Смразяваща корупция: Протестите в Иран отвътре (4 част)

По разбираеми причини* външният дискурс спрямо Иран често се свежда до омнипотентната роля на религията в страната. Всичко там се прави в името на исляма. Задължителен хиджаб – ислям. Доставки на оръжие за „Хизбулла“ – ислям. Арести на критици – ислям.

Сякаш животите на 80 милиона души са наставлявани ежеминутно от това какво би казал пророкът Мохамед за закуската ти с мюсли. Или мнението на имам Али за предимствата на иранските коли пред японските.

Това води до абсурдни разбирания и въпроси - имат ли вътрешни тоалетни в Иран? Позволяват ли на жените да учат? Араби ли са иранците? Забранени ли са газираните напитки и шоколади?

Конкретно за последното дори самите местни се шегуват. Иранците не само консумират „Кока-Кола“ и „Фанта“ – те ги произвеждат. А причината за това е, че аятолах Хаменеи е голям почитател на газираната напитка – символ на Западния капитализъм - твърдят с усмивка иранците. Едва ли ще разберем дали това е така, но е факт, че навсякъде в страната са много популярни 250-милилитровите шишенца с освежаващите американски напитки, както и техните ирански клонинги под името „Зам-Зам“.

Пикник в Шираз с „Пепси“.

Религията като щит

Мистификацията е донякъде желан ефект от властите, които предпочитат всичко в страната да се върши на тъмно, далеч от прожекторите на международното право и обществено мнение. За тях дори е добре, че често са подценявани както в културно и икономическо, така и във военно отношение.

В случаите, когато все пак трябва да обосноват своите постъпки и решения (както вътрешно, така и външно) властите са повече от доволни да се обърнат към религията или националната сигурност. А двете са преплетени, тъй като Върховният лидер е и главнокомандващ на Революционната гвардия.

За това протестите официално бяха заклеймени като организирани и спонсорирани от Запада, който се опитва да унищожи Ислямската република като държава. Което пък легализира използването на извънредна сила, включително смъртоносна, срещу мирните граждани. Независимо дали даден протест е за вода, храна, пари, изборни машинации или човешки права – той винаги бива определян като неморален и немюсюлмански, както и за заплаха за националната сигурност.

Видно за повечето иранци обаче е, че настоящите протести категорично нямат връзка с Вашингтон и Тел Авив, макар и да са добре дошли и за двете държави.

Иранка без хиджаб в Техеран.

Тероризъм за домашна употреба

Това обаче накара Техеран да прибегне до по-изобретателни мерки. На 26 октомври в мавзолея Шах Чирах в Шираз бе извършено терористично нападение, при което загинаха 15 души. Атаката беше дело на един човек, въоръжен с автомат, който бе заловен жив от полицията и лично се обяви за поддръжник на „Ислямска държава“.

Правителството направи нескопосан опит да свърже протестите с атаката, но реакцията на дори най-закоравелите му поддръжници бе на любезно недоумение. Властите бързо се окопитиха и опитаха да изместят обществения дискурс в посока на трагедията, но без особен успех. Нещо повече, всичко изглежда твърде подозрително...

Пристигнах в Шираз ден след нападението и заварих град, в който не малка бройка от жителите бяха убедени, че то или е организирано от правителството, или властите умишлено са позволили да се случи.

Мавзолеят Шах Чирах в Шираз, където 15 души бяха убити на 26 октомври, предполагаемо от терорист.

Местните направиха връзка между атаката в Шираз и бомбения взрив през 1994 г. в светилището на имам Реза в Масшхад. Тогава властите отново обвиниха свой противник (в случая етническо малцинство) и използваха претекста, за да потушат с кръв размириците. През 1999 г. обаче бившият вътрешен министър на страната – Абдола Нури – заяви пред съда, че атаката всъщност е била инсценирана от правителството.

Макар сега да няма доказателства за това, Техеран побърза да се възползва от ситуацията, а часове след атаката на много места в столицата и други големи градове бяха разпънати доста професионално направени плакати в почит на загиналите.

„Кога имаха време да реагират, да направят графичния дизайн, да ги принтират и сложат“, чудеше се един от събеседниците ми. „Но забележете, за повече от 300 убити протестиращи от полицията – няма да видите и един плакат. Няма да чуете и дума на съжаление. Няма да бъде организирана и една служба“, възмущава се Бахар на 27 г., с когото разговаряхме в кафене на площад „Таджриш“ в столицата.

Другият въпрос е как стрелецът е минал през металодетектора и полицията в храма? Как така извършителят се е предал на униформените? Когато посетих мястото, се извършваше служба в памет на загиналите. Между колоните на храма бяха разпънати 5 окървавени чадора**, които са носили жертвите по време на стрелбата.

Плакатите бяха сложени в цялата страна по-малко от 2 часа след атаката. Текстът гласи, че от кръвта на младите ще поникнат лалета. Лалето е национален символ на Иран и мъченичеството, то дори стои на знамето на Ислямската република. Персите са били първият народ, култивирал растението.

Пълна липса на доверие

Властите в страната дотолкова са се дискредитирали пред населението си, че по-голямата част от него не вярва и на дума, изречена от президента или аятолаха. А не малко хора дори са готови да повярват, че собственото им правителство стои зад терористичната атака. Все пак през последните седмици то изби много по-голям брой невинни хора, отколкото загинаха при нападението в Шираз.

Избирателната активност доказва сериозният разрив в обществото: на президентските избори през 2021 г. гласуваха рекордно ниските 49% избиратели. От които цели 13% бе протестен или невалиден вот. Отново рекорд в историята на страната. На всичкото отгоре, протестните бюлетини са били повече отколкото бюлетините за кандидата, класирал се на второ място.

„Защо да гласуваме? Няма смисъл. Кандидатите минават през одобрението на висшия клир и аятолаха, които могат директно да забранят на някого да се яви на избори по... религиозни подбуди. След това ние сме принудени да гласуваме в едни напълно нагласени избори с предрешен резултат. Абсурдно е“, коментира Бахар.

Окървавените чадори между колоните на мавзолея Шах Чирах в Шираз.

Ех, Канада

Той и милиони други иранци мечтаят да емигрират и никога повече да не се върнат в родината си. И това е един от истинските проблеми, с които се сблъсква Иран и които реално представляват заплаха за националната сигурност. Изтичането на мозъци.

По данни на Станфорд, над 3,1 милиона иранци са напуснали страната през последните десетилетия. Може да не изглежда много на фона на 80-милионното население, но разковничето е в типа хора, които напускат. Поради изключително трудното издаване на визи, в 99% от случаите това са най-високо квалифицираните лекари, учени, инженери.

По груби сметки, само учените от ирански произход по света надхвърлят 110 000 души, което се равнява на над 1/3 от броя на хората, занимаващи се с наука в самия Иран. Щетите за иранската икономика, наука и общество от мозъчното изтичане са неоценими. Ако говорим само за пари, те се измерват в десетки милиарди долари.

Въпреки това в градовете и по телевизиите е пълно с реклами на фирми, които помагат за изготвянето на визи и преселването в Канада или Щатите, по-малко в Европа.

Жена без хиджаб в Техеран.

Държавата като враг

„Да, искам да напусна. Това просто не се търпи. Осъзнавате ли колко много правителството вреди с всяко свое действия на моите работа и живот, както и на милиони други иранци“, гневно говори Дария, на 35 г. от Исфахан, която работи в сферата на международната търговия и туризъм.

„Свалянето на украинския самолет през 2020 г., протестите в страната, терористичната атака, международните санкции – всичко това вреди на мен и моята работа. Никой не иска дори да припари до нас, какво да говорим за бизнес. Ще ми плати ли някой за пропуснатите възможности и понесени щети от действията на правителството? Не!

Да живееш тук е като да тичаш в гората при пълен мрак. Не можеш да видиш дали на 2 или на 200 метра от теб няма дърво, в което ще се удариш. И тази несигурност е най-лошото от всичко. Никога не знаеш какво ще се случи утре, дали няма да те арестуват, дали няма да избухнат нови протести, нова война... Тази камера, която носите, да речем, че днес струва 1 милион тумана***. След 2 седмици може да струва 2 милиона. След още 3 седмици може да е половин милион. Как се живее така? Как се правят планове за бъдещето?

Жители на столицата.

Защо аз мога да имам по-висок стандарт на живот в родината си от повечето хора в Индия, например, но извън страната си да съм нищо? Валутата ни не струва, паспортът ни е безполезен. И за всичкото това е виновно правителството. Защо гледам със завист в „Инстаграм“ мои познати от по-бедни страни и семейства как пътуват по света – а аз не мога? С какво съм по-лоша и незаслужила?

Чувствам се като в клетка. А името на клетката е Иран“, разплаква се Дария.

Децата на генералите – по чужбина

Това обаче важи само за „простолюдието“. Децата на богатите иранци, аятоласи и генерали от армията и Революционната гвардия – масово пътуват и живеят в чужбина.

„Ако Европа и Америка са твой враг – те трябва да бъдат враг и на твоите деца“, възмущава се Дария и допълва: „Обръщам се към западните правителства, защото на моето изобщо не му пука. Моля ви, свалете санкциите. Те вредят само и единствено на обикновените хора. Народът страда, докато елитът живее в лукс и не е засегнат по никакъв начин от санкциите. Моля ви, свалете ги. Искам да имам по-добър живот, искам да напусна. Защото тук и сега, аз не живея. Просто съществувам.“

Именно тук се крие отговорът защо иранците протестират толкова упорито, а властите смазват демонстрациите толкова жестоко. Защото това е въпрос на живот и смърт. Както за едните, така и за другите.

Луксозни сгради в Северен Техеран. Това дори не са сред най-скъпите постройки, градът е пълен с жилища по 10-15 етажи, облицовани с мрамор, с дворове с басейни, аквариуми, прислуга и всякакви други екстри. Въпреки тежките санкции, ако имаш достатъчно пари, можеш да си набавиш каквато стока пожелаеш. В страната има магазини за каквото се сетите: „Ролекс“, БМВ, Айфон, „Лего“, „Долче и Габана“ и т.н. Просто повечето хора не могат да си ги позволят. Дори плащането с чуждестранна карта е възможно на много от тези места (бел. ред. – Иран беше изваден от международната банкова разплащателна система преди години), но с комисионна 4-8%, защото терминалите са регистрирани в Турция, Оман и ОАЕ. Санкциите наистина не работят освен да правят живота на обикновените хора по-труден.

Господ иска аз да съм богат

По неофициални данни, около 50% от икономиката на страната е в ръцете на Революционната гвардия. Техеран и останалите областни градове са пълни с чисто нови луксозни небостъргачи, построени с пари на гвардията.

Петролните и газови компании с печалба от общо над 30 милиарда щатски долара годишно също са под държавен контрол, повечето фабрики и производства, телекоми и големи фирми – с пряко или косвено участие на Революционната гвардия.

Същевременно милиони иранци нямат достъп до питейна, а понякога до каквато и да е вода заради климатичните промени. Проблем, който правителството изглежда, че усилено пренебрегва. И който в рамките на следващите години е възможно да доведе до невиждана вълна протести, които реално да сменят режима. Нека не забравяме, че основна роля за началото на Сирийската гражданска война през 2011 г. бяха именно сушите и неадекватна реакция на режима на Башар Асад.

Въпреки това огромната корупция, стигаща до най-високите етажи на властта, изстисква всяка финансова възможност за подобрение на ситуацията, смазва или прогонва повечето таланти, защото знае, че при изсветляване на държавата ще попадне в затвора. И оттам протестите изригват: за човешките права, за водата, за икономическо неравенство, за корупция, за насилие, за равните възможности.

Това най-добре може да бъде разбрано в текста на „Барайе Азади“ – химна на протестите, който е властите забраниха да се пее на улицата. Това не пречи на хиляди мъже и жени да го крещят от колите или пускат от балконите си всяка нощ.

Независимо от управляващите, иранците са една от най-интелигентните, образовани, културни, миролюбиви, толерантни и борбени нации в света...

------------------------------------
*Най-вече липса на финансов ресурс за поддържане на стабилен международен ресор, но не само.

** Мюсюлманска женска дреха, покриваща изцяло тялото и косата. Думата буквало се превежда като „палатка“.

***Туман е националната валута на Иран, макар че риалът също е официална валута. Поради хипер инфлацията и желанието за отделяне от „арабското“ в риала, правителството въведа туманът като алтернативна валута, 1 милион риала се равняват на 100 000 тумана.

Калоян Константинов, наш пратеник в Иран 

Гняв и страх: Протестите в Иран отвътре през погледа на нашия пратеник там

Да смажеш от бой момичета: Протестите в Иран отвътре (2 част)

Ислямът няма общо: Протестите в Иран отвътре (3 част)

Раят е създаден в Персия: Протестите в Иран отвътре (5 част)