Как се провежда евровотът и какво се случва след него

SmartiGraphs е образователен проект на група млади политолози, чиято основна цел е да представи обществено значима информация по възможно най-достъпен и атрактивен начин – чрез графична визуализация наречена „инфографика“. За предстоящите Евроизбори SmartiGraphs са подготвили информационна кампания, с която искат да предоставят на читателите си цялата нужна информация, за да могат да направят своя избор. Кампания ще се публикува на сайта www.smartigraphs.com, както и в OFFNews.

След като ви запознахме с работата на евродепутатите и с това какво представлява Европейският парламент, ще ви разкажем за същността и организацията на Евроизборите.

На всеки 5 години европейските граждани избират нови членове на Европейския парламент. Всяка членка има правото да избира фиксирана бройка евродепутати, като според Лисабонския договор това се определя от броя на населението на всяка еднa отделна държава.

За настоящите избори страни с малко население като Малта, Люксембург, Кипър и Естония ще избират по 6 депутата, докато Германия, която е страна с най–голямо население, ще избира 96 депутата.

Самите евроизбори са състезание между различните партии в отделните страни членки, но след като членовете на ЕП вече са избрани, те стават част от наднационални политически формации. Ако направим сравнение с българския парламент, нещата са следните – ако на изборите избираме между Червената партия, Синята партия, Зелената партия и т.н. и след изборите те влизат в парламента в същата конфигурация, в ЕП нещата са по-различни.

Червената партия ще влезе в по–голяма партийна парламентарна формация на социалисти, а синята на консерватори. Още по–лесно бихме обяснили това, като кажем, че ако една партия, която участва на евроизборите от отделните 28 членки на ЕС играе ролята на член на семейство, то това семейство е по–голямата организация на наднационално ниво. Тя представлява всичките си членове на изборите от отделните държави. В последствие, след изборите, тези семейства се разпределят в парламентарни групи, които ще споменем малко по-късно.

Повечето национални партии принадлежат към обширното европейско политическо общество. И на самите избори един от най-големите въпроси е коя от европейските партии ще бъде водеща сила в новия парламент. Европейският парламент трябва да има предвид избирателния вот, когато избира между номинираните за Председател на Европейската комисия. На 22 ноември 2012 г. Парламентът прие резолюция, в която призова европейските политически партии да номинират кандидати за длъжността председател на Комисията, с което да се утвърди политическата легитимност както на Парламента, така и на Комисията. За пръв път председателят на Европейската комисия ще се избира от Европейския парламент. Европейските политически партии ще посочат своите кандидати за председател на Европейската комисия в предизборната си кампания.

Всяка държава решава относно формата на изборите, но тя трябва да гарантира равенство на половете и тайно гласуване. Изборите за ЕП са с пропорционално представителство. Дори и държави с мажоритарна избирателна система като Великобритания избират чрез пропорционален вот. Възрастта, на която имат право да гласуват европейските граждани, е 18 години, с изключение на Австрия, където възрастта за гласуване е 16 години.

Тази година изборите ще се проведат от 22 май до 25 май като всяка страна избира в този интервал датата, в която ще проведе самите избори.

Мотото на Евроизбори 2014 е „Действай.Съдействай.Въздействай” / “Act.React.Impact”/.

Процедурите за избор на Европейския парламент се уреждат както от европейското законодателство, което определя общи за всички държави членки правила, така и от специални национални разпоредби, различни за всяка държава-членка. Общите правила предвиждат принципа на пропорционално представителство и някои случаи на несъвместимост на парламентарния мандат на член на ЕП. Много други важни въпроси, например конкретната избирателна система и броят на избирателните райони, са уредени подробно в националните закони.

Между 22 и 25 май 2014 г. гражданите на Европейския съюз ще изберат общо 751 свои представители в Европейския парламент. Датата 25 май 2014 г. (неделя) е определена за България от президента Росен Плевнелиев на 14.03.2014 г. Точният брой евродепутати за всяка държава за периода 2014–2019 г. е определен с единодушното решение на Европейския съвет, взето на 28.06.2013 г. За България броят на представителите в Европейския парламент е 17.

Съгласно действащия Изборен кодекс право да избират членове на Европейския парламент имат българските граждани и гражданите държавите-членки на Европейския съюз, които:

- са навършили 18 години към изборния ден, включително

- живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз

- не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.

А кой има право да кандидатства ?

В изборите за Европейски парламент никой не може да се кандидатира в повече от една държава-членка. Всички граждани на Европейския съюз, т.е. всеки български гражданин и всеки гражданин на друга държава-членка на Европейския съюз, могат да се кандидатират, ако отговарят на следните условия:

- навършени 21 години към изборния ден, включително

- нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз

- не са поставени под запрещение

- не изтърпяват наказание лишаване от свобода

- имат постоянен адрес в Република България и са живели най-малко през последните 6 месеца в Република - България или в друга държава-членка на Европейския съюз.

- Система при избор на членове на Европейския парламент

В самите избори за евродепутати в България могат да участват партии, коалиции от партии и независими кандидати.

Последствие от тях участват в разпределението на 17-те места, кандидатите, които са получили действителни гласове. Отново както е и при провеждането на парламентарни, президентски и местни избори, Централната избирателна комисия назначава районните избирателни комисии 2 месеца преди изборите. Но при провеждането на Евроизбори у нас има една разлика с парламентарните например – листите на отделните партии, коалиции от партии са общи, т.е. цялата страна представлява един многомандатен район.

Предизборната кампания се открива 30 дни преди изборния ден. След като резултатите от изборите на 25 май бъдат обработени, председателят на Народното събрание уведомява председателя на Европейския парламент за избраните членове от българска страна за депутати в ЕП.

За изборите тази година Европейският съюз започна силна информационна кампании не само с брошури и рекламни материали, но и със серия от събития, на които се обсъждат основни политики на ЕС. Това разбира се е с цел да се разбият митовете за ЕС, стъпка с преодоляването на нарастващия евроскептизицъм в последните години и избягването на ниска избирателна активност през май. 67 % от европейските граждани са на мнение, че техният глас няма значение за ЕС. Само 42 % от тях смятат, че интересите на тяхната страна са добре защитени в Европейския съюз. И ако по време на първите избори през 1979 г. избирателната активност е била 65 %, то през 2009 г. тя пада на 43% като на изборите тази година се очаква и по–ниска избирателна активност. Следователно един инструмент на демокрацията като изборите, не е много популярен сред европейските граждани, що се отнася до изборите за нови членове на ЕП като това най–вече се дължи на тяхната скептичност и недоверие в ЕС. В крайна сметка въпросът е ЕС може ли да се справи с намалящата избирателна активност и как би успял да убеди своите собствени граждани да вярват в него.

Знаете ли ,че …

През 1962 г. Норвегия подава молба за присъединяване към Европейската общност , но на два пъти на национален референдум през 1972 г. и през 1994 г. норвежците отхвърлят ратифицирането на договора за присъединяване към ЕС и към днешна дата Норвегия не е членка и не се очаква да бъде.

SMARTi ЕКИП:
Автори: Елица Хаджиева
Дизайн: Цветелина Калчева