България е свободна

Отново сме свободна България, за кой ли път.

Един мъдър човек, струва ми се Стамболов, беше казал, че 20 процента от вътрешната и външната политика на България се определя от българи. Останалите 80 процента….

А и искам да питам, ама не знам кого – питам вас, просто ей така: Кой е Българин? Мутрата, която държи като роби дванайсет проститутки и десет петнайсет годишни дилърчета на хероин? Помните ли как се отбелязват местата, на които се продава хероин? На някоя жица или на някое дърво се премятат маратонки с завързани една за друга връзки. Вече ги няма, вече си имат друг сигнал. България е всъщност държава, която е съществувала последните години благодарение на транзита на хероин и оръжие. Вижте къщите на митничарите.

Кой е българин? Наемният убиец, който стреля с ерпеге по колата на някакъв друг убиец? Или учителката от Тетевен, която иска да научи децата на стихотворения и песни? Или набилият се като въшка в корена на косъма на държавата бюрократ, който прави живота на другите непоносим?

Или момиченцето, което работи в МТел и се усмихва като робот на клиентите, а завчера е правило аборт от някакъв богаташ, който веднъж я е завел на ресторант с италианска кухня? Кой е българин?

Приличаме ли си, имаме ли нещо общо – един с друг? И кои сме ние? Приличащите на дравидски индийци (тези от южна Индия, които са черни) роми, които мъкнат към гетото във Филиповци своите колички пълни с невъобразим боклук? Или русите и високи като валкирии преподавателки по скандинавски езици в Софийския университет?Кой е българин? Крадецът – наркоман или моята приятелка от Модесто, Калифорния, която преподава там цигулка? Кой е българин?

Съществува все още една представа – у по-възрастните – че има истински българин – среден човек, добър. Нормален. Той има къща в Ихтиманско, работи в някакъв завод за хидравлични помпи или като старшина в някое поделение и е почтен. В смисъл – краде, пие ракия вечер, копа си градинката там, на село като си отиде. И като го видят съседите – поздравява ги с О, как си бе, педерас?

Но такива българи и да има вече, те изчезват, заедно с малките си, стегнати шкембета и изутите си до средата на задника панталони, заедно с вечните си флексове, с които в неделя обичат от осем сутринта да режат нещо- може би жените си на парчета, може би просто Целия Свят – шкембести и с изсулени панталони, така че да се вижда горната част на задника.
Сега българи има в чужбина. Те четат български книги, те си спомнят за България и не я псуват непрекъснато.
Но защо те са там, а не тук? Тия, по-умните и по-талантливите?

Заради политиците ли? Защото политиците ни все са лоши? Та нима почти всеки българин не мина през политиката? Нима тези политици не са хора от нас, родени от нас, създадени от нас, учени от нашите учители, завършили уж там нещо при нашите професори, и най-вече Избрани от Нас?

България отново е свободна. От какво – не е ясно.

От Русия, от Турция, от САЩ, от Нокия, от Карфур, от Лукойл? От какво е свободна България?
Свободен може да е само смелият, който е готов да загуби всичко, дори и живота си. Колко са българите сега, способни на това?

Но ще ви кажа. След цялата тая песимистична и гневна тирада, аз ще ви кажа: Българите са добри хора. И България наистина е свободна. Но просто още никой не знае какво е свобода, как се използва, какво се прави с нея, за да е добър животът.
Мисля, надявам се, бързо да се научим. Смелост ви пожелавам!

________

Още от текстовете на Калин Терзийски може да прочетете ТУК.