„Музикална кутия” в чувал: Рок-радио-драматизация във „Времето на няма”

Обнадежден от интервюто с "нашия" инглишмен Анди Барет, заложих още няколко подобни идеи. За хора-легенди, групи-легенди и подхванах труден скайп през хиляди километри и много часове разлика. От старите ленти пък изскочиха още записи, които си струва да бъдат чути и днес /и да останат за колкото е писано в сървъра ни/. За тези си намерения вече рапортувах в Нюза.

Все отнякъде трябва да започнем Новата година с легендарните архиви. И за да загрее аудиторията, която вероятно вече е решила, че Британски и Кутията се разтопиха в Нета с поредния януарски сняг – началото е специално, но противоречиво. Противоречиво /за възприемащите го и онези, на които няма да им хареса/, но отново уникално. Единствената радио-драматизация в Ателието за Музикални кутии, поставена с тематичен рок, истински сценарий от месец май 1997-ма и пренасянето на един спектакъл в чували от сцената на Сатиричния в студиото на Дарик радио.

Ще опитам да съм кратък с текста този път. Ще го чуете и в антрето на записа. Него пък ще намерите традиционно накрая на „обяснителните бележки” – като линк към нашата си „туба”, откъдето можете да го слушате. Със или без качулки на главата; изборът е ваш личен. Когато играха рок-театрото си, онези петимата бяха се пъхнали в чували и сложили качулки. И албума така бяха опаковали.

Дами и господа! Връщаме се повече от 15 години назад в рокепохата българска и влизаме в единствения, дебютния, уникалния, легендарния албум на ЧУВАЛ ЧУВАЛ /върху обложката на диска двете думички са с тиренце, за разлика от Баден Баден или Дюран Дюран/. За да не търсим под вола теле, и то с такава давност, да кажем простичко: беше дошло ново намерение, вероятно контролирано от Владо Унгареца /с фамилия Попчев/ и още един-двама /Стоян „Тони” Тенев, „Крезо” Неделин и Оги Кьосовски/… Но неподкрепено от Владо „Попа” /чиято фамилия не е като гореспоменатата/ и Кольо Гилъна /който беше започнал „соло”/. По това време Милото от сериала е повече художник, рокаджия и все пак, артист и поема ролята на фронтмен. С Калин Сърменов петимата нахлузват чувалите, изтворяват почти на един дъх 11 парчета и една интродукция и ето ти го събитието!

Албумът /неозаглавен/ остава в златните рокхроники на Второто БГ рокпоколение, но представянето му някога също е уникално. Издателите /”Радиус Рекърдс”/, групата и колеги на актьора се събират в Сатиричния театър и изиграват на сцената почти… себе си. Водещ е Любомир Фърков, а неговия сценарий дава идеята в студиото на Дарик, където в момента се помещава Рокателието за Музикални кутии – да се спретне една ефектна драматизация. Няма как да се съберат наново по едно и също време всички участници /бандата, миманса, мацките-чували, второстепенните роли и др.пънкария/ – пускането на албума в Кутията е мигновено. Заради което, нейният водещ префасонира малко текста, пуска електронния модул с много ефекти в апаратната /затуй го наричам „ефектното” представяне/ и се пробва. Парчетата обаче, са си на Чувалите.

/Днес си спомням още, че именно машината с ефектите таман беше горе-долу разучена, а в Блек Топ класацията вече ползвахме доста гърмежи, ехо и разбъркани гласове, с които четяхме слушателските писма. Имаше уговорка съвсем пресните парчета, които трябваше и да се продават с диска /в Сатирата дискът си беше опакован в чувалчета/, да бъдат „насичани” с опознавателни сигнали и джингли, говор върху тях и всякакви такива похвати. Като слушам сега – дошли са множко, но такава е била „модата” през май 97-ма в Дарик радио. Сигналът в началото е от въртяното известно време отделно от Кутията – предаване „БГ Сцена”, а рекламата с детското гласче на „Британския наследник” идваше да „каже” че от бебета до бабички ще слушат тази музика. Само че не направихме реклама с баба. А най-късата „марка” на радиото – 2-секундната, която като похват и „разделка” имаме и в Оффроуд Радио с дължина 1,2 сек., тогава „набивахме” и като знак „Удивителен!” от текстовия еквивалент на мероприятието. И няма как да ги махна сега. Изобщо: колкото по-шантаво трябваше да стане, толкова по-идентично щеше да е до самата театрална драматизация от истинската промоция на сцената. Което и се получи./

А времето на 97-ма, помните ли какво беше; няма да влизам в подробности, има такова парче в тавата: „Времето на няма”. Но „няма свиня безсмъртна” и по-важното е, че „аз съм готин”, „твърде съм красив”, ама „писна ми”. Всъщност, „нищо ново”. В интервю за Metal Katehizis /2010/ Владо Унгареца казва за създаденото от нашите рокаджии в тия години: „Това е може би и една от причините тогава да е имало такива групи. Натрупаното напрежение. Както казваше Любо Малковски: "Обикалям по магазините за да събирам творческа злоба." Магазините представляваха една витрина пълна с водка от горе до долу. И това е. Нямаше нищо друго. Трябва да чакаш до четвъртък, за да си купиш хамбургски салам, примерно. Това бяха идиотщините на комунизма.”  И пънкът си идеше много на место, добавям аз.

Сигналите, джинглите и всичко от записа е автентично. Излъчено е на 14 май 1997 г., значи вероятно ден-два след театрото в Сатирата. Това е и единствената подобна драматизация в Кутията по такъв повод. Може би, малко ме дразнят днес някои пресилени ефекти, но знам, че тогава сме били бързи, горди и амбицирани да направим от албума на Чувал Чувал събитие и в ефира. Пък и добре знаем, защо оставиха тооочно в Кутията да го реализираме. Къде другаде? /Ако с помощта на службите установим сега, че от IP-то на компютър, ползван от Милото – извън сериала – се осъществят повече от едно влизане в звуковия файл и нерегламентирано теглене, ще помолим адвокатката да го накара да си плати. Знаем, че е в състояние, поне е сменил чувала с марков костюм и скъпи чепици./

Парчетата от албума /изд.”Радиус Рекърдс”/:

1. Интродукция - 0:43

2. Писна ми - 2:24

3. Нищо ново - 4:22

4. Серенада - 2:32

5. 2 копчЕнца - 2:50

6. Аз съм готин - 2:44

7. Падам си по теб - 3:39

8. Твърде съм красив - 3:21

9. Няма свиня безсмъртна - 2:39

10. И без това ме няма - 3:12

11. Времето на "Няма" - 4:07

12. Цигане - 2:29

Звуковият файл от онази архивна Музикална кутия е реставриран за всеобщо ползване – с мярка и без да криете мишката в чувалче, докато цъкате с нея. Ето тук.

Следете новините ни в GoogleNews