Да не би ДКЕВР да заспа зимен сън?

Покрай разгорещения дебат през изминалата седмица с предложението в пенсионната система да се засили ролята на вечно дефицитната “майка-кърмилница” НОИ и приемането на новия бюджет на заден план останаха проблемите в работата на ДКЕВР. А това не е хубаво – когато държавните чиновници усетят, че са позабравени, те обикновено се „снишават“ и пускат автопилота. Само че автопилотът в енергетиката и водоснабдяването в България води към сигурна катастрофа.

Добрата новина след формирането на новия кабинет е предстоящото разделение на ДКЕВР на две комисии - комисия за енергийно регулиране и комисия за водно регулиране. През годините се доказа, че политиците „зареждат“ ДКЕВР с енергетици (понякога с псевдо-енергетици), тъй като енергетиката е по-политически чувствителната сфера, и водното регулиране остава на втори план.

А проблемите във водоснабдяването, макар и замитани под чергата досега, не са по-малко критични. По думите на министър Лиляна Павлова и според разчети на Световната банка България се нуждае от над 11 милиарда лева инвестиции във водоснабдяването и канализацията през следващото десетилетие. Държавата и общините не могат да намерят такива средства, а с оглед надробеното от държавните и общински ВиК дружества (видно от откровените катастрофи в Добрич, Омуртаг, Хасково, Кюстендил, и т.н.), дори и да можеха, по-добре да не ги инвестират те.

Новият кабинет трябва да събере нужната политическа смелост, откровеност и PR експертиза (в добрия смисъл на думата), за да обясни на избирателите извън София, че поетапното и порайонно концесиониране на ВиК мрежите е единственият начин хората да продължат да имат устойчиво водоподаване и канализация след 10 години. Освен това, ДКЕВР трябва да има и достатъчно знания как да регулира правилно тези процеси, за да не се получи поредното побългаряване на иначе работещ модел.

Понижението на цените на горивата компенсира частично увеличената цена на ток и недоволството тази зима вероятно няма да бъде използвано за див популизъм, но проблемите от енергетиката далеч не са решени. Въпреки че през последните години политиците хвърлиха огромни средства и усилия да оплюят ЕРП-тата и ЕСП-тата, простата математика показва, че дори техният дял в сметката, която плащаме (който включва всички разходи за персонал и инвестиции в мрежите) да изчезне напълно и токът магически да се телепортира от високото напрежение до нашия дом, сметката ни няма да се намали с повече от 9-10%. Тоест, кучето не е заровено тук.

От друга страна, опасенията, че системата ще колабира са напълно реални. Например, след като ЕСО (дружеството, стопанисващо мрежата за високо напрежение) се отдели от НЕК, самото съществуване на НЕК предстои да бъде поставено под огромен въпрос при либерализацията на пазара на електроенергия. Към момента НЕК продължава да бъде инструмент за псевдо-социална политика, трупащ огромни дългове.

Производството и дистрибуцията на ток, от своя страна, не е единственият критичен сектор в енергетиката. Тази зима проблемите в снабдяването с топлоенергия ще са много сериозни. През 2014 година ДКЕВР три пъти сваля цената, по която НЕК купува преференциално електроенергия от когенерациите и увеличава цената, на която топлофикациите продават топлоенергия. Но по политически причини увеличаването на цената на парното не компенсира намалението на преференциалните цени и топлофикациите са практически изправени пред опасност от масов фалит. Като цяло, това е правилната посока на намаляване на т.н. крос-субсидия, но стъпките трябва да са пропорционални и позволяващи на топлофикациите да генерират устойчиви, предвидими и достатъчни финансови потоци. В същото време, държавата трябва да създаде инструменти за подпомагане на т.н. енергийно-бедни хора, както и да оптимизира европейските програми за целево ползване от топлофикационните дружества (България е единствената страна в ЕС, където това не е направено).

На последно място, ДКЕВР трябва да преустанови практиката да се дават коренно различни условия и цени на всяка топлофикация и така да се поддържат изкуствено определени дружества, чиито собственици са близки с политици с влияние в управлението на България.