Из делниците на един луд (13-17 март)

От стр. 1

Четвъртък, 16 март

Бившият министър на правосъдието Екатерина Захариева вика, че ГЕРБ ще пише нова конституция. Което обяснява защо Борисов беше против реформите в правосъдието. Защото той не обича да се работи на парче. Щом трябва реформа, почваме от конституцията. Свиква се ВНС, намалява се броят на депутатите и отпада имунитетът им, намалява се парламентарната квота във ВСС, въвежда се мажоритарна система…

Голям таш… пардон, майтап. Борисов ще пише нова конституция. Борисов, който още не е чел старата. Е, как бе, батко ще пишеш точно ти конституция? С кой? С Цецко, с Цецка? Дали не е по-добре да оставите тази работа на някой, който знае как да я свърши?

Напълно сме съгласен с Христо Иванов. На Борисов му се пада вече да пише мемоари. В Банкя, под магнолията на чист въздух. Проблемът е, че не може да си го позволи. При него властта и свободата са така обвързани, както при никой друг. И може Горбачов да казва, че има живот след властта, но какъв живот е това?!

Но пък, дето се казва, и затворът е направен за хора. Оня ден гледах снимки как си живеят в Пазарджишкия… По-добре от 80% от свободните българи си живеят.

Опа, размечтахме се…

Водачът на Благоевградската листа на БСП Тома Томов вика: „В политиката съм по една единствена причина - ако не направим нещо, ние ще загубим страната. България се ръководи от една изключително корумпирана управляваща вихрушка, не повече от 200 семейства, които пет пари не дават за тази страна.“

С известно неудобство пред ерудицията на Тома Томов, ще му обърнем внимание, че още не е в политиката. Само кандидатства. А колкото до тези 200 семейства, не можем да се въздържим, да не кажем, че те в мнозинството си са от партията, на която той е кандидат. Тези семейства са същите, които щяха да управляват България, ако нямаше 10 ноември. И, ако искате да знаете, те анулираха социализма. На тях социализмът им пречеше повече. Защото какво искахме ние? Ние искахме свобода. И те ни дадоха свобода, но задържаха всичко останало. Така правят умните хора.

Само в поучителните приказки за деца героят отказва парите и избира свободата. В живота обаче героят винаги взема парите и с тях си купува толкова свобода, колкото му трябва.

Красимир Райдовски, подразнен от морализаторския уклон в думите на Томов, внесе известни уточнения. „През 1993 г. Томов ми отказа да бъде полезен медийно на тогавашния лидер на БСП Жан Виденов с мотива, че баща му е бил началник на затвора в Белене и „веднага ще го емнат от СДС“. Защо не се мотивира по същия начин и сега да откаже, когато го номинираха за депутат?“

Райдовски се прави, че не знае. Обаче знае. Сам казва, как години наред е крито досието на Томата. И той естествено си е помислил, че всичко е забравено.

„Да не говорим, продължава Райдовски, за това как през 1995 г. ме убеждаваше, че министър-председателят Виденов трябва да пусне за приватизация „Ефир 2“ и приватизатор да бъде той.“

Значи проблемът не е в двестате семейства, а защо не сме сред тях.

Когато в съда попитали известния американски обирджия Уили Сътън защо обира банки, той отговорил: „Because that’s where the money is.“ 95% от влезлите в политиката могат да отговорят по този начин и това ще бъде единственият честен отговор.

Петък, 17 март

Корнелия яко захапа турската тема. Явно си дава сметка, че грубото вмешателство на Турция в изборите ни може да се превърне в основна тема на финалната права: "Днес въпросът на въпросите е за целостта и суверенитета на България и за сигурността на българския народ. Турция размахва пръст и заплашва цяла Европа. Турски министър призовава да се гласува за ДОСТ. Турски посланик участва в агитация за ДОСТ, а турски кмет иска повече гласове на изборите в България, за да се въведе турският език като официален у нас…“

А Борисов се ослушва като прасе кога пикае зад листник… Ако не броим турското мекере Местан, той единствен няма полезен ход в тази ситуация. Миналото го застига, няма как. И може да си позволи най-много да държи исото на Нинова и патриотите.
Досега не бях единодушен относно възможността ГЕРБ да загуби изборите, но вече съм. По някакви причини, за които е допустимо да се досещаме, Борисов не е в състояние да се репчи на Ердоган.

Христо Иванов не пита бадева Цацаров що е ходил в Турция и какво са му показали. Изобщо Иванов задава едни безотговорни въпроси за участието на „Булгартабак“ в контрабанден канал за цигари и дали двама потенциални премиери били замесени… Те си имат отговори, но не е Цацаров човекът, дето ще ни ги съобщи.

Най-странното е, че Борисов изглежда готов да загуби.

„Никога не се оставяй да те убият, Ник, защото това ще е краят на спокойствието ти.“

Тръмп отказал да се ръкува с фрау Меркел. И по този повод една госпожа пита във Фейсук „някой има ли идея от колко време насам хората си подават и стискат ръцете при среща?“

Попаднала сте на точния човек, госпожа. Всичко можем да ви обясним за ръкостискането. И етимологията, и настоящето и бъдещето. „Нашите мили прадеди искали само да се уверят, че в ръцете на дошлия няма някакъв камък или оръжие. И заради това те, разбира се, докосвали ръката. … Кой би могъл да помисли, че такъв един във висша степен благороден и донейде сантиментален жест – символ на културата и ръста на духа – има такова тежко минало!” (Зошченко)

Колкото до бъдещето на ръкостискането, "Дейли експрес" писа полани, позовавайки се на томошно проучване, че било на път да изчезне. Над 50% от запитаните споделили, че вече не се ръкуват, намират го нехигиенично. И то верно е нехигиенично. Като си помислиш какво ли е пипала отсрещната ръка… Друго британско изследване, за което сме ви осведомил своевременно, показа, че англичаните, пипайки разни неща, на ден се докосвали до 15 чужди пишки… (Извинете, че така направо, но искам да съм сигурен, че сте ме разбрали точно.) Англичаните! Дето уж и преди, и след тоалет си мият ръцете. Като знаете ние колко си ги мием, не мисля, че ще възразите, ако допусна, че докосваме поне по 50. 75% при ръкостискане.

Жалко, защото ръкостискането, ако е с непознат човек, дава една полезна изначална информация за него. Някои употребяват ръкостискане тип „умряла риба“. Подават ти пръстлетата и веднага си и ги дърпат, гаче хапеш. Това е присъщо на неуверените и слаби хора, или на неуместно горделивите и лицемерите. Други пък практикуват „менгеме“. Не те ръкостискат, ами направо те изстискват. Демек, скиваш ли къв съм мъжкар. Доде не ти размести безвъзвратно метакарпалните и проксималните фаланги не те оставят. Трети практикуват „водна помпа“. Хване ти ръката и клати, клати… Тия са най-лицемерните. Едни ръкостискат с длан, обърната надолу. Такъв иска да покаже превъзходство. Други ръкостискат с длан нагоре. Тия са мушмороци, колебливи, несигурни… И изобщо рядко са хората, особено сред българите, които знаят как да ръкостискат.

Пък утре било ден на Мозъка. Имен ден имат няколко български политици, най-известните сред които са Цветан Цветанов и Лъчезар Иванов. Казаха ми, не знам дали е истина, че в Банкя щели да се съберат тесен кръг почитатели на мисленето.
Имат много какво да мислят. Но да не ги мислим.

Ами това беше. До изборите остана една седмица. Ако сред вас има наивници, които си мислят, че след тях ще им стане по-добре, кажете им, че грешат. Няма да им стане по-добре. Просто ще им стане различно.

Но не много…

To be continued