12 април - ден на предизборната космонавтика

Николай Фенерски,

Ше ни изстрелват у безтегловното пространство съвсем скоро, лейдис ен жентълменье. Липцата на гравитация ше накара всички участници в шоото да се реят като пеперудки из ефира. Космонавтите ше жонглират пред наще зомбирани Очи с леки движения. Имаше преди едни клубове „фантастика, евристика, прогностика“, без да сме членували у тех, можем да ви преразкажем тоа филм, който вече сме го гледале некОлко пъти. Юри Гагарин на тоя ден 12 април полетел с кораба Восток-1 накъде навънка от планетата за пръви път у историята и от тогава тая дата е празник на космонавтиката. Родните ни експериментатори избраха същия ден за начало на предизборното летене. Ше ни засилват и назе накъде друга галактика да им не пречиме туке с нащо съществуванье мизерно. Целата менажерия ше се изреди да ни обсипва с космическите си лъжи. Беее, ше блееме ние у одговор. Кво друго да направим? Думата космос и думата козметика са от един корен. След изборите ше настъпат козметични промени.

Ше се даде примерно повече власт на разни гладни и ненаяли се още въшки. Козметично тия ора имат нужда от корекция на некои физически черти, които издават душевната им нищета. Куневица никоги нема да запре да си криви лъжовно джучките, куманистическият Съсел с очилата нема да се отръве от мишкоподобното си излъчванье, будиста ипонец нема да може да превъзмогне крокодилско-орангутанската си аура, щото той знаете ли колко неща ни е построил, запалката и инкасатора, двамата гнусари се оттеглиха, ма тейните мазни физиомутри ше прозират иззад протеженцата им пикливи, назначени лично от тех на процент.

Орешарски, Бакърджиев и друга агентура изпълзе из дупките си, седът си ужким приспани, ма винаги са стендбай готови, щото поръчението от Централата не се знае в кой момент ше бъде изпратено. Активират ги като роботи. Дали са клетва да служат на Централата. Стендбай космонавти. Излетеа са като пръч у канцелариа у медийния ефир и разни не толкова популярни, но заслужили герои на прехода, които също изпълняват агентурните си поръчения, става на вапрос за имена като Цветан Василев и Кольо Парамов, които с подкрепата на Телевизор Дудуков и други доганови подлоги се опитват да закопаат Плевнята. А оня толко слабоват, завалиата, така зависим и с толко връзани рЪце, че сал мига като плъх у брашно и чека да светнат ламбите. Президентин ми бил, гола вода и кал по гръбъ. И от целата работа излаза, че ше наблюдаваме две-три групи воюващи кандидат-космонавти, които ше се изпреядат между датите 12 април - 12 май само и само да се окалят взаимно, че накрая да успеят да изхвърчат накъде депутатските, евродепутатските и министерските кресла. Меки, удобни седалки, непредизвикващи хемороиди. Свинье у човешки дреи.

Съселя и Цецоу се заапаа за некви подслушванки, а я никоги не съм можал да разбера кво толко рипат, че и филмове за Уотъргейт колко напраиле, заради некакви си слушалки. Ми на службите тва им е работата. Да изследват живота на другите. Гледале ли сте го тоя немски филм? Много е дОбар. Слушат ли слушат... И какво като слушат? Ако човек е честен, ше се притесни ли, че са го слушали? Ше се притесни, ако е споделил разни мръсотии. А и кво се прават червеногъзите на ощипани моми, все едно по тейно време не са слушали. Ти ли ма бутна или я сам паднах? Всички слушат. Такова е устройството, така функционират нещата. Така че с тия театрове да одат да се плюнчат пред други зрителе, на назе са ни скучни. Изобщо, очаква ни скучен космически месец насред галактиката Млечен път. Спрете планетата да слезнем.

А на 12 май отбелезваме световния ден на медицинските сестри. Пущаме си бюлетинката или па не си я пущаме и си отвадаме дом си. И легаме да си починем. И почиваме. От лекаре нема да имаме нужда, само от милицински сестри, които да се погрижат за назе като за последно. Ше има да беснеат като изоглавени всички купени квазижурналистически изтривалки, мъдро ше ни обесняват как требвало да гласуваме на всека цена. Ама и таа постановка сме ги гледале. Дежа вю ни е целият живот. Ората затва се изпозапалия, щото таа въртележка ги побръка. А ония истинските протестиращи, ония гладните и босите кво да правят? Да гласуват ли? Щото нали искахме смена на системата. И кво ше направим, като гласуваме? И за кого да гласуваме? Нема предлагане на възможности. Затова ако можем да се организираме по всички възможни начини, съм навит на едно решение - всички заедно да не ИМ гласуваме. Айде да видим ако от целата страна им гласуват непреодолимите стотина хиляди човека, които не може да се убедят в предложението, какво ще стане. Ще са легитимни ли такива избори от общо сто хиляди валидни бюлетини? Тейнатакожамръсна.

Никой не заслужава моя свещен глас на тия избори. А от 1994 до ден днешен не съм пропущил нито едни. Тия ше бъдат пръвите. Освем ако са не изнасила. Ората се палат, я па ше взема да гласувам. Със същата мъка като тех. И със съзнанието, че горим. Вътрешната ми борба на 12 май ше бъде като битката при Сталинград. Кръв ше се лее у сърцето ми.

Иначе не липцпваха и други бъзици през седмицата. Доктор Стоичков се заигра със студенцията. Щел да им става лице на протеста. Пцуващо лице. Устата му артикулира много убаво пред камерите кво точно сака да направи доктора на нечия майка. Той по друг начин не знае да протестира. Добре, че от СУ се усетиха и го резнаха. Всека жаба да си знае гьола. Дай на една куха лейка милиони и ѝ гледай сеира. Интересно дали той извади от джеба си да плати наема на залата петнайсе бона или гръбавата партия се бръкна. Щото нема съмнения, че ритнитопковеца е нечий. Космонавт. Вижте му приятелствата и връзките през годините. Човек на статуквото не може да бъде лице на протест. Още по-малко на студентски.

А нашето момче Миро Найденов вече е обвиняем. Той е ветеринарче от Враца, 68 набор, по време на следването си се е прославил като комсомолски секретар. У биографията му има една афера с ирландско мЕсо на неколкостотин години, преминаване през далавераджийницата „Екоравновесие“, за да са стигне до най-новата история, когато му излаза прекора Миро Мазния. И сеги обвиняем. Явно не е членувал у правилната ловна дружинка, ама ше се опраи момчето, щото е оправно. А ако случайно па му излезе присъда и то ефективна, значи е дал фиръ. А вие, бацета, биле ли сте комсомолски секретари? А космонавти?

Всъшнос излитането на 12 април е с предизвестен финал. Рече го лично Волен, ние, вика, взимаме властта. От една страна е добре да си верваш. От друга е още по-добре да не си шизофреник. Щото тва създание с огнен поглед пръво се закле ако не си изпълни обещанията, да си направи харакири, а второ заяви, че родината требва да бъде управлявана от патриоти, а не от слуги на чужди господари. И те така те. Има ли господар Волен или нема? Че нали и той е креатура та дрънка. Как толкова опетнен индивид да се изчисти публично и има ли волята да го направи? И смее ли да се самозапали публично? Айде и един от тех да изгори, не сал от назе. Само си приказвам, не че му се връзвам. Ама много народ е на път да му се връже. Само гледайте.

Ей, а чухте ли за новата мода „висящо кафе“? И покрай целата глупава история с висящите кафета и търгашете, де взеха да си пробутват залежалата стока като „висяща“, се появиха и немалко свежи идеи. Като например пернишкото предложение „висящ бой“ за хора, които не могат да си го позволат. От сърце. Ние у Бела Слатина у такъв случай кво да предложиме, щото за кафе и продукти париците не стигат? „Висящи макари“ става ли? И без друго сички политици с тва ни черпеват, та сме свикнале. А и изборът при назе не е голем. Его е, че и оня мармотин Филип отръва кожата, таа жена косматата. Не че има връзка с макарите де, ама все пак. Филипееей, що ни излъга така да чакаме пролет и топло, като още дзиндзирикаме и сме са сдръвиле като рибарски такова? Ама прокурорът в Охайо го помилвал ебаси, рекъл, че мармотина бил невинен, проблемът си бил наш, дето сме му биле повервале. Ние на толко политици повервахме, че на един мармот ли нема. Може да сме всичко, ма не сме дребнави.

Часовниците преместихте ли ги, да ги преместат никакви да ги преместат. Тоо номер ни го прават всека година гадовете доуни. Ич да ви не дреме. И фнимавайте след 12 април да не земете да паднете у неко черна космическа дупка, че нема ваденье от тама. Не че не сме виждале дупки... по пътищата... А като забележите политик, нали разбрахте... по едни „висящи“.

—————-

Николай Фенерски е автор на идеята и каузата Резерват Северозапад, която първоначално тръгва като носталгичен сайт-речник на северозападните думи, изрази и дълбокомъдри сентенции през 2002 година. Постепенно около идеята се събират хора, милеещи за Северозапада, сайтът се разраства, създава се форум и сдружение със същото име. През 2012 година се появява документалният филм “Резерват Северозапад”, автор, продуцент и сценарист Н. Фенерски, режисьор по монтажа Пламен Николов, оператор Георги Маринов. Филмът взима участие в различни фестивали и печели сърцата на зрителите. Предстои да бъде излъчен по някоя телевизия и да бъде пуснат за свободно разпространение в интернет. Н. Фенерски е инициатор и редактор и на алманаха за култура на областите Видин, Монтана и Враца “Резерват Северозапад”, чийто първи брой излиза през 2010 година, а втори брой ще бъде пуснат в продажба от началото на февруари 2013. Н. Фенерски публикува проза и публицистика от края на деветдесетте, през 2009 г. излиза първата му книга сборник с разкази “Апокалипсисът е дело лично”, в края на 2012 излиза и втората му книга роман в разкази със заглавие “Не казвай на майка си”. И в двете книги има текстове, свързани по някакъв начин с мястото, където авторът израства – Северозападна България.