Какво работи евродепутатът

SmartiGraphs 20 май 2014 в 07:23 5013 1

ЕП

Снимка europe.bg

SmartiGraphs е образователен проект на група млади политолози, чиято основна цел е да представи обществено значима информация по възможно най-достъпен и атрактивен начин – чрез графична визуализация наречена „инфографика“. За предстоящите Евроизбори SmartiGraphs са подготвили информационна кампания, с която искат да предоставят на читателите си цялата нужна информация, за да могат да направят своя избор. Кампания ще се публикува на сайта www.smartigraphs.com, както и в OFFNews.

Kой всъщност е евродепутатът?

Какви са неговите функции, дейности и какво представлява работата му в комисиите? Прилича ли на депутатите от националните парламенти?

Между европейския депутат и този от националния парламент има съществени прилики и разлики, които ще разгледаме по-подробно.

Мандатът на евродепутатите продължава 5 години, за разлика от колегите им в националните парламенти, които се радват на пленарната зала само 4 години (или една година по-малко).

Както българските 240 депутати, така и европейските им колеги се избират по идентичен начин– чрез предварително определени избирателни райони. За 751-те евродепутати обаче избирателните райони са отделните 28 държави-членки на Европейския съюз.

В Народното събрание българските депутати са разделени посредством техните партийни предпочитания. По същия начин е и в Европарламента, но механизмът за разделението на 7-те партии се базира на гласовете на евродепутатите, които трябва да бъдат равносилни. С други думи, да имат равна тежест с останалите, независимо коя държава представляват. Ако евродепутатите се разделят на национален принцип в Европарламента, може да се получи ситуация, в която големите държави като Германия /с 98 евродепутати/ или Франция /със 73 евродепутати/ да определят насоката на развитие на политиките на ЕС.

Броят на евродепутатите от всяка държава-членка е пропорционално разпределен в зависимост от броя на населението ѝ. Например максималният брой представители е 98 /за Германия/ и само 6 за държави като Малта и Люксембург. За съпоставка българските евродепутати в момента са 18. Но на предстоящите избори 15 страни ще редуцират броя на своите евродепутати, в това число и Германия, защото след присъединяване на Хърватия депутатите в ЕП са 765, а според Лисабонския договор те трябва да са 751.

Членовете на ЕП имат правомощия да одобряват, да внасят изменения или да отхвърлят почти всички закони на Европейския съюз. Евродепутатите могат да държат отговорна Европейската комисия и да принудят членовете ѝ да си подадат оставката. Друго важно задължение на депутатите от ЕП е формирането на Европейския бюджет и как парите на Европейския съюз трябва да бъдат разпределени по отделните ресори.

Въпреки че работата на евродепутатите е свързана с дейността на Европейския съюз, много често тя е под влияние на събитията в техния избирателен район. Членовете на ЕП се срещат за една седмица всеки месец в Страсбург, където те дебатират по актуални политически теми и одобряват ратификацията на договори и споразумения, важни за развитието на ЕС.

Евродепутатите могат да участват в различни комисии по различни въпроси, свързани с Европейския съюз, като например Комисията по бюджета, Комисията за Правата на човека и много други. Всеки един от тях може да участва в повече от една комисия. Ако направим отново съпоставка с българските депутати, ще видим, че и тук има прилики. И те също участват в комисии по отделни въпроси, които са свързани с тяхната експертна област.

През 2009 г., членовете на ЕП са получавали заплата от тяхната собствена държава със същата стойност като заплатата на депутат от техните национални парламенти. В резултат на което се получава голяма разлика във възнаграждението на отделните членове на ЕП. През 2002 г. италианските евродепутати получават по 130 000 евро, докато испанските- 32 000 евро, което е по–малко от една четвърт от заплатите на италианците.

Така през 2005 г. се установява общ статус за заплатите на всички членове на ЕП. След изборите през 2009 г. всички евродепутати получават базисна годишна заплата от 38,7% от заплатата на съдия от Европейския съд, която е около 84 000 евро. Това представлява съкращение на заплатите за някой членове от страни като Италия, Германия и Австрия, но и увеличение на заплатите на нископлатените членове от страните от Източна Европа.

В момента един български депутат получава между 2000 – 2500 лева на месец, а за един български евродепутат тази заплата е около 13 800 лева на месец. Доста голяма разлика! Все пак ако работата на един депутат влияе върху политиките на една държава, то работата на един евродепутат в рамките на ЕП влияе върху политиките на 28-те членки на Европейския съюз.

Нека се поставим в обувките на един евродепутат за един ден. Преди това обаче трябва да разясним графика, по който работят в Европейския парламент. Той се определя се всяка година от парламента по предложение на Председателския съвет и той е разделен на сесии и заседания. Графикът предвижда:

• 12-месечни сесии от по 4 дни в Страсбург и 6 допълнителни месечни сесии от по 2 дни в Брюксел
• 2 седмици в месеца за заседанията на парламентарните комисии и междупарламентарните делегации
• 1 седмица в месеца за заседанията на политическите групи
• 4 седмици годишно, посветени изключително на работата и присъствието на члена на ЕП в избирателния му район.

Следователно, работата на един евродепутат зависи от деня, в който той е на работа и коя част от графика e определена за този ден. Към всеки евродепутат са назначени акредитирани и местни сътрудници, които общо за всеки член на ЕП са около 6 човека и чиято задача е да улесняват дейността на евродепутатите.

Вече чувствате ли се по-смарти относно голямата стъклена сграда и работещите в нея представители? Може би има още неразкрити мистерии, а и вие искате да знае повече. Именно затова ще прочете и следващата ни статия, а за какво ще бъде тя…. coming soon ;)

Знаете ли , че …

Противоречивият френски евродепутат Даниел Кон-Бендит е един от главните действащи лица в студентските протести в Париж през 1968 г. Може да се каже, че той е един от бащите на студентската окупация.

SMARTi ЕКИП:
Автори: Елица Хаджиева
Станислава Симеонова
Дизайн: Цветелина Калчева

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице