В блус клуба на Гошо Минчев (Again…)

Автор: Емил Братанов

При толкова съвпадения по-вероятно нищо да не е случайно! Емоцията от петъчната вечер още ме държи, но се получиха и приятелските няколко снимки, тъй че мога поне да съобщя новината. Няма да пиша дълго. Които трябва да знаят, май вече бяха там; другите ще научат и без нашата информация в Нюза. Ала го дължим на незабравимия български бард с рошавите бакенбарди, който отново ни събра.

Нейде там на ул.”Георги Минчев” в столичния квартал Редута имаше блус клуб. Стопанинът му също се нарича Гошо (Геша) и инатът му да удържа фронта на фона на кризата и духовната мизерия продължи забележително дълго. През всичкото онова време – и напоително и блусарски емоционално. Трети Гошо – Геша от Нови Кричим, също бе сред свирещите и пеещите там.

А преди доста повече време, преди да има улица с името на гласа на „Бялата тишина”, значително по-в-центъра, в старата софийска Баня „Мадара”, тъкмо приятели, сподвижници и блусари като Гошо Минчев се събираха да се видят, да посвирят и да пийнат. Признавам, че не аз, а колегата Румен Янев е съучастник в именно онези сбирки. В излизащата идния месец Рок Антология за спомените и текстовете на „цветята от края на 80-те”, блусарския раздел беше негова грижа и негов спомен.

В петъчната вечер с него отново бяхме на познато място, с познати хора и имахме честта да участваме в поредното ново начало. Ето я новината: отново го има Блус Бара на Георги Минчев. Очертава се изкушаващо лято на познато място с познати и нови млади ценители. И няма как да не се върна на съвпаденията.

Пак там, в едно от мазетата на Баня „Мадара”, отвори гостоприемни врати Блус Клуба на Бате Гошо. Уютен и вълшебно разширяващ се като дядова ръкавичка, с жива сцена, мезета и питиета, и възкръснали възможности за нови срещи на старите кучета. И днешните поредно млади фенове на вечната музика. Вторият Гошо – е познатият ни грижовен и инатлив стопанин с идеи за лятото да извади маси и звук и навън. А третият Гошо – Геша от Нови Кричим – не само ни забра със старото си мъничко Рено и ни достави на мястото, но сетне и бе с групата си сред откриващите тържеството с примамлив сет с прилична дължина и – ах, колко им се радвахме с Янев, в присъствието на един куп тийнейджъри, които явно не бяха случайно, нито сбъркали територията на купона.

И Пешето беше там, и Камен Кацата, и синовете на Ники Апов – на когото благодарим за предоставените снимки за спомен, и Дечо Чипилов, и Боби и кой ли още не… Имаше блус, буги, хармоники, един уникално розов Korg, стандарти и авторски парчета, невероятно много хора наоколо и атмосфера като за Възраждане след Голямата депресия. А само половин час преди да забият първите гости на сцената, отвън се вдигаше и монтираше новата табела.

Блудния син съм аз, скитникът без компас,
търкалящ се камък, който още не може да спре.

Така пееше Георги Минчев някога. Ако има нещо там отвъд.., може би ни се е радвал онази вечер. Сигурно е обаче, че ако затъркаляш един тежък ръбат камък, отприщи ли се веднъж, трудно се спира. Какво ти, няма спиране. Така е и с блуса и приятелите му. Даже и у нас.