Плевнелиев: Възхищавам се на човещината на Меркел

"Да се оградим със стени изглежда лесно и примамливо решение, но ако това ни направи безразлични към човешкото страдание, след време няма да има какво да охраняваме зад тези стени."

Това казва в интервю за "Дойче Веле" президентът на България Росен Плевнелиев. 

Държавният глава изразява и своята увереност, че мигрантската криза няма как да бъде решена с отделни решение, а само с единствено в мисленето.

Господин президент, има ли вероятност потокът от бежанци и мигранти да се пренасочи през България - след каскадното затваряне на границите по т.нар. „балкански маршрут”? Каква е оценката на Съвета за национална сигурност?

Наблюдаваме внимателно ситуацията по т.нар. „балкански маршрут“. Предприели сме предварителни подготвителни действия - в случай че големи групи мигранти се насочат към територията на страната ни. Консултативният съвет за национална сигурност на два пъти обсъжда темата за миграционния натиск към Европа. На последното заседание бяха приети мерки и препоръки към Народното събрание и Министерския съвет относно миграционната вълна, които са актуални и към момента. Предприехме промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Изготвен е общ план за реакция при засилен миграционен натиск.

Миграционната криза засяга всички нас, решението може да бъде само общо. Кризата няма да бъде преодоляна, ако работим поотделно, ако преследваме само тясно национални интереси. Необходимо е общо европейско решение - и правила, които важат за всички. Практиката показва, че ако концентрираме усилията си в затваряне на един или друг маршрут, това единствено ще задълбочава кризата. Ако държавите само прехвърлят мигрантите от граница на граница - също.
За мен като държавен глава няма противоречие между това да спазваме човешките права и свободи и да контролираме добре външните си граници. България спазва стриктно своите международни задължения и това е признато от нашите партньори. В същото време ние разчитаме на солидарността в Европейския съюз в изпълнението на вече взетите решения. На последното заседание на Съвета на министрите на вътрешните работи бе акцентирано, че трябва да се следи ситуацията в застрашените от миграционен натиск страни като Италия, Албания и България и да се подготвят адекватни мерки за реакция при нужда.
Надявам се, че с помощта на европейските ни партньори нашата държава няма да се превърне в алтернативен маршрут в резултат от постигнатите договорености и опитите да се затвори т.нар. „балкански маршрут“.

Ако миграционният натиск по южната българска граница се увеличи, България сякаш има два варианта: да спре прииждащите хора още на границата или бързо да ги пропусне към Сърбия и евентуално Румъния. Как ще постъпят българските власти?

За разлика от много други държави България досега е ярък пример за спазването на европейските регламенти от Дъблин и Шенген и за действия по правилата. Ние не търсим креативни начини да заобиколим проблемите или да ги стоварим на някой от съседите си. България изпълнява стриктно своите ангажименти към Европа по отношение на бежанците и мигрантите - всеки един се регистрира и настанява в центровете на Държавната агенция за бежанците. Този факт е известен и по тази причина миграционният натиск към страната ни е в пъти по-слаб от този, насочен към Гърция.

Съвременните кризи са глобални, решенията са отвъд възможностите на която и да е държава. Изисква се честност, няма място за дребни сметки и тясно национални интереси. Всички сме застрашени в еднаква степен и следва да се справим заедно. За всяка една от държавите, посрещащи първи миграционния поток, трябва да се намери пресечната точка между хуманитарното отношение към бежанците, отсяването на бежанци от икономически мигранти и приемането на обща политика и правила, които всички да спазваме. Важно е всички държави от ЕС да проявят максимална солидарност към тези, които първи поемат миграционния натиск.

В едно интервю пред "Билд Цайтунг" македонският президент Георги Иванов критикува ЕС, че е подценил опасностите, свързани с миграционния поток. Най-вече опасността от навлизане на джихадисти в Европа. Какво смятате Вие по този въпрос? Каква е оценката на Консултативния съвет за национална сигурност?

Това, което се очаква от политиците, е да предлагат решения. Едно е само да регистрираме кризите, съвсем друго е да ги решаваме. Дори и ЕС да е подценил кризата в нейната начална фаза, сега е време не за констатации, а за резултати. Сега е нужно да действаме заедно, да се обединяваме, вместо да се обвиняваме. Силата на ЕС е в интегрирания подход, общите правила и европейската солидарност. Точно това превърна Европа в мечтан дом за стотици милиони. Нека сега не рушим, нека не се делим и не се обвиняваме взаимно, а да се обединим около общото решение.

Днес никой на света не е застрахован и имунизиран срещу тероризъм. Терористична атака може да се случи във всеки един момент и навсякъде. Днес Европа е в най-висока степен на опасност и за съжаление станахме свидетели на няколко терористични нападения в сърцето на Европа. Службите за сигурност работят на максимално високи обороти за предотвратяване на нови терористични актове. В това отношение КСНС препоръча на Министерски съвет да предложи мерки, насочени към оптимизиране на дейността на структурите в сектор „Сигурност“ и подобряване на способностите им съобразно променената среда за сигурност, както и нов закон за противодействие на тероризма.

Изборите в три германски провинции в неделя показаха, че много хора в страната сериозно се тревожат от наплива на мигранти и бежанци. В Германия, а и извън нея, често може да се чуе, че хуманният жест на Ангела Меркел заслужава уважение, но практическото решаване на проблема е съвсем друга работа. Как, според Вас, г-н президент, могат да се помирят тези два аспекта: хуманитарният, от една страна, и сигурността на хората, от друга?

Не виждам противоречие между хуманното отношение към бежанците и гарантирането на сигурността на хората. Ние трябва да бъдем преди всичко добри хора, да бъдем човечни и толерантни. Но и да не допуснем нашата хуманност да застраши сигурността ни. Най-ценното и устойчиво обществено отношение, което ние европейците изграждахме през вековете от Ренесанса до днес, е отношението към човешкото същество и човешкото страдание, съпричастността към болката, която изпитват беззащитните. Нашите ценности и научените уроци от историята са нашата сила, а не слабост. Да се оградим със стени, да прогоним всеки различен изглежда лесно и примамливо решение, но ако това ни направи безразлични към човешкото страдание, ние няма да има какво да охраняваме зад тези стени след време. Трябва да постъпим честно и към икономическите мигранти, като им кажем ясно, че нямаме възможност да осигурим за всеки от тях мечтания по-добър живот. От друга страна Европа е сила, която може да направи много повече - да се справи с тези фактори, които прогонват хората от домовете им. Възхищавам се на хуманизма и човещината на канцлера Меркел. В изключително трудно време тя дава пример за ценностно ориентирана, отговорна политика - за разлика от много други политици в Европа, които мислят и действат краткосрочно, изцяло водени от тясно партийни и национални интереси.

Как оценявате досегашните действия на ЕС по кризата с бежанците?

Солидарността и единството формират морала на обществото и го сплотяват. Отговорът на миграционната криза и терористичните атентати трябва да бъде солидарност и единство в ЕС. В Европа и по света трябва да продължим да живеем заедно - християни, мюсюлмани, евреи и др. Гражданите очакват държавата да гарантира сигурност и перспектива за всеки, но тя в никакъв случай не бива да допуска разделение по религиозен и етнически принцип, изолационизъм, ксенофобия. Европа не бива да се превърне в обсадена крепост. Нашето оръжие е интеграцията, не изолацията. Нашето оръжие е образованото и толерантно общество, където различията се уважават и ни обогатяват. Радикализацията на европейските общества, разрастването на ксенофобията, вълната от популизъм и краен национализъм, на която сме свидетели, ще изострят рязко проблема. Европейците не могат да се затворят в общности и в групи по интереси. Ще бъде пагубно да се самоизолират. ЕС е най-уникалната организация, която е създадена, за да гарантира мир в един континент, раздиран от вековни противопоставяния и безброй кръвопролитни войни. Нашият дълг към човечеството е да опазим и развием този уникален проект - Европейския съюз. Трябва да дадем пример и да разкажем своя опит на всички по света - как 28 държави могат да живеят в мир, да създават общи правила и институции, да се развиват и просперират заедно. И заедно да решават кризите, колкото и да са тежки.

Нуждае ли се България от някаква помощ от ЕС във връзка с бежанците?

Плевнелиев: Да, нуждае се. Финансовите разходи на страната по отношение на охраната на държавната граница и осигуряването на бежанците и мигрантите на наша територия (настаняване, храна, медицински грижи) натоварват много бюджета ни. Необходима ни е помощ от ЕС и по отношение на споразумението с Турция, което трябва да отчита и българските интереси и тревоги относно миграционния натиск от нейна територия. В ход са преговори между ЕС и Турция относно предприемането на мерки за значително намаляване на броя на мигрантите от Турция към Европа. България отстоява позицията, че всички външни граници на ЕС с Турция трябва да бъдат еднакво защитени. Вниманието на ЕС не трябва да бъде насочено само към мерки за ограничаване на мигрантския поток от Турция към гръцките острови. Преговорите по споразумението с Анкара следва да обхванат и сухопътната граница на Турция с Гърция и България, както и границата в Черно море между ЕС и Турция. В противен случай биха се създали предпоставки за разкриването на алтернативни маршрути за мигрантските потоци. Надяваме се нашата позиция да намери подкрепа на предстоящия Европейски съвет в Брюксел.