Уго Чавес – обичаният диктатор

На 5 март, след продължителна борба с рака, почина емблематичният венецуелски президент Уго Чавес. Държавният глава си отиде на 58-годишна възраст след 14 години управление.

Считан от западните страни за диктатор, Чавес бе обичан от своите сънародници, които скърбят за смъртта му.

Тълпи от поддръжници се събраха пред вратите на болницата в Каракас, след като медиците съобщиха за кончината на президента. Всички те плачеха и се кълняха, че няма да забравят повелите на своя лидер.

Чавес поема контрол над страната през 1999 г. и през 2012 г. бе преизбран за четвъртия си мандат, в който не успя да встъпи официално.

Той изпъква на политическата сцена, след като на 4 февруари 1992 г. оглавява неуспешен военен преврат срещу президента Карлос Андре Перес. След две години в затвора той е помилван от следващия държавен глава Рафаел Калдера и създава новата партия „Движението на петата република“.

Чавес триумфира на президентските избори през декември 1998 г. с гласовете на близо 60% от избирателите. Той печели доверието на хората, като осъжда двете големи партии, които си разпределят властта във Венецуела от 1958 г. насам.

С управлението на Чавес в страната започват дълбоки реформи. Усилията му са насочени към бедното население, към което спадат над 80% от венецуелците. Още в първите си месеци новият президент стартира поземлени и образователни реформи. Създава програми, осигуряващи имунизация, медицински грижи и храна за децата. Скоро, след като влиза във владение на президентския дворец, превръща част от него в гимназия за бездомни деца.

Чавес, описващ себе си като „Робин Худ“, въвежда големи данъци за едрия бизнес, парите от които инвестира в социални програми. През 2001 г. прокарва 49 нови закона, сред които е и спорният Поземлен закон. Той постановява данъчно облагане за неизползвани частни площи. С новия регламент неизползваеми частни земи се отчуждават и се приписват на малки фермери и селски колективи

Прави редица реформи в парламента на Венецуела. Още в началото на мандата си организира референдуми, първият от който променя Конституцията. Измененията в текстовете прекръстват страната на „Боливарска Република Венецуела“ по името на южноамериканския революционер Симон Боливар.

От качването си на политическата сцена Уго Чавес има твърда и не особено дружелюбна политика към западните страни и по-специално към САЩ. Същинският разкол в отношенията между Венецуела и Америка обаче настъпва след неуспешния преврат срещу латиноамериканския президент през 2002 г. Чавес е убеден, че атаките срещу него са организирани от тогавашния президент американски Джордж Буш и неговите спецслужби. Две години по-късно венецуелският държавен глава нарича Буш „льохман“ и заплашва да спре всички доставки на петрол за САЩ, ако страната продължи да се намесва във вътрешната политика на латиноамериканската държава.

През годините Чавес обуславя строг, почти авторитарен контрол върху богатите нефтени залежи на страната си. Той открито се обявява срещу всички западни и проамерикански течения и ги определя като "вредни" за сънародниците си.

Обстановката между Венецуела и САЩ се нагнетява допълнително, след като Чавес демонстрира близки, дори приятелски отношения с кубинския диктатор Фидел Кастро. Венецуела става един от основните спонсори на режима в Хавана.

Пиков момент в конфликта между двете страни е изявление на известния американски TV проповедник Пат Робъртсън, който през 2005 г. заявява, че би било по-евтино ЦРУ да убие Чавес, отколкото да го свали от власт. По-късно Робъртсън е принуден от властите в САЩ да се извини публично.

През всичките години на управлението си Уго Чавес отстоява собствените си възгледи, без да се вълнува особено от политическите тенденции по света. Държи най-вече на връзките си с народа и често участва в публични изяви. Пример за това е фактът, че през 2012 г. Чавес посочи за свой приемник бившия шофьор на автобус Николас Мадуро.

Личността на дългогодишния венецуелски президент се откроява с противоречия и е в разрез със съвременните западни идеологии. Безспорен обаче е фактът, че смъртта на Чавес оставя огромна празнота в политическия живот на Венецуела и в сърцата на нейните граждани.