Обръщение към българските полицаи, жандармеристи, пожарникари

България е на кръстопът!

Какъв е изборът?

Или да продължим натам, за където вече сме поели и макар трудно и мъчително се придвижваме напред, или към блатото, към което години наред бута страната една закоравяла, жадна за облаги политическа шайка, докарала в алчността си народа до просешка тояга.

И когато този народ се надигна и седмици вече показва, че компромиси повече не може да има, самозабравилата се „върхушка” от ниско-манталитетни, примитивни люде продължава да упорства, да се окопава в политическото бунище, което си е създала и където се чувства комфортно. Ограждайки се с три кордона: полиция, жандармерия, пожарна. И това, което най-много ѝ пречи и я дразни, разбира се, е палатковият лагер на майките на деца с увреждания. За да се стигне до изстъпленията на един тип, страдащ видимо от явна интелектуална недостатъчност, духовен урод, решил да се разправи първо вербално, а вече виждаме и реално с тези жени-страдалки, нуждаещи се освен от всичко друго – понякога и от най-просто нещо: добрата дума, пожеланието за повече кураж.

Лагерът на майките е разрушен.

Лагерът на майките е възстановен.

Сигурно рушенето (за кратко, разбира се) ще продължи.

По-важното е другото: лагерът на майките в българското самосъзнание не може да бъде разрушен никога!

Убеден съм - не е истина, че полицаите - това са само бивши мутри, а мутрите – утрешни полицаи.

И тъкмо затова ми се иска да се обърна към всички, на които е било наредено и на които вероятно ще бъде нареждано и занапред!

Сержанте,

Не тръгвай срещу лагера на майките на деца с увреждания. Така ти вървиш срещу собствената си майка, която е имала радостта да те отгледа здрав, прав, пълен с енергия. Не тръгвай срещу тези, които няма да имат щастието на родната ти майка.

Капитане, майоре, полковнико,

Не тръгвай срещу лагера на майките на деца с увреждания. Така ти вървиш срещу собствената си съпруга - майка, която има радостта да отглежда здрави, прави, пълни с енергия деца. Твоите деца, вашите деца. Не тръгвай срещу тези, които нямат вашето човешко щастие.

Генерале,

Не тръгвай срещу лагера на майките на деца с увреждания. Така ти вървиш срещу собствената си дъщеря, която мечтае да стане майка, да те дари с внуци, да изпълни утрешните ти цивилни старини с радостта да си заобиколен от здрави, прави, пълни с енергия потомци, които да не се срамуват от тебе. Не тръгвай срещу тези, които нямат това най-просто човешко щастие.

Полицаи, жандармеристи, пожарникари,

Бъдете истински граждани на свободна, демократична държава. Пазете държавата, но не изпълнявайте заповеди, които са нечовешки, противоречат на здравия разум, обслужват интересите на обезумели от властта и жадни за още власт политици.

Не се подчинявайте, когато ви карат да вършите неща, граничещи с престъпление (имате законното право на това!). Не се опозорявайте!

Обичайте отечеството, но не вярвайте на квази-патриотите, при които единственото българско нещо, това е смъкнатото от гърба на народа. И от вашия гръб.

Имайте търпение. Както понякога досега. Колосът на глинени крака ще се сгромоляса скоро. Дано не ви затрупа и вас. Поне достойните от вас.

Направете го за честта на пагона. Ако този пагон все още значи нещо!