Хайка за кметове

Предизборната кампания за местните избори навлиза в нова фаза на ожесточение. Управляващото мнозинство не постигна съгласие относно приложимостта на румънския опит, но на местно ниво, под прикритието на борба с корупцията, хайката за кметове се разгръща с нова сила. Местните политици у нас разбраха, че румънският опит е приложим в нашите условия, защото хем демонстрираш непримиримост срещу корупцията, хем успяваш да нанесеш тежки удари на политическия си противник.

Всичко би било добре, ако неочаквано избликналата будна гражданска съвест не търсеше преки възможности за постигане на предизборно предимство. Кметските имоти и палати не са били построени през последните няколко дни. Нередностите при възлагането на обществени поръчки не са започнали вчера. Злоупотребата със служебно положение и власт не е „принос” на последния кметски мандат. И въпреки това все повече кметове се оказват в епицентъра на „народния гняв”.

Подозрително е това, че в основата на по-голямата част от „гражданските сигнали и недоволство” стоят бивши кметове, партийни лидери и местни фигури на организираната престъпност. Още по-подозрително е това, че причините за актуалните им протести датират от последните две-три години. Но най-впечатляваща е ролята на общинските съветници в тази предизборна хайка за кметове. Те не били запознати с имотното състояние на кмета. Те нямали достъп до контрола върху обществените поръчки. Те нямали отношение към шуро-баджанашките мрежи, в които се е оплела цялата ни държава.

Общинските съветници били готови да търсят истината, нямало да пожалят сили да възстановят справедливостта. А докато са готови да се жертват така неразумно, всъщност правят все по-открити заявки за попадането си в следващите листи. Сред нарастващата шумотевица от протести и контрапротести, този път на местно ниво, анонимната власт на общинските съветници продължава да се разраства. Именно тя е в основата на политическата корупция и търговията с влияние. Защото никому неизвестните общински съветници, сговаряйки се отвъд рамките на собствените си партийни етикети, всъщност управляват ресурсите на общините.

Медиите охотно се присъединиха към хайката за кметове. Тези изблици на социална чувствителност също са ни добре познати. Все по-често ще виждаме репортери, обзети от чувството, че се намират на фронтовата линия, които ще „отразяват” поредните протести и контрапротести. Сред тихото жужене на прелитащи дронове хайката ще се разпростира към все нови и нови общини. Документацията ще набъбва, заедно с доказателствата за вина и заснетите изблици на патологична наглост от страна на уличените. Разследванията ще стават все повече, безспорно доказаните злоупотреби ще се увеличават, но дори и там, където са налице неоспорими доказателства за престъпление, до произнасянето на окончателна присъда преди изборите няма да се стигне.

Всички разбират, че няма как броят на жителите на едно малко кметство или отделно населено място да се увеличат с няколко десетки пъти без „мотивираната подкрепа” на местната администрация. Сравнително бързо общественото мнение прие, че става въпрос за злоупотреба със служебно положение, което да осигури електорално предимство в малките общини. Разбираемо е, че това е част от по-цялостна стратегия, в която отделни партии ще се опитат да ограничат щетите от предстоящите избори. Но също толкова бързо стана ясно, че има достатъчно време и процедурни възможности срещу тази форма на ново крепостно право, (реализиращо се по същия феодален начин, но този път чрез правото на преселване) да се противодейства ефективно. Стига да има кой да го направи.

Новата хайка за кметове набира сили. Все повече опозиционни активисти, местни бизнесмени и журналисти ще се включват в нея. Част от разследванията ще успеят да достигнат до повдигане на обвинения. Много вероятно е някои от най-драстичните случаи да достигнат дори и до съда. Но големият въпрос е в това какво ще се случи, след като изборите отминат? Ако съдим по досегашната практика на местната политика, какви са шансовете след изборите сегашната гражданска активност и непримиримост срещу корупцията да запазят своя темп?

Злоупотребата с възможностите за ефективно противодействие на корупцията също има корупционен ефект. Общественото мнение за пореден път получава доказателства за обхвата на корупцията, но едновременно с това и доказателства колко лесно е под маската на борба с корупцията да бъде правена предизборна кампания. Припламващите на места дебати за това как се управлява общината, какво става с парите, колко ефективно се използват европейските средства или какъв е резултатът от обществените поръчки много бързо биват потушени от политическата агресия на (контра)протестите.

По всичко изглежда, че месеци преди местните избори контролните институции вече ще бъдат напълно обездвижени от нарастващата лавина от сигнали и обвинения срещу кметовете. Няма администрация, дори и най-добре подредената и компетентна, която да е в състояние да поеме подобен натиск. А това на свой ред отново ще затвърди убеждението на българските граждани, че няма ефективни средства за борба срещу корупцията; че всички са еднакво виновни и че няма никакъв смисъл от каквато и да било гражданска инициатива, защото тя би могла много лесно да бъде употребена за предизборни цели.

Предизвиканите корупционни скандали няма да донесат очакваните резултати. Онези, които днес обвиняват сегашните кметове, няма да бъдат разпознати като възможна алтернатива на управлението. В крайна сметка задълбочаването на усещането за погнуса и безсилие няма да изведе повече хора пред избирателните урни. Освен ако именно това не е целта, поне сред представителите на онези партии, които разчитат на ниска избирателна активност.

Политическите поръчки за предизвикване на местни скандали няма да оздравят публичната среда. В известен смисъл вълната на отвращение ще отнесе еднакво надълбоко както обвинените, така и новите им обвинители. Единственият сигурен резултат от всичко това изглежда постигането на ново дъно на усещането за това, че корупцията е навсякъде и се е превърнала в единствения възможен начин на управление.

Този омагьосан кръг е фалшив. Не е вярно това, че всички кметове са корумпирани. Не е вярно това, че местната власт е само възможност за лично забогатяване. Не е вярно, че гражданите са напълно безпомощни срещу самозабравили се местни феодали. Не е вярно и това, че местните политически лидери са достоверни говорители и активни борци срещу корупцията. Всичко това е само част от шумотевицата, която вдига наоколо си хайката, заобикаляйки внимателно хищниците, които на свой ред биха могли да я превърнат в плячка.

Борбата срещу корупцията е всекидневно усилие, както и демокрацията. Това не е и не може да бъде кампания. Дори и най-самозабравилите се местни дерибеи не извършват престъпленията си само преди избори, а непрекъснато, през целия период, в който имат достъп до властта. Ако сме готови да насърчаваме само предизборните хайки, това ни прави пасивни участници в целия маскарад. А ако е така, това означава, че за мнозинството от нас сегашното състояние в крайна сметка е приемливо.

Изправени пред избора между недоверието към институциите и възмущението срещу злоупотребите предпочитаме да се оттеглим в удобната позиция на странични наблюдатели.

Знаем, че имотите, парите и леките автомобили струват пари и означават определени зависимости, които ощетяват всеки от нас. Разбираме, че тази ламя няма насищане – богатият крадец продължава да краде, но все повече. Продължаваме да очакваме някой смел репортер и още по-смел прокурор да заеме нашето място и да докаже вината на разобличените пред някой свестен и почтен съдия.... и така, докато поредната хайка за кметове отмине.