Министърът на културата пред OFFNews: Който си мисли, че да си министър е прекрасно, живее в 19-и век

"Който си мисли, че да си министър е прекрасно - возиш се с луксозни лимузини, ядеш на държавна трапеза, да използваме Алековите образи, някак си като че ли живее още в 19-и век", заяви в интервю пред OFFNews служебният министър на културата Мартин Иванов.

Мартин Иванов разказа в подробности за инициативата "Чети с мен", която ще се състои тази неделя в Борисовата градина от 10:00 часа, както и в цялата страна, лесно ли е да си министър, какво смята да прави след края на мандата си и за това кой е виновен за състоянието на културата ни - хората или управляващите.

Разкажете за инициативата „Чети с мен“.

Идеята възникна някъде около Великден, доста преди да дойда в Министерството на културата. Обсъждахме я с колегите ми в президентството, даже имахме и формално решение да се стартира подобна инициатива. Поводът беше един от поредните международно сравними тестове PISA. Дълго време мислих какво би могло да се направи в случая, тъй като нашето общество при поредните незадоволителни резултати за функционална грамотност – тоест децата да четат и да разбират, да знаят какво четат и да го осмислят, а не само механично да познават буквите - някак си много лесно се примири с тях. Има някакво шумолене по медиите в следващите една-две седмици и темата отминава. Притеснителното е, че подобни резултати нашите деца показват вече десетилетие. Давайки си сметка за ограничените възможности, които има президентската администрация, мислехме неща, които са постижими и които не струват пари.

Идвайки тук, се опитахме да надградим тази идея, като се свързахме с хора, които аз лично наричам непримиримите, защото обществото лесно се примирява с темата, но има хора, които от години работят в тази посока. Става въпрос за няколкото сайта и блога в подкрепа на книгите. Става въпрос за Уницеф, за Съюза на народните читалища, за Библиотечно-информационната асоциация, за Глобални библиотеки, за културните центрове на няколко чужди държави – Гьоте-институт, Френския културен институт, Британски съвет, Сервантес, да не ги изреждам всичките, за хора, които от години имат подобни инициативи, които обаче не се радват на достатъчно голяма медийна популярност. Много сме задължени и на Асоциация „Българска книга“ на българските издатели, които застанаха твърдо зад нашата инициатива и поеха немалка част от разноските по нея. Опитахме заедно с тяхно съдействие да фокусираме усилия в едно събитие, което ще бъде тази неделя, само след няколко дни. Има национални изследвания, които показват, че някъде около 13-14-годишна възраст децата ни спират да четат. Съществуват ред причини, поради които това се случва. Една от тях е примерът на родителите. Ако децата виждат как родителите им четат поне няколко пъти в седмицата – хващат книгата и сядат пред тях, е доказано от психолози, че има изключително важно влияние. Поради което измислихме и заглавието на кампанията по този начин - „Чети с мен“.

Честно казано, аз продължавам да се учудвам откъде се появи онова първоначално заглавие за „селфи с книга“. Не че има нещо лошо в него, аз смятам, че ако таргетираме децата и младежите в тийнейджърска възраст, ние трябва да говорим на техния език. Трябва да им покажем, че четенето не е нещо старо, не е отживяло и скучно. Нито че говорим само за четене от хартиен носител – може да се чете през смартфона, киндъла, таблета, компютъра. Важното е обаче да не се загубва очарованието от четенето, защото това е едно от нещата, върху които се гради нашата човешка цивилизация. И ние българите, на които едва ли не още в първия български текст се казва, че „голи без книги са всички народи“, толкова векове по-късно не отделяме необходимото внимание, не стимулираме четенето. Аз винаги давам примера на Германия, която преди 10-15 години е имала сходна картина – слаби резултати по тестовете PISA. Там благодарение на инициативата на няколко неправителствени организации се създава една цяла кампания в подкрепа на четенето, която съвсем скоро е припозната от държавата, създадена е цяла фондация с държавни средства, която се финансира всяка година, и, ако не се лъжа, бюджетът й е 4 млн. евро на година. Там с тези средства могат да се направят много неща.

Сигурно се питате - „това е една кампания, еднократно, от тук накъде?“ Даваме си сметка, че това е само едно начало на по-фокусиран израз на притеснението ни от слабите резултати и от намаляващото количество на деца, които четат. Не виждам смисъл един добър пример да не бъде продължен. Изключително важна беше една дискусия, която се състоя вчера в МОН, тъй като ние се опитваме чрез едно видео събитие да привлечем общественото внимание. И доколкото разбрах наши и образователни експерти са набелязали цяла серия от мерки, които МОН би могло да стартира още от следващата бюджетна година. Важното обаче е да се върши работа на базово ниво ежедневно – от училищата, от семействата.

Друго изключително важно нещо, което ако не се лъжа бе повдигнато като идея от Зорница Христова, съпругата на Марин Бодаков, с която също много сме си говорели по темата, е, че трябват повече пари за библиотеките, повече средства за заплащане на библиотекарите, пари за купуване на книги. И тук не става въпрос само за дарения на стари книги, с които да си изчистим библиотеката вкъщи от непотребните книги от 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Става въпрос за нови такива. Ако искаме хората да идват и да четат в библиотеките, очевидно, че става въпрос за нови заглавия. Изключително важно е да се подкрепят и училищните библиотеки, които за съжаление почти никъде не останаха или ако са, са в такова състояние, че много рядко се ползват. Това е серия от стъпки, които задължително трябва да бъдат направени и нашата "Чети с мен" ще се опита да привлече внимание и обществена подкрепа за подобен род събития.

Днес сутринта си играх да преброя на колко места ще се проведе инициативата "Чети с мен" – да не Ви излъжа, но бяха някъде между 80 и 90 селища. В това число и поне 20-а села, в които ще се състоят събития. Отначало даже бяхме не по-скептични, но смятахме, че ще стартираме само с едно събитие в София. За наша най-голяма изненада благодарение на помощта на Съюза на читалищата, на Асоциация „Родители“ и на останалите ни партньори, които споменах, се създаде една самостоятелна кампания, която заживя собствен живот, и бях много, много приятно изненадан.

Бях много приятно изненадан и от кампанията с предизвикателството за 10-те любими книги, която не сме я мислили ние, не сме я инициирали ние, но поради това, че започна да се говори за четенето и за инициативата „Чети с мен“, всъщност започнаха да се раждат и много други начинания, които без да си ги присвояваме, че са наши, просто ги подкрепяме и смятаме, че са много важни и дай Боже нещата да продължат и през следващите години.

Хубаво би било да се определи един ден – защо не първият уикенд след началото на учебната година или през април, когато е Международният ден на книгата. Би могло да се избере един ден, за който да се знае, че дори без подкрепата на държавата ние ще продължаваме съвместните си усилия в подкрепа на четенето и на грамотността, тъй като става въпрос за нашите деца.

Да, инициативата с изброяването на любими книги започна преди няколко месеца под надслов #любимите10, в тази връзка кои са Вашите любими книги?

Аз не обичам подобен род класации, защото на мен лично ми е много трудно да отделя моите най-любими книги. Така се стече биографията ми, че аз, първо, съм отрасъл в библиотека заради професията на майка ми, след това заради научните ми занимания почти съм живял в Народната библиотека, в библиотеката на БАН. Така че почти непрестанно чета и се опитвам да предам това и на моя син. Вечер имаме ритуал преди заспиване задължително да почетем. Преди четяхме приказки, сега е вече малко по-голям, интересува се от динозаври. Даже една от книгите, които мисля да донеса в неделя е точно тази -детска книжка за динозаврите, която четем сега в момента.

Опитахте ли се да убедите други Ваши колеги министри, зам.-министри и т.н. да посетят събитието в неделя?

Да, не само че се опитах, ами ги поканих на едно от предишните заседания на Министерски съвет. В четвъртък поне няколко пъти си говорихме с премиера на тази тема и той отново ми потвърди – и пред мен записаха ангажимента в програмата му, така че съм почти убеден, че той ще се появи. Знам, че президентът ще дойде. Смятам, че е много важно да дойдат повече познати и разпознаваеми лица – спортисти, музиканти, актьори, писатели, за да дадем пример на останалите да се види, че четенето не е нещо отживяло. То е нещо изключително важно и имаме дълг към своите деца да им завещаем това четене, защото наистина голи и слепи без книги са всички народи, ако мога да перифразирам.

Тогава е нямало компютри и технологии все пак.

Да, учудващо е, че все пак това се случва в един период от време, когато са творили св. св. Кирил и Методий и учениците им, в който общата грамотност на населението у нас и в Европа е била под 5%. Без съмнение чрез знанието и чрез книгите те успяват да възпитат и да създадат една нова нация.

Важно ли е какво чете човек?

Разбира се, много е важно какво чете човек. Заради това първопричината за нашата кампания беше резултатите от тестовете PISA. Говорим за функционална грамотност, не за просто познаване на буквите, които очевидно децата ни знаят. Те могат да четат, да разпознават текст, но друг е въпросът дали изпитват удоволствие от четенето, дали смятат, че то е скучно, сиво, прашно и отживяло, или смятат, че то е един от пътищата за успех в обществото.

Трябва да убедим нашите деца и да им покажем, че основният път за успех в нашето общество трябва да минава през знанието. Знаещите и можещите трябва да успяват в тази страна, а не тези, които имат връзки или повече пари. Тогава безспорно България ще успее повече. Поради това е много важно какво се чете. Аз съм голям почитател на сайта „Аз чета“, в който практически ежедневно се пускат под формата на рецензии препоръки за новите добри заглавия, които излизат. Имаме прекрасни български издателства, които страшно много подкрепят българската книга и в крайна сметка тя съществува благодарение на тях.

Начинанието е изключително евтино между другото, защото единствените неща, за които сме дали пари, бяха тези стикери. Похарчените средства от Министерството на културата бяха под 500 лв. Благодаря и на доброволците, които оттук-оттам ще се включат, имаме 30-а души доброволци от „Time heroes”. Имаме и близо 70 посланици – публични фигурки, които ще участват в кампанията, които ще я разпространяват по медиите и из обществото дори след неделята.

Мисля, че ако се съберат хора, в което изобщо вече не се съмнявам, ще дадем един добър подтик да се види, че хората, които четат, които обичат знанието и книгите, не са малко. Че в България има жители, които знаят, че именно там се крият ценността и пътят към успеха и могат да предадат своя опит и увереност и на останалите българи.

Смятате ли, че културата на четене на българина е била разрушена след 89-а година, тъй като преди 89-а се е чело много повече?

Не бих казал. Спомням си как „National Geographic” пусна специално издание преди години, събрано от всички статии, посветени на България, които е имало в списанието през последния век. Там имаше статия от 80-те години, в която бяха публикували снимка на една дълга тълпа, обсадила книжарница преди излизането на някакъв световен бестселър. Това вече не се случва, но си мисля, че това не се случва, защото вече има повече и по-стойностни автори, които се издават, от една страна, поради което ние не виждаме този род опашки.

Другото, което си мисля като отговор на Вашия въпрос, е, че едва ли можем да виним прехода и разпадането на комунистическата система. Обяснението в някакъв смисъл идва от новите технологии, които променят начина и средата ни на четене. Пак казвам, не виждам никакъв проблем да четем любимите си книги от киндъла в метрото вместо на дивана вкъщи.

Бяхте ли замисли други културни проекти, които ако мандатът Ви беше по-дълъг, да осъществите?

Първо, моят мандат е ясен, че по дефиниция е много кратък. Освен това по дефиниция той има много голяма ограниченост и като възможности. При липсата на парламент и при два месеца време е ясно, че ще бъде свръхамбициозно и малко проява на лош вкус да се впускаме в някакви гигантски реформи.

Това, което съм повтарял многократно и ще ме извините, че ще направя отново, е, че осъзнавам ролята си тук именно като човека, който се опитва да привлича вниманието към забравените проблеми. Много говорим за задкулисието през последната една година - и Вашият сайт имаше много принос в това да се повдига булото зад кулисите през последната година и половина – но аз исках да покажа какво има зад кулисите на българската култура. За съжаление там картината не е никак красива. Говорихме за българската филмотека, но не става въпрос само за нея, става въпрос и за българските книги в нашите библиотеки, става въпрос за нашите културно-исторически обекти, които също са занемарени. Става въпрос за националния архив, от който аз идвам преди години. Изобщо нашата култура е отдавна забравена и нещата зад кулисите изглеждат по един много, много жален начин.

Значи след края на мандата Ви ще се върнете като съветник на президента.

Предполагам, ако президентът ме покани отново. Надявам се, че ще мога да продължа там работата си, но да Ви кажа честно напоследък все повече и повече си мисля и ми се иска да се върна към своята академична кариера. Тези 2-3, може би 3 и половина години станаха, които отделих на обществена дейност, не ми даваха възможност да се занимавам с научните си занятия. А пък смятам, че това е едно от моите основни призвания и може би в недалечно време ще се върна към академичните си проучвания.

Може би ще Ви приемат като преподавател в Националната гимназия по древни езици и култура?

Не знам нито латински, нито старогръцки, така че едва ли ще ме вземат там. А и се занимавам със съвсем нова история. Става въпрос за история на България от последните 100-150 години, но не за политическата история, а отвъд нея, за сравнително непроучената област на това как са живели хората, ежедневието им, социалната история, стопанската история. Неща, които са норма още от 60-те години в европейската историография и които започнаха да идват в България едва през последното десетилетие.

Имало ли е момент по време на работата Ви като служебен министър на културата, когато нещо силно да Ви издразни или изнерви?

Който си мисли, че да си министър е прекрасно - возиш се с луксозни лимузини, ядеш на държавна трапеза, да използваме Алековите образи, някак си като че ли живее още в 19-и век. Аз разбирам присъствието си тук като един кратък период от време, в който трябва да се свършат страшно много неща. И, разбира се, че в хода на работата възникват проблеми, критични и стресови ситуации. Надявам се, че ще успея да се справя с тях през оставащите ми само още няколко седмици.

Смятате ли, че основният проблем на българската култура - че не се развива и се руши, е не във властниците, а в хората, защото какъвто е народът, такива са и управляващите?

Това вече няколко пъти го казах, не обичам да прехвърляме вината само на „онея там горе“. Те, тоест ние, дето сме там горе, че си носим своя кръст и своята отговорност е без съмнение. Но една от причините българската култура да е в тази нерадостна незавидна ситуация е, че ние като общество не сме поставили по недвусмислен начин въпроса на масата. Не сме ударили по масата и не сме принудили ние там „онези горе“ да имат по-различен подход.

През серията от начинания, които инициирам през последно време, се опитвам именно това – да поставя въпроси, около които да се появи дебат, дискусия. А през дискусията и изваждането на проблемите с помощта на медиите биха могли да се формулират и решенията. За два месеца ние не можем да формулираме решенията, но можем да посочим проблемите, които след това тези, които ще дойдат след нас, да се опитат да решат един по един.

Министърът на културата във втория служебен кабинет на президента Росен Плевнелиев Мартин Иванов е магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Магистър е по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и доктор в Института по история при Българската академия на науките. От 2000 г. работи в Института по история при БАН, а от 2008 г. е доцент там. Преподава стопанска история в СУ и във Висшето училище по застраховане и финанси.

Автор е на над 150 научни публикации и 7 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.

От 2011 г. до 2013 г. е председател на Държавната агенция „Архиви“. Владее английски, руски, ползва сърбохърватски.

Назначен с указ на държавния глава от 15 октомври 2013 г. за Секретар на президента по култура, образование и национална идентичност.