществуват „само като империя” (казано с възторжено придихание от друг ефирен петоколонец).

В друг вариант на същото, двама преподаватели, естествено в СУ, дружно се подиграват с идеята за суверенитет на решенията. Според тях онова, което става с Украйна е план, договорен между – познахте – руснаците и американците, въпреки смешните напъни на – познахте – поляците. В тази версия за света, американците са се оттеглили от Европа и дават коридор на руснаците към Близкия изток, който коридор минава, разбира се, през Украйна и България.

Връщането на Украйна към Русия е изпълнението на първия етап на плана. Предстои наместването на руснаците в България посредством Южен поток и „много, много други начини”.

В резюме: Мислите за бъдещето си? Чакайте, ще ви бъде съобщено. Нищо не правете – няма смисъл. Никой няма да ви позволи да правите каквото и да е, камо ли – да вземате решения.

Тема 2: Всяка страна, ощастливена навремето от съветския модел на индустриализация, когато влезе в ЕС бива де-индустриализирана и превърната в „територия на Западните сили”, „кошче за отпадъци и имигранти”. Всяка такава страна затъва в бедност и безперспективност, причинена от „оста Париж-Берлин” (в някои варианти смешните поляци също участват, но като агенти на американския империализъм).

Такива бивши индустриални гиганти, затънали в боклуци и оставени без промишленост са (според руската пета колона, любезно съобщаваща ни своята версия за света на вълните на „Хоризонт”) балтийските републики и България. На фона на тяхното рухване Украйна остава индустриален гигант и, за да се спаси от хищните планове на западните сили (и може би смешните поляци), задължително трябва да стане част от Русия. Защото Путин няма да вземе на украинците заводите, а напротив. Ще ги остави толкова богати, щастливи, могъщи и проспериращи, колкото са сега.

В резюме: Влизането в ЕС е път към бедността; вливането в Русия е път към просперитета. България е извадила късата клечка. А Украйна е спасена от тази зла участ в последния момент, благодарение на прозорливостта и благородството на Путин. Но и България може да бъде спасена, като Украйна (виж долу).

Тема 3: Изобщо, държави като Украйна и България нямат правото да бъдат държави. За да са щастливи техните обитатели, те трябва да станат територии, подопечни другиму. Най-добре – на Москва, тъй като само в този случай ще останат индустриализирани, щастливи, богати и пр.

„Украинската, за Бога, държава не може да съществува”, каза по „Хоризонт” единият от преподаващите, разбира се, в СУ. „Ще се разпадне на три: източните украинци ще отидат там, където искат – в Русия. Западните ще станат асоциирана територия на Русия. А територийката покрай Лвов ще бъде щедро подарена на поляците, защото на Путин тя не му трябва”.

България, разбира се, е не по-малко смешна държавица. Според същия преподавател в, естествено, СУ, жалката „купчина картон, което е Третата българска държава, е обречена на разпад. След това на тази територия ще се появи нещо по-читаво, годно да бъде субект и да отстоява интереса си”. Интереса, както вече видяхме, е България да не е член на ЕС, а – на Русия.

В резюме: Докато правителството се суети и се чуди, дали да ни обещае връщане към Виденов или към Живков, петата колона на Русия ни съобщава истинския дневен ред, в който няма колебание. Напротив, има размаха на евразийската степ: ще ставаме асоциирана (или направо федерирана) република на Русия. И нямаме никаква, ама абсолютно никаква дума по това. Защото такива като нас никога нищо не решават, а се подчиняват на решенията на американците и руснаците.

...След като цялата държава, с всичките си институции и подписани договори с НАТО и ЕС, не може да взема никакви решения, какво остава за нейните граждани? Какво си мислят жалките протестъри – че имат някакво значение на фона на договорките на великите сили? Че ще постигнат нещо? Че някой ще ги чуе? Смешни са като поляците. Да си налягат парцалите и чакат да бъдат ощастливени от съответните директиви... Това още не е казано, но – предстои. Да не си помислите, че вие лично можете да имате думата по собственото си бъдеще. Отнюд. Вашите господари, когато им остане време, ще ви съобщят, какво ще е вашето бъдеще.

Предупредени сте. Да палим свещи за едно нещо: финансираното от нашите данъци обществено радио БНР да продължава да предоставя (поне през ден, а по-добре – всеки ден) платформа на руската пета колона, та всекидневно да получаваме сводки, какво ни очаква.

Да няма после „Ама откъде дойде това?” когато, като украинците, някоя четвъртъчна вечер си легнете като членове на ЕС, а в петък сутринта разберете, че „в интерес на националната сигурност” вече сте членове на Русия. Хората съвсем честно предупреждават; нито нещо крият, нито ни продават шменти-капели.

Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете.

И най-важното: не отлепяйте ухо от „Хоризонт”.

Евгений Дайнов