OffNews.bg

Из делниците на един луд (15 - 19 октомври)

 

Понеделник, 15 октомври

Дянков ще въвежда 10% данък върху лихвите от влоговете. Щото се натрупаха къде 35 млрд. по сметките на народа. Не на целия народ, де… Голямата част от народа, държи една малка част от тях. Та прав е премиерът, че тоя данък ще засегне главно богатите. (Но не най-богатите. Тях нищо не ги засяга!) Тия с депозити до 1000 лв. ще платят 5 лв. най-много. Отделен въпрос е, че пък за тях 5 лв. често са повече, отколкото за другите 5000.

Но нас друго ни учуди. „Стандарт” пише: „Дянков призна, че наскоро е разбрал, че лихвите по депозитите не се облагат.” Какви ли още вълнуващи открития ще направи до края на мандата?! Тая мома направо му изпи акъла.

«Монитор» съобщава, че парламентът щял да застрахова депутатите срещу контузии. Според «Сега» ставало дума за застраховка «Народна любов». Защото понякога народната любов избухва спонтанно. Например през 97-ма доста депутати си контузиха коленете и лактите от лазене под банките… Бай Велко Вълканов разказваше: "Почти всички от БСП бяхме вътре. Очаквахме да ни нападнат. Бяхме се барикадирали зад вътрешните врати. Аз се бях въоръжил с крак от стол..."

 

Народната любов е хубаво нещо, но не трябва да се допуска прекалено близо. Сн. Sofia Photo Agency

 

Народната любов е хубаво нещо, но не трябва да се допуска прекалено близо. Сн. Sofia Photo Agency

 

Към нея дата бай Велко беше на 70 без малко. Сигурно е било интересна гледка как този доайен сред защитниците на парламентарните Термопили ломи един стол, подава единия крак на Танчето Дончева, другия на Румен Петков, по един на другарите Станишев и Овчаров... Един задържа за себе си и заляга зад преобърната банка, където смело очаква... народната любов.

Не е изключено народната любов пак да избухне некой ден. Във всеки случай една застраховка не би навредила.

Президентът Плевнелиев, който оня ден предложи внука на Борис Велчев (дългогодишен член на Политбюро на ЦК на БКП) за конституционен съдия, вика: „Скоро в България ще има музей на жертвите на комунизма”. Много интересно ще се получи. Например при Николай Младенов - син на щатен служител на Първо главно, внук на активни борци, а самият той комсомолски секретар на Първа английска. И сега правителството, в което участва, прави музей на жертвите на баща му и дядо му. Също толкова интересно ще е и при Лиляна Павлова, внучка на Георги Павлов, партизанин и член на ЦК на БКП. А не трябва ли и премиерът, преподавател в школата в Симеоново, също да е в музея? Щото, първо, в Симеоново се подготвяха палачите на жертвите и, освен това, както и да ни загалфиква с прадядо си, той по баща си е второ поколение милиционер. Пък и президентът, ако верно е бил окръжен шеф на Комсомола, би трябвало също да потърси скромно място в музея... Щото тоталитарната машина не се състоеше само от Тодор Живков и ДС. В нея влизаха партията, младежките организации, творческите съюзи, професионалните съюзи, парламента, медиите и т.н., и т.н.

Абе, искам да кажа, че точно на тия хора не им отива да правят точно тоя музей.

Вторник, 16 октомври

Образованието е приоритет за правителството. Повече пари за наука, за образование, за учителите. Имаше времена, когато им казваха да си разтурят седенките. Хората трябва да си избират…” Това казал премиерът на среща с ректорите и им връчил договори за 22 млн. лв. от ОП “Развитие на човешките ресурси”. Всички горещо му благодарили. Ректорът Библиотекарския университет (!) проф. Стоян Денчев благодарил за АМ “Тракия”. “Стигам до родното Елхово за 2.5, вместо за 4.5 часа”. И отнесъл договор за 415 249 лв. А новоизлюпеният академик Чавдар Руменин от БАН рекъл: "Д-р Борисов, Вие прекарахте една магистрала на духа".

Жив да не бех!

 

„Магистрала на духа”! Уау… Не случайно е стигнал до академик, а? Затова на някои им викат учЕни!

Магистрала на духа”! Уау… Не случайно е стигнал до академик, а? Затова на някои им викат учЕни! 

Най-хладно се държал ректорът на СУ Илчев, за нищо не похвалил премиера, ако, че СУ взел най-много кинти - 2,8 млн. лв.

Като го споменахме, та да ви споделим и нещо, което ни съобщиха колеги от СУ. Щял да си купува джип. Когато предишният ректор Биолчев купи мерцедес, обясни: „Единственото ми намерение е било да оставя на моя наследник символ, какъвто равнището на университета заслужава. Ректорът не може да се вози на москвич…»

Спомняме си, че ние тогава възразихме. Щото мерцедесът е символ на други работи - на тъпа мутра, на контрабандист на цигари, на митничар на собствена стопанска сметка, на дебологъз политик, на такива неодушевени неща е символ... Така си мислехме тогава, но днес не сме толкова убеден... Явно мерцедесът се е превърнал от лукс в необходимост. Щом и селските кметове си изпонакупиха...

Но джип? Все пак СУ е на пъпа на София, отвсякъде се ходи по жълти павета. Освен ректорът да е рибар, или ловец, или да има някое друго хоби, което налага офроуд придвижване. А може да му трябва, за да отскача зимъска до къщата си в Долно Уйно. Явно е доста привързан към Долно Уйно, щото и мейла така си е кръстил: dolnouino@ т.н.

Интересно ми е как ще аргументира покупката. Дереджето на СУ не е от най-розовите. Навремето Биолчев се изхитри: ”Всички коли са купени със спонсорски пари… Т.е. университетът не е ощетен.” Което беше приблизително вярно… «Вземете, г-н ректор, тия пари да си купите мерцедес…» Да, да…

Ако е вярно това за джипа, ще загубя и последното си уважение към така наречения елит на нацията. Ако и този «VIP», който ние винаги сме противопоставяли на излъчения от Евгени Минчев, се качи по джипове, няма да можем вече да ги различаваме. Дано не е вярно. Ще се радваме да се извиним на ректора. Писахме му на мейла на dolnouino@ т.н., да видим какво ще каже.

Обаче има и по-страшни случаи. Проверка на Сметната палата установила, че Техническият университет в София си закупил бронирана машина. Бронирана! Да видим кой пръв ще купи совалка.

А колкото до грижата на кабинета „Борисов” за образованието, тя е твърде млада и крехка и трябва да се насърчава. Макар в случая да не е проявил някаква особена грижа, щото парите са европейски и се дават за разработени от вузовете проекти, но все пак направи ихтибар на учените...

«ГЕРБ превзе бастион на Доган”, ликува „Стандарт”. Превзели сатовчанското село Туховица с 682 избиратели. Като нема риба и цацата е риба…

ГЕРБ спечели три от балотажите на частичните избори”, припява и „Труд”. За съжаление, един от тях е в с. Ивайло, община Пазарджик, по една случайност родно на д-р Филипов. Язък за кофите мастило, които сме изписали да обясним същността на тая власт! Но така е то, никой не е пророк в собственото си село...

Новинар” съобщава, че Бойко отива на конгреса на ЕНП в Букурещ: „Заедно с министър-председателят ще бъде и МВР-шефът Цветан Цветанов…”

Чисто граматически министър-председателят не би трябвало да е с пълен член, защото не е подлог. Обаче практически той винаги е действащото лице във всяко нещо и именно това са отчели колегите. Гледайте до какви тънкости е стигнала вестникарската фарисейщина!

Сряда, 17 октомври

Не било вярно, ректорът нямало да купува джип. Беше така добър лично да ни отговори: „За мен колата не е статусен символ, статусен символ са книгите, които пишех и които през последните години не мога да пиша… В момента университетът поне според мен няма нужда от джип… Заедно с неприемането на колата като статусен знак съм и против показното сиромахомилство - през последните 6 г. съм смъкнал т.нар. представителните разходи три пъти в сравнение с предходните години и ако съм искал от спестените средства е могло да купя шест джипа.”

Така, успокоихме се за сегашния ректор, но още повече се притеснихме за предишния. Ако г-н Илчев е успял да свали представителните и да икономиса пари за 6 джипа, представяте ли се как се е представял г-н Биолчев, какви глезотии си е позволявал?!

Във „Всяка неделя” на Кеворкян по „Нова ТВ” Юлий Москов каза, че е бил свидетел на среща между Николай Добрев и Иван Костов на Копитото на 5 януари 1997 г. Според Москов, по онова време гл. редактор на в. „Стандарт", имали шест срещи за месец и половина. Та на една от тях той бил очевидец, даже лично откарал Добрев, щото мястото на срещата било тайна.

На пук на някои възмутени, че едва ли не Костов и Добрев са се срещали да се договарят задкулисно, ние ще кажем, че те са били длъжни да се срещат! Става дума не за Сульо и Пульо, а за лидера на опозицията и за най-силния човек в управляващата тогава БСП! Става дума за държавата в един кризисен момент. Политиците трябва да се виждат, да разговарят, да имат мостове по между си. В крайна сметка нали за благото на една и съща държава се трудят всичките! Или бъркаме?

Лично нас друго ни впечатли. Защо „Нова телевизия” цензурира Кеворкян? Не издаде ли така един от скритите си ментори? (Не мога да си позволя да кажа собственик, щото тия хора по документи са бедни като църковни мишки.) Кой губи от оповестяването на тия срещи? Единствено Иван Костов. Ако си спомняте, имаше един скандал по повод „Нова ТВ” в НС, когато Костов нарече Стефан Димитров, тогава шеф на „Нова”, „подлец”. От което се породиха подозрения, че Ваньо има интереси там. Та може би не са били само подозрения.

Другото, дето ми се видя интересно, е до каква степен е възможно един журналист, главен редактор, да се омеша с политиците, че да стане едно от най-доверените лица на Костов. В същност, Москов беше близък с кака Елена. Но както казваше Робърт Грейвс в „Аз Клавдий”, „Август управлявал света, но Ливия управлявала Август.” Та вероятно покрай „Ливия”, която по едно време управляваше от кабинета на Москов, той се е сближил и Август…

Изобщо журналистите и по специално главните редактори много обичат да се отъркват о властта, да обядват с нея, да й ходят на приемите, да й дават съвети… Така получават усещането, че и те участват в карането на влака. Ако прочетете случайно книгите на Тошо Тошев, ще останете с впечатление, че управляващите не са вземали нито едно важно решение без да се допитат до него. Една година се случихме в командировка с Москов, който надълго ни обясняваше какво казал на „Петьо”, какво посъветвал „Ваньо”… Което много ни комплексира, щото и ний тогава бяхме нещо като главен редактор, но явно само сме мърляли длъжността… Другото характерно за главните редактори е, че те са като Британската империя – нямат вечни приятели, само интереси. Как се разклатят краката на управляващите и те сменят фронта. В изборната нощ, когато става ясно, че Костов пътува, Москов подминал в НДК кака Елена като експрес гара Елин Пелин. Кака Елена му викнала: “Юли, Юли … не ме ли познаваш вече?”

Не я познавал. Защото „Стандарт” беше взел нов курс и не искаше да познава “Командира и кликата му” които “най-нагло четири години лъгаха целия народ...” Да не напомняме пък Тошо как пресрещаше Бойко да го прегръща, когато стана ясно, че печели…

Прав е Борисов, дето смени тактиката и мина от купуване на главни редактори към купуване на вестници.

И изобщо, както сме казвали, главен редактор е диагноза. Москов беше стигнал до там, че когато избираха Буш за сефте, събрал редакцията и издал заповед: “Стандарт подкрепя кандидатурата на Буш”. Но за съжаление не мога да ви кажа как се е отразило това на кандидатурата на Буш...

Интересно ми е също и как ще отговори Кеворкян на тази брутална цензура. Щото си беше шамар в ефир. Първите му реакции бяха на човек, който възнамерява да си запази работата. Но може и да грешим.

Пък Лудото Яне разправя пред Диана Найденова, че ходел с охрана от НСО. „Отдавна имам охрана от НСО, защото, ако сте лидер на партия и в офиса ви гърмят бомби и взривове, и заплашват майка ви и жена ви... преди години се случиха куп безобразия".

Боже, Боже… И на тоя духовен педераст плащаме охрана! Използвам израза „духовен педераст”, защото е минал през съда (делото Сидеров срещу Расате) и е установено, че не е обиден. Иначе знам и по-точни думи. Ей, ако има сред вас хора, гласували за РЗС, да идат да се гръмнат. Да, не се шегувам.

Под дописката читателите са изразили с думи прости какво мислят за Янето. Ама толкова прости, че не са за цитиране. Не бива така! Такива коментари уронват човешкото достойнство. То в случая с Яне няма накъде, но по принцип.

 

В неделя проверих пак и тоя коментар си висеше на сайта на в. „Труд”. Така и ще си остане за поколенията.

В неделя проверих пак и тоя коментар си висеше на сайта на в. „Труд”. Така и ще си остане за поколенията.

И това не е сефте. Такива коментари се появяват и за г-н премиера. А това вече не е безобидно.

Новинар”: „Старите хора по-дискриминирани от циганите.” Изследване на Евробарометър твърди, че 58% от нашенците имали нетърпимост към старците, 47% към инвалидите и само 40% към циганите. Нищо няма да кажа. Числата казват всичко.

Ей, братя, лично ние с друго не можем да ви помогнем, освен със съвети. Например, внимавайте къде си оставяте кастанетите. В Търново едно наборче си легнало и си ги турило на шкафчето. Те не били цели кастанети, а по-точно златни мостове. Но през нощта апаши проникнали и му ги задигнали. Как ли са разбрали в тъмното, че са златни? Сигурно предварително са го проследили. Та затова, според мен, първо, не се усмихвайте чак толкова широко, че да ви се видят златните мостове. И, второ, нищо не ви пречи, като ги сваляте, да ги връзвате с едно канапче за палеца на крака. Та като ги дръпне някой, вие да се събудите. А като се събудите… Е, тогава всеки да си решава сам.

Четвъртък, 18 октомври

Много перверзна дискусия се завърза между Станишев и Борисов. Между другото, колко бяхме прав, когато казахме, че правителството на Борисов ще остане в историята със Станишев. Бойко къде стане и къде седне, все Станишев му е в устата. Оня ден в Бургас рекъл: «Станишев, като говори за социална държава, да каже защо кабинетът му е въвел плоския данък. Това ни отиваше ние да го въведем и щяхме да го въведем, ако нямаше финансово-икономическа криза. Сега вече няма да го пипаме. По простата причина, че данъчната стабилност е много важна..."

На нас ни отива и щяхме да го въведем, но поради кризата нямаше да го въведем, но сега няма да го махнем... Ако има здрав смисъл, то аз не мога да го схвана.

Не, че при Станишев го схващаме, де: "Всички приказки на премиера за социална справедливост са пълно лицемерие. Ако Бойко Борисов иска да се бори за социална справедливост и срещу богатите, да последва предложението на БСП - да се вдигне данъкът на хората с високи доходи. Това е израз на солидарност по време на криза…"

 

Белгийският премиер Елио ди Рупо топло поздравява Станишев. Какво топло, направо го вендузира… Бойко не би позволил така да го лигавят.

Белгийският премиер Елио ди Рупо топло поздравява Станишев. Какво топло, направо го вендузира… Бойко не би позволил така да го лигавят.

Всичко това е казано с необходимите за такава голяма лъжа апломб и убеденост. Партията, която въведе плосък данък без да освободи минималните доходи, сега пледирала за вдигане на данъка на богатите! Ей, ама ние не сме олигофрени, бе! Поне не всичките! Имаме някакви остатъци когнитивна памет. Помним какво писахте в предизборния лъжовник през 2005 г., помним и какво направихте!

Работата почва да става малко както беше написал един кандидат-студент: “На брега една жена яздела кон, а в реката всичко се отразявало наопаки.” Даже още по-замацано стана. Сякаш някой хвърли камък върху отражението в реката и вече хептен не може да се види кой какво язди.

Е, нашето, разбира се, не се губи…

Катрин Лалюмиер, бивш генерален секретар на Съвета на Европа, вика пред „Труд”: „На Европа й трябва лидер с харизма.”

Ще й пиша, че ние имаме изключително подходящ човек. И, както се очертава, догодина ще се освободи. Ама харизма да видиш! Христос, с извинение, ряпа да яде. Щото Христос направи фокус и ги нахрани, за да му повярват, а на тоя му вярват и гладни.

Обаче пък като гледам как върви Европа не мисля, че ще води по-лошо от сегашните.

Стандарт” посветил цяло фолио на скока на австриеца Феликс Баумгартнер от „ръба на Космоса”. И между другото споменава, че ние имаме над 27 рекорда в парашутните скокове. То не хич не е за шегуване, ама подозирам, че и още ще постигнем. Щото се упражняваме. Всеки ден българи скачат от некой ръб. Само вчера двама са скочили. Една жена в Дупница от ръба на 8-я етаж и един мъж от ръба на покрива на хотел в Карнобат. И двата опита са успешни…

Морбиден хумор в макабрен контекст… Но не ние измисляме живота.

Някой си Иван Проданов написал във Фейсбук отворено писмо до Дянков: «Спахте ли добре, г-н Дянков», в което разказва как в магазин в Копривщица видял една баба Мария, на 72 г., бивша учителка по френски, да си купувала 20 г салам и не й достигнали 15 ст. за сметката. И в «Труд» хукнали да я издирват. Да ги питаш защо! Изръчкали цялото градче, но не я намерили. Ние, като посветен в битието и страданието на грешната българска пенсия, веднага разбрахме, че историята е измислена. За да не достигнат на баба Мария 15 ст., значи нейните 20 г салам са стрували поне 50 ст. Но хайде да не дигаме толкова мизата, нека са 30 ст. Тогава излиза, че баба Мария си е избрала салам от 15 лв. Те това и на Коледа да го видя, няма да го повярвам. Защото баба Мария няма не само пари, за салам от 15 лв., баба Мария няма и зъби за такъв салам.

Елементарно, Уотсън! Няма конкретна баба Мария. Баба Мария е събирателен образ на хиляди пенсионери, които подсмърчат покрай витрините. Но, както е казал класикът, гладната смърт на един човек е трагедия, а гладната смърт на хиляди – статистика. Та може би от тази гледна точка колегите от «Труд» са прави да изяснят случая. Като няма конкретна баба Мария, случаят се препраща към НСИ.

Та те така. Както казват в Северозападнала България, когато нямат какво повече да кажат.

Петък, 19 октомври

Няма петък. Правя лютеница. И Асан е хора…

P.S. Не бяхме прав, дето казахме преди време, че Женя Минчев бил единственият лорд, който си е спечелил титлата с гъза. Не е единственият. При повод ще ви разкажем за английския крал Едуард II и неговата жена барон Диспенсър. Но сега ме мързи.

P.S. Броят на краката на стола е тест дали мислите докато четете.

Tobecontinuedнекойдругпът