Как се прави фарс пред Брюксел

Цифровизацията на телевизията в България отдавна стана нарицателно за това как може да се опорочи буквално всяка стъпка на един иначе положителен процес. 

И докато държавата харчи 10 милиона лева, за да обясни на драгия зрител защо е толкова полезна цифровизацията на ефира, ресорните ведомства КРС и МТИТС разиграват пълно театро за пред Брюксел, симулирайки честен конкурс за седми мултиплекс. Внимание! Ключовата дума тук не е "честен", а "за пред Брюксел". В четвъртък стана ясно, че Европейската комисия е скандализирана от раздаването на всички шест платформи за излъчване на ефирна цифрова телевизия (мултиплекси) на близки до банкера Цветан Василев фирми. Затова в Съда на ЕС в Люксембург започва дело срещу България и страната ни е заплашена от милиони евро глоби.

За да демонстрира решимост за промяна, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в лицето на шефа си Веселин Божков обяви нов конкурс за седми мултиплекс. Идеята е да се покаже на Брюксел, че държавата осигурява свободна пазарна конкуренция, включвайки още играчи. Единственото сигурно в този конкурс обаче е, че в него нищо не е сигурно. Вместо това лъжите се нижат една след друга. 

Първо, веднага след новината за делото срещу България в Люксембург шефът на КРС обяви, че още на следващия ден (25 януари) в Държавен вестник ще се появи обявлението за новия конкурс за мултиплекс. Такова обаче липсваше. Възможно е г-н Божков да не е наясно в кой ден от седмицата излиза "Държавен вестник" и ако е само това, не е болка за умиране. 

По-голямата болка е, че и да иска, в момента държавата няма как да освободи честотите за седмия мултиплекс, които в момента се държат от военните. Евентуалното им освобождаване би коствало бюджетни средства, съгласуване с НАТО и технологично време, което е трудно осъществимо до 1 септември 2013 г. - когато ще бъде стартът на цифровизацията у нас.

Трето, дори чудото да се случи и седмият мултиплекс да заработи, много преди 1 септември телевизиите ще са сключили договор с някой от останалите мултиплекси. Според Бойко Бочев от компанията "Ди Ви Би Ти" - един от отхвърлените кандидати в конкурсите за мултиплекси, на телевизиите се предлагат 4-годишни договори, за да разпространяват мултиплексите сигнала им. Това автоматично елиминира евентуален нов играч, защото той просто няма да има с кого да сключи договор в близките 4 години. 

Нещо повече, цените на тези договори са в пъти по-високи от цените за същия тип услуга в Централна и Западна Европа, посочи Бочев. Той даде и пример с държавната БНТ. За нея бе изграден отделен мултиплекс, спечелен от латвийската фирма "Хану про". Собственикът на този мултиплекс иска 15 млн. лева на БНТ, за да я разпространява, и то като използва половината или 2/3 от честотата, която се ползва в момента. Сега таксата е 9-10 млн., коментира Бойко Бочев. И обобщава, че за съжаление темата е бутикова и малко хора я следят, а тя засяга пряко всеки зрител.

Така за пореден път Брюксел и чуждият съд остават единствената надежда българската държава да спре да ощетява себе си и собствените си граждани.