EМА, желая те!

Европейската комисия спешно трябва да учреди Голяма награда за принос към хуманизма и интернационализма. Наградата следва да се връчи веднага за заслуги на екипа, подготвил българската кандидатура за домакинство на Европейската агенция по лекарствата (European Medicines Agency - EMA), във връзка с молбата на Обединеното кралство за оттегляне от ЕС.

Заслугите са несъмнени – този екип трайно подобрява настроението на европейските граждани. Или поне на гражданите на Холандия, Гърция, Испания, Германия, Словакия, Белгия, Румъния, Дания, Ирландия, Финландия, Франция, Малта, Италия, Португалия, Швеция, Австрия, Полша и Хърватия, които решат да видят как България ще се конкурира с кандидатурите на техните страни. Смехът им ще е искрен, кръшен и дълготраен – всеобща ведрина за цяло лято поне.

Дори и да не четеш съдържанието на българското предложение, всичко е ясно – по неадекватната резолюция на сканирания документ, по кривите му страници на снимката. Нямa място за съмнение, че предложението е продукт на фундаментален дефицит. Липсва най-вече въображение, но зад него стоят липсите на желание да спечелим; на вяра, че можем да го постигнем; че самото участие в надпреварата си струва...; липса на убеденост, че максимални усилия и творчество са дължими във всяка една задача, заради собственото ни достойнство, а не единствено заради преките ползи. Болезнено бодящата очите липса на визуален материал само към нашата кандидатура е следствие от предходните дефицити.
Вярно, че споменатите 22 университета в София са си предимство. Но българското предложение пропуска да рекламира Института за чуждестранни студенти, а трябва, защото във всичките тези столични университети курсовете на чужд език са изключение. Пък ние имаме толкова решаващи други предимства: няма друга европейска столица с толкова широка мрежа от неформални експерти по производство и разпространение на упойващи вещества и лекарствени продукти, имаме несравними и химици, и дистрибутори (в светлия, в сивия и в тъмния сектор). Можем да обявим дискотеките в Студентски град за денонощни офиси за предлагане, тестване и консумация на експериментални “медикаменти”. Опирайки се на дълбочинните познания на един наш евродепутат в бизнеса на медийно известен фармацевтичен бос, можем да заплашим, че ако не получим домакинството, ще организираме чрез Европейския парламент пан-континентално разследване на лекарствения бизнес. Колко още пропуснати възможности - въпрос на въображение...

Встрани от шегата, участието в международни открити конкурси е изключително важно за България, поради необходимостта да компенсираме отсъствието на опит. Тази година пак имаме шампион в биатлона, но не беше много далече времето, когато нашите състезатели разбраха, че съперниците бягат с кънковидна стъпка едва когато вече бяха на трасето. Можем да имаме шампиони и в евроинтеграцията, но трябва първо да знаем каква е технологията, тактиката и стандартите на състезанието. Това ще разберем само чрез постоянни участия, а така ще се научим и да гледаме към себе си с външни стандарти. Точно това е страшно полезно, защото сме свикнали – „тука е така“: и никой буквално не вижда нито резолюцията на изпратения документ, нито разкривените страници и изобщо не забелязва липсата на визуално послание. Нито пък който и да е от останалите дефицити за начин на работа в условия за конкуренция. Дали някой помни, че твърде трудни и, съответно, най-протяжни преговорите ни за членство в ЕС бяха именно по глава конкуренция – цели 49 месеца!

Може да изглежда странно, но дори трупането на загуби може да е много полезно в крайна сметка. Полша стана член на ЕС, не защото извърши очакваните реформи или пък изпреварваше останалите конкуренти. Тя просто знаеше, че ѝ се дължи компенсация за изтърпяната историческа несправедливост и никой не помисляше, че може да има Източно разширяване на ЕС, което не включва Полша. В този смисъл, дори поражения в дълга поредица от европейски състезания може да се превърне в печеливш политически аргумент. Но трябват участия, от които самите ние не се срамуваме.. А иначе България действително засега не е домакин на нито една европейска агенция.

В настоящето наше предложение неоспоримо достойнство е подписът на Премиера, свидетелстващ за волевите качества на притежателя му и „силната политическа решимост“, в добавка към факта, че „българските граждани са сред най-оптимистично настроените към Съюза“. Затова цялото предложение можеше да бъде изобщо заменено от един, обичаен за начина на правене на политика у нас, есемес, изчерпващ фактическото съдържание на офертата ни:

Поне нестандартността на такова национално предложение би била несъмнена и би привлякла внимание!

Не би.

*Проф. Георги Димитров е социолог, един от основателите на катедра „Европеистика“ в СУ, на катедра „Социология“ в Югозападния университет, съосновател и председател на Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики (1994-2000). 

Текстът е разработен в рамките на проекта "Жан Моне", Център за високи постижения към катедра "Европеистика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски".