OffNews.bg

Дайнов: Защо ДСБ държи пари в КТБ

Не, че е нещо, ама:

Още преди окупацията на Орлов мост под лозунга „Долу Цеко от Алеко!” си опразних сметките в неговата банка.

След като Цветан Василев закупи БТК си откачих домашния стационарен телефон. Нямам отношения с Вивател.

Престанах да пуша български цигари – т.е. да давам пари на Булгартабак – в момента, в който Василев/Пеевски/Доган напазаруваха тютюневия монопол. Минах на румънски и на директно снабдяване с тютюн от производителя.

Не купувам руска водка, за да не давам пари на Путин; карам на украинска (вече) и полска.

Не пазарувам в Кауфланд, след като по време на строителството на новия си магазин в Борово, германците отсякоха вековни дървета въпреки протестите на местната общност.

Не зареждам гориво в Лукойл от момента, в който руският агент Валентин Златев изпрати отворено писмо срещу достойния (почти единствен в кабинета на Борисов) български министър Трайков, когото руснакът обвини, че не можел да смята. А Трайков беше пресметнал, че в горивния сектор има монопол.

Не пазарувам в Лафка, а в договора за последната си книга вкарах изричен член, според който издателят се задължава да не я продава в Лафка.

И никога не ми е хрумвало да имам каквито и да е отношения с КТБ.

Смятате ли, че всичко това не ми създава неудобства? Създава, разбира се. Но удобството не може да ти е кауза, ако си имал нещастието да обявиш пред гражданството, че имаш такава. Затова е изумителна версията на Елена Костова, че си била държала парите в КТБ, защото така било „удобно” – наблизо имало клон на банката.

Наистина нямам думи. Бидейки тази, която е, тя няма как да има, пред очите на публиката, поведението на притеснена домакиня, за която никой не е чувал. Защото никой не гледа домакинята с очакването от нея да разбере нещо за състоянието на света и за онова, което е редно и нередно да се върши в него. А публиката така гледа на онези, които са заявили каузи. Следят, дали онова, което вършат съвпада с онова, което говорят. И за което убеждават публиката, че е правилно.

След като си казал, че имаш каузи, автоматично се лишаваш от правото да действаш както според дясно-неолибералните, така и според ляво-тарикатските разбирания за материалния успех.

Гледайки с недоумение моето анти-пазарно поведение (т.е. всичките гореописани бойкоти, които спазвам), мои дясно-неолиберални приятели ме обявяват за луд. Лишавал съм се бил от „максимализирането на пазарни преимущества”. Мои ляво-тарикатски познайници също ме смятат за луд – по същата причина. Само че не говорят за пазарни преимущества, а за неразбираем за тях отказ да си ползвам „връзките” – т.е. възможностите за приоритетен достъп, казано по по-научен начин.

Наистина, губя пари – например от това, че държа мои книги да не се продават в Лафка. Чували ли сте обаче някой да се изтъпани пред публиката и да каже: „Имам кауза! Тази кауза е добрата кауза за всички! Следвайте я и вие, тази кауза, която е: максимализиране на пазарно преимущество и на възможностите за приоритетен достъп, за да направя адски много КИНТИ!”

Ще следва ли някой такъв човек? Няма, защото парите не са кауза. В най-добрия случай те са средство за постигането на някаква кауза. Но и тук не е толкова лесно, защото, както знаем от историята, целта не оправдава средствата. Ако ползваш калташки средства за постигането на чиста цел, когато стигнеш до нея ще видиш, че вече си я окалял със средствата, които си ползвал.

И така, бавно и полека, стигаме до Радан Кънев и ДСБ. Имало било пари на ДСБ в КТБ...

Ама, как така? Цяла година Радан твърди, че иска всички граждани – десни, леви, центристи, всякакви – да се изправят срещу мафията, която си има име, Василев / Пеевски. Цяла година призовава да следваме неговата кауза – без всякакви заигравания да се сблъскаме с тази мафия. И цяла година, докато ни призовава за такива неща, партийните му пари се намират в банката на същата тази мафия?!?

Нямало било, казват ни днес десни неолиберали, връзка между предлагани политики и това, в която банка си държиш парите. Има, уважаеми, има интимна връзка. Защото политиката – това е служенето на общото благо. ДСБ формулира общото благо като спасяване на страната от лапите на мафията. А през цялото време държи пари в банката на мафията.

Защо? За максимализирането на пазарно преимущество? Заради високите лихви?

И Костов, и Радан би трябвало да знаят нещо елементарно (т.е. освен това, че принципът „слушай ме какво говоря, не ме гледай какви ги върша” не води до успех). Високите лихви на КТБ са вид рента – т.е. печалба, която по дефиниция идва от обирането на други хора, а не от създаването на нова стойност (четете барем Стиглиц!). Тази рента – този обир – на свой ред идва от близостта на КТБ до властта и от възможността й да ползва в свой частен интерес публичните средства, вложени в нея.

И като държиш своите пари в КТБ, за да имаш високи лихви, ти директно участваш в преразпределянето на тази рента. На плячката. Което не виждам как те прави толкова по-различен от Пеевски, че да имаш правото да го сочиш с пръст и да му искаш главата.

И за колко, разбираме, става дума? Лихвата върху парите на ДСБ в КТБ излиза към 3 500 лева годишно.

Радане, ако толкова сте закъсали за 3 500 лева, да бяхте казали. Щяхме да седнем на по бира 3-4 човека и да ви ги съберем...

Партия Зелените, в чиято каса имаше 1 700 лева в началото на кампанията за европарламента, все пак проведе проучване на всички банки, така щото да не си забърква дребните стотинки с гепените милиарди на някой подозрителен тип. Защото после, когато гръмне скандалът, никой няма да те пита, колко точно си спечелил от лихвата върху петачетата си. Ще те питат друго: защо, аджеба, изобщо имаш отношения с подозрителни типове?

Кой тук е лудият? Онзи, който знае, че наоколо е пълно с кафяви купчинки и внимава на всяка крачка, да не стъпи в някоя – или онзи, който проповядва ползите от личната хигиена, но разнася по подметките си следите от стъпване в кафяви купчинки?

Колкото е по-говняна ситуацията наоколо, толкова повече трябва да внимаваш, къде стъпваш. И, да, това води до неудобства и дори – о ужас, това за българина е най-страшното, но трябва да се каже – до загубата на някой и друг лев. Но пък ти позволява и утре да убеждаваш хората, че може да се направи така, че не всичко наоколо да е само кафяви купчинки. Няма как да стане, обаче, ако и от теб намирисва...

Тъй като очевидно съм на път да изпадна в копролалия (всъщност съм бесен, само се правя, че не съм), отдръпвам се и давам път на по-културната лексика на Даниел Смилов:

„Доверието се завоюва – то не пада от небето”.

Или, да събера две български мъдрости в една: не си мешайте капите с бандити, защото крадеца го познават по горящата капа...