Хроника на заграбването на Пирин
“Докато министърът ни омайва със сладки и нищо незначещи обещания, процедурата за промяна на плана за управление на Национален парк Пирин си върви! Затова на 22 април, Денят на Земята, от 18.30 се събираме на площада при паметника на Патриарх Евтимий (Попа) отново за Пирин”. Това обявиха организаторите на днешния природозащитен протест срещу допускането на нови писти и лифтове в планината над Банско.
Гнева този път предизвика служебният екоминистър Юлиан Попов, който преди 2 седмици обяви, че промените в режима на парка, одобрени от експертен съвет на министерството на 19 февруари и съгласувани от предшественичката му Нона Караджова, ще бъдат пуснати за съгласуване сред другите министерства. Попов сподели идеята си след среща между изконните противници по този спор – община Банско и концесионера на ски зоната „Юлен“, и природозащитните организации. И екоактивистите, и „Юлен“ схванаха идеята му като придвижване на процедурата напред, към финалното гласуване в Министерския съвет. По-късно министърът обясни, че e бил превратно разбран – съгласуването не е прелюдия към финала, а предварително събиране на мнения от другите заинтересовани министерства, каза той.
Макар че министърът бяга от резки движения по темата „ски зона Банско“, скелетът й вече изскочи от ведомствения му гардероб. Тази сага трае повече от 13 години и всеки екоминистър ще – не ще, играе роля в нея. Ето какво се случи през тези години, накратко.
2001 - След серия екопротести срещу положителното решение по ОВОС (екооценка) на ски зоната, дадено от министерството (при министър Евдокия Манева, сега зам.-министър), държавата сключва договор за концесия на зоната с фирма „Юлен“ (при министър Долорес Арсенова). Договорът е за срок от 30 години.
2002–2006 – Основната част от изграждането на ски зоната е завършена. По данни на „Юлен“ инвестицията е 64 милиона лева и далеч надхвърля минималната по договора (37 милиона).
2005 – променен е Териториално устройственият план на ски зоната, на който стъпва концесионният договор, без самият договор да се променя. Министерството не възразява. След години това ще доведе до шизоиден юридически спор с философски измерения в стил „кокошката или яйцето“ - кое е основното, което трябва да се спазва: договорът за концесия или устройственият план.
2006 – Природозащитната организация „За земята“ алармира, че „Юлен“ се е простряла далеч извън чергата си. Доклад на екосдружението показва например, че много от пистите са далеч по-широки от максималното, записано в решенията по ОВОС. Концесионерът отрича, министерството, тогава оглавявано от Джевдет Чакъров, мълчи.
2010 - Сателитни изображения, направени от източници на екоорганизациите, показват, че зоната е далеч над лимита от 995 декара, записан в договора. До момента в зоната са изградени 17 лифта, 16 писти с обща дължина от 65 км и 2 ски-пътя с обща дължина 5 км.
Министерството за поредна година води спорове за размера на годишните концесионни такси, които „Юлен“. Министър Нона Караджова възлага геодезическо заснемане на зоната. Резултатите, с които OFFNews разполага, показват, че тя е с около 650 декара по-голяма. Министърът отказва да го огласи и назначава второ, контролно замерване и анализ на резултата. Обявява, че никакви нови проекти на „Юлен“ няма да се пускат, преди да се изясни каква площ от парка ползват.
Въпреки това им ползволява да подменят два стари ски влека с един нов лифт, който е обект на съдебен спор оттогава. Министерството разрешава и подмяната на друг стар лифт с нов, в същото трасе и малко по-късно се оказва, че фирмата е нарушила разрешението, удължавайки трасето и изсичайки десетки дървета. Тогава подизпълнителят й фирма „Балканстрой“ е глобена с максималната глоба от 20 000 лв. и за пръв път санкцията чинно е платена, без обжалване.
През 2010 г. заради мащабното строителство ЮНЕСКО извади ски зоните Банско и Добринище от обекта на световното природно наследство (който частично съвпада с границите на националния парк). Тези две части вече нямат природозащитна стойност, заключиха експертите на световната организация. Курортът вече попада в буферна зона на обекта на ЮНЕСКО.
2011 – Караджова обявява официално, че зоната е близо 1650 декара. Фирмата отрича и казва, че ще направи свое замерване. Такова не е направено и досега. Започват редовни срещу по въпроса между нея и министерството. „Юлен“ твърди, че договорът е неясен и не е било редно да се фиксира лимит от 995 декара площ. Между другото, в отговор до екоорганизациите по Закона за достъп до обществена информация, министерството признава за една конкретна незаконна писта - „Плато 1“, дълга около 2 км. Тя не фигурира нито в концесионния договор, не е минавала процедура по екооценка, няма разрешение за строеж от общината, казва министерството. И от това не следва нищо – нито проверка, нито наказания.
Декември 2012 – Община Банско, която е съакционер с 12 % в „Юлен“, официално настоява за разширяване на ски зоната с втори кабинков лифт, с обяснение, че й е нужен, за да разтовари опашките от сегашната кабинка. Между другото, кметът Георги Икономов (ГЕРБ) казва, че „са нужни“ и още около 30 км. писти с прилежащи към тях лифтове. Общината подготвя искане за промени в плана за управление на парк „Пирин“, които да либерализират строителния режим в парка.
Януари 2013 – Исканията на община Банско са подкрепени от премиера Бойко Борисов, вицепремиера Цветан Цветанов, председателя на парламента Цецка Цачева и редица други депутати от ГЕРБ. „Тече последното ограбване на България“, заявява тогава Тома Белев, председател на Асоциацията на парковете в България и бивш директор на парк „Витоша“ с дългогодишен опит в пререканията с „Юлен“ и свързаната с нея фирма „Витоша ски“. Ако искането на общината и „Юлен“ бъде удовлетворено, освен че ще има нови писти и съоръжения, незаконно построеното досега ще бъде узаконено, посочва той.
Февруари 2013 – На среща в Банско с участието на председателя на ски федерацията Цеко Минев, който се сочи за „патрон“ и основен двигател на ски зоната, Караджова обявява, че договорът е написан зле, „с огромни разминавания между графичната и текстовата част“. Тя официално приема позицията на „Юлен“, че зле написаният договор е причина за надвишената площ. За вина на фирмата и екоминистерството не става и дума.
Общината официално внася в министерството искане за промяна в плана за управление на парк „Пирин“, което да позволи ново ски строителство, извън досегашното. Първоначално то е така формулирано, че да позволи строителство в над 60 % от територията на парка. (Едва ли става дума за грешка, предвид дългогодишните опити на Цеко Минев, община Банско и съседните общини, да лансират мащабния проект, популярен като „Мега Пирин“ - нови ски зони в Добринище и Разлог, които да превърнат Северен Пирин в голяма ски дестинация.)
На 19 февруари висш експертен съвет на министерството (ВЕЕС), обсаден от протест, организиран от община Банско с помощта на местната организация на ГЕРБ, одобрява искането, но го коригира – ще се строи само в „туристическата зона“, определена в плана на парка – т.е. на около 2.2 % от площта му. Тя е далеч по-голяма от настоящата концесионна площ. Впоследствие общината официално внася и коригираното предложение, а Караджова го одобрява. По процедура, следва гласуването на промените в плана от Министерския съвет.
Март 2013 – Юлиан Попов поема поста от Нона Караджова. Новият министър заявява, че няма да вземе решение, преди да чуе всички страни.
Април 2013 – Одитен доклад на Сметната палата за концесията на ски зона Банско установи, че в продължение на 10 години концесионерът на практика не е бил контролиран от министерството. Палатата препоръчва да се изглади спорът за площта на ски зоната и да се въведе стриктен контрол, както и да започнат да се събират адекватни годишни такси от концесионера.
При представяне на листите си в Банско за парламентарните избори ГЕРБ обявява, вече официално: вземем ли властта, ще пуснем нови лифтове и писти.
След среща между община Банско и „Юлен“, и природозащитниците, Попов заявява, че пуска за съгласуване промените в министерствата. Остава висящ въпросът: това все пак искане на мнение ли е, протакане на процедурата или продължаване...