Някои съображения за Лиман: Всичко щеше да е наред, ако не беше толкова зле

Винаги съм казвал: няма нищо по-добро от изречената истина, нека да е горчива, болезнена, но истината. Това е единственият начин да продължим напред. Затова не мога да премълча какво се случи в Красни Лиман (името, което руснаците използват за Лиман).

Отбраната на този район се ръководи от командващия Централния военен окръг генерал-полковник Александър Лапин. Същият Лапин, който получи звездата Герой на Русия за превземането на Лисичанск, въпреки че де факто не беше там, че даже и наблизо.

На Лапин му дадоха на подчинение на войските на Западния военен окръг.

Генерал-полковникът изпрати мобилизирани бойци от ЛНР и други части на всички граници на Лиманското направление, но не им осигури необходимата комуникация, взаимодействие и доставка на боеприпаси. Преди две седмици моят скъп брат Апти Алаудинов ми каза лично, че нашите бойци могат да станат лесна мишена. На свой ред уведомих Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, за опасността. Но генералът ме увери, че не се съмнява в лидерския талант на Лапин и не смята, че е възможно отстъпление в Красни Лиман и околностите му.

Седмица по-късно Лапин премести щаба си в Старобелск, на сто километра от подчинените си, а самият той се установи в Луганск. Как е възможно бързо да управляваш подразделения, намирайки се на 150 км от тях? Поради липса на елементарна военна логистика днес оставихме няколко населени места и голямо парче територия.

Обидно е не това, че Лапин е бездарник. А това, че го прикриват горе ръководителите в Генералния щаб. Ако зависеше от мен, щях да разжалвам Лапин в редник, да го лиша наградите и с автомат в ръце щях да го пратя на фронта, за да измие в кръв позора си.

Армейският непотизъм няма да доведе до добро. В армията е нужно да се назначават за командири хора с твърд характер, смели, принципни, които се грижат за своите войници, които са готови със зъби да разкъсват, за своите войници, които знаят, че подчиненият не може да бъде изоставян без помощ и подкрепа. В армията няма място за непотизъм, особено в трудни времена.

Изюм малко ли ни беше? Още тогава казах: стреляйте по местата на съсредоточаване на врага в Изюм, превзет от фашистите, още повече, че нашата артилерия по това време имаше такава възможност. Заедно бихме сложили край на главните сатанисти и фашисти. Ние сме длъжни да провеждаме Специалната военна операция в пълния смисъл на думата, а не се заиграваме.

Използвайте всяка възможност и всяко оръжие, за да защитите нашата територия. Донецк продължава да бъде обстрелван.

Жителите на 4-те присъединени територии искат да бъдат защитени.

Не знам какво докладва Министерството на отбраната на Руската федерация на Върховния главнокомандващ, но лично според мен трябва да се вземат по-драстични мерки, включително до обявяване на военно положение в граничните територии и използване на ядрени оръжия с малка мощност. Не е необходимо всяко решение да се взема с оглед на западноамериканската общност - тя каза и направи много срещу нас.

Вчера парад в Изюм, днес знаме в Лиман, а утре какво?

Всичко щеше да е наред, ако не беше толкова зле.