Черната овца е субсидията, а не Пайнер

Субсидирането на "Пайнер Мюзик" е точно толкова неправилно, колкото и субсидирането на частен театър или частен музей. Да, аз също изпитвам вътрешно изкушение да ви залея с аргументи защо театърът и земеделието са по-стойностни от чалга музиката и трябва да получат повече. Но няма да го направя. Защо? Ще се опитам да обясня в следващите редове.

Първо, какво е субсидия? Това е процес, при който политиците взимат от всички, за да дадат на определен сектор или дори определена фирма.

Какъв е ефектът от субсидията? Макроикономически погледнато, в най-добрия случай, ефектът е неутрален, защото се взимат пари от едни хора/фирми и се дават на други фирми/хора. Но всъщност, много икономисти считат, че макроикономическият ефект от субсидията е отрицателен, защото субсидиите често помагат на неефективни фирми да разпиляват ресурси, които биха имали по-висока стойност, ако се инвестират другаде. Политически погледнато, субсидията е полезна за политиците, които са на власт, и за тези фирми, които се ползуват от субсидиите – често неголяма група от фирми, които са близки до управляващите.

Ако попитаме десет бизнесмени от различни сектори, кои индустрии следва да получават субсидия, всеки ще посочи своя сектор. И всъщност, всеки ще твърди, че неговият сектор е приоритетен. И ще лобира пред парламента и правителството да получи субсидия. Само че субсидиите не стигат за всички и накрая обикновено малка група от хора/фирми се облажва, докато сметката я плащат всички данъкоплатци. Причините са прости.

Първо, даването на субсидия е като правенето на услуга. Печели този, който ти е по-близък. И това обикновено са големите бизнесмени, тъй като те разполагат с ресурсите да „станат близки“ на правещия услугата – политиците. За дребния и среден бизнес най-често остават празните надежди.

Второ, печеленето на субсидии винаги е свързано с нови регулации и придържането към тях. Многобройни изследвания са показали, че относителната цена на това придържане и отговаряне е много по-ниска за големия бизнес отколкото за дребния. Тоест, субсидиите, регулациите и протекционизмът обикновено помагат на големия бизнес да стане по-голям и изолират дребния и средния бизнес, който не може да си позволи или е в неизгодно положение да мине през тежкия и продължителен административен процес.

Трето, субсидиите изкривяват свободния пазар и конкуренцията. За сметка на данъкоплатците, на получаващите субсидии се гарантират приходи и/или печалби, които не са свързани с капацитета им да задоволяват нуждите на техните клиенти с продукти, които имат съотношение цена/качество по-добро от тези на конкурентите. С други думи, субсидиите са начин определени сектори и фирми да получат допълнителни приходи и печалби не защото потребителят е цар, а защото имат приятел в управлението.

В рамките на ЕС субсидииите засега са начин на живот за хиляди бюрократи (решаващи на кого да се дадат субсидии) и хиляди фирми, които се борят да прилапат колкото се може повече субсидии за своя сектор и лично за своята фирма. Но, така или иначе, това е малцинство, разпределящо по свое усмотрение стотици милиарди евро годишно от парите на данъкоплатците. Мисля, че е крайно време да се намалят и постепенно елиминират непазарните стимули за развитие на производството на стоки и услуги в рамките на ЕС. Както и данъците - със сумата, която ще бъде спестена, ако се премахнат субсидиите.