Войната на ректорите: Кой представлява българските университети?

Кой говори от името на българските университети? Как това влияе на висшето образование у нас и възможно ли е да се възроди организация, която така или иначе си съществува?

Именно тези въпроси тормозят академичната общност през изминалите няколко седмици. На 13 юли в Националната спортна академия (НСА) "Васил Левски" група ректори свикват извънредно заседание на структура, която наричат "Съвета на ректорите". Целта на срещата - да възстановят дейността на организацията, да уредят въпроса със статута ѝ и да изберат неин председател.

Дотук добре, само че има един малък проблем - юридически вече съществува такава организация и функционира. Или поне така твърдят от Съвета на ректорите. От оригиналния Съвет на ректорите.

Защо се скараха ректорите?

Да върнем лентата назад и да си припомним какво се случи по-рано тази година - на 11 юни. Тогава 15 ректори демонстративно напуснаха Общото събрание на Съвета (истинския), което предизвика напрежение в академичната общност. Сред тях бяха ректорът на НАТФИЗ Мирослав Дачев, тогавашният и.д. ректор на СУ Първан Първанов и Георги Венков от Технически университет - София.

Дачев е и председател на основаното миналата година Сдружение на държавните висши училища в България. Тази длъжност той наследи от тогавашния ректор на Софийски университет Георги Вълчев, който сега е министър на образованието. Сдружението защити Дачев по време на студентския бунт в НАТФИЗ.

Формалният повод за действието е свързан с отказа темата за публичното "злепоставяне" на ректори и университети да бъде включена като отделна точка в дневния ред на заседанието. Темата за "медиен щит", който да пази ръководствата на висшите училища от "атаки" започва все повече да се прокрадва в разговорите за бъдещето на висшето образование у нас. Той беше поставен и по време на дебата за ректор на СУ. 

По-съществената причина обаче е втората точка на разделение сред управляващите университетите ни - за самия статут на сдружението.

Според чл. 23 от Закона за висшето образование Съветът на ректорите е орган със съвещателни функции пред държавните органи. Той е основан още през 1993 г., но бива регламентиран в актуалното законодателство през 1999 г. с идеята да бъде обединител на висшите училища, медиатор и комуникатор с държавата. Може да дава становища, мнения и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката, включително финансирането им. Представлява се от председател - към момента това е проф. д-р Миглена Темелкова, която беше избрана на длъжността през март. 

В поставения от 15-те ректори въпрос се посочва, че от 2008 г. е регистрирано и Сдружение на Съвета на ректорите на висшите училища в България, което се съобразява с разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. То има наименование, седалище, адрес, регистрация, единен идентификационен код, председател, устав, управителен съвет, членски внос, право да притежава имущество и други правомощия.

Проверка в регистъра обаче показва, че сдружението има непрекъсваема проследимост на вписванията на промени на обстоятелствата и един и същ БУЛСТАТ номер от самото начало на създаването си през 1993 г., т.е. това твърдение не е вярно.

Според недоволните налице е една организация, регистрирана по ЗЮЛНЦ, и втора, която се регулира от ЗВО. Втората те желаят да "възстановят", въпреки че такава организация фактически не е имало досега. Подобен дуализъм никога не е съществувал в историята на висшето образование, твърдят юристи.

Дневният ред на свиканата от тях среща на 13 юли включва следното:

1. Обсъждане на необходимостта от възобновяване на дейностите на Съвета на ректорите в качеството му на орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи, съгласно чл. 23 от Закона за висшето образование;

2. Уреждане на правния и организационния статут на Съвета на ректорите като представителен орган без управители и помощни органи, без регистрация в ЗЮЛНЦ, без събиране на членски внос, единствено като консултативен орган към министъра на образованието и науката и при запазване на академичната автономия на висшите училища;

3. Приемане на правила за избор на председател на Съвета на ректорите: ред на номиниране, гласуване и определяне на мандата на председателя;

4. Избор на председател на Съвета на ректорите;

5. Обсъждане и приемане на правила за административно обслужване на дейността на Съвета на ректорите, включително подготовка на заседания, водене на протоколи, кореспонденция и публично представяне на приетите становища;

6. Разни.

На първи прочит всичко това може би звучи резонно. Колкото повече се вглеждаме в смисъла на написаното обаче, толкова повече въпроси изникват.

Има ли наистина два съвета на ректорите?

По думите на Калин Костов, юрист на Съвета на ректорите, за две отделни организации категорично не може да се говори, а по-скоро за един правен субект с това име. Налице е единна регистрация, като двата закона, които регулират дейността му, се отнасят като общ към специален.

Според юриста чл. 23 от ЗВО не учредява нова структура, а легитимира съществуваща, което не е прецедент в правото. Като примери за аналогични случаи той посочи Българския червен кръст и Българския олимпийски комитет.

"Проблемът е че такава организация съществува понастоящем и никога не е прекъсвала съществуванието си", каза пред OFFNews Костов. "Няма нито едно съдебно решение, което да оспорва легитимността, както и нито една държавна или международна институция не е повдигала подобен въпрос до този момент".

Той посочи и редица проблеми в така обявения дневен ред на заседанието на Съвета, като се започне още от причините за провеждането му.

"За да възстановиш дейността на нещо, трябва да е съществувало, да е прекратило дейността си и да го възстановиш. Груба манипулация", каза юристът.

По думите му идеята Съветът на ректорите - автономен, независим орган извън изпълнителната власт - да бъде превърнат в консултативен орган към министъра на образованието е оксиморон и създава противоречие между чл. 21 от Закона за администрацията и Закона за висшето образование.

"Консултативен орган към министъра на образованието – това е като дървено желязо", категоричен е Костов. "Нарушава се самата идея за независимите училища. Съществуващата организация може да изгуби независимостта си и да се превърне в придатък на министерството", предупреждава той.

Той изрази и скептицизъм по отношение на предложението да няма членски внос, защото без него дейността на сдружението би била невъзможна или силно неефективна.

На въпрос защо този скандал се разиграва точно сега и какви са реалните причини за избухването му, Костов припомни изказване на бившия премиер акад. Николай Денков от миналата седмица: 

"Струва ми се, че обсъжданията в медиите не отразяват дълбоката същност на проблема. Той се поставя или като юридически проблем, или като личностен проблем – както видяхме във времето около съставянето на правителството. Докато същината му е заложена още в самото начало и тя е свързана с това, как се вземат решения от Съвета на ректорите, какво е тяхното юридическо значение за всичко, за това, което се случва във висшето образование и как това е свързано с усилията за подобряване на качеството на обучение, финансирането, приема и т.н.", каза Денков в Народното събрание по време на парламентарен контрол с министъра на образованието Георги Вълчев.

"Ако проблемите не са личностни или юридически, те са финансови или политически. Тъй като пари няма, то те са изцяло политически - проблем е политиката, която организацията води", обясни Костов.

Според него проблемът на 15-те ректори е свързан с принципа на равенство в гласа на малките и големите университети, както и с отрицателните становищата по редица държавни политики от Съвета на ректорите през годините  - като идеите за промени в модела на финансиране на университетите и въпроса за студентските такси. Той описва постепенното създаване на "прокси" на Съвета, не като опит за учредяване (или "възстановяване") на втора организация, а като подкопаване на авторитета на първата и размиване на границите между държавната намеса и академичната автономия.

За него Съветът на ректорите е глас за висшите училища и дава алтернативен модел за развитието на българските университети от този, който е изгоден на политическите партии. 

"Когато няма силен глас в обществото, то губи преценка дали това, което му се предлага като единствена алтернатива, е правилно", завърши Костов.

OFFNews продължава да следи развитието на темата.