Азерите, арменците и мълчанието на Запада

Армения и Азербайджан са в де факто състояние на война. Европа и САЩ са в де факто състояние на дипломатическа парализа.

Ако реагираме, ще обидим азерите, които са доста щедри със своите газови находища. Ще обидим и Ердоган, който може да ни пусне мигрантите.

А да застанем на страната на арменците, е неудобно, тъй като са подкрепени от Русия.

Затова нека по-добре си седим и мълчим, гласувайки резолюции и налагайки санкции.

Точно както направихме в Сирия, Украйна, Либия, Ирак, Беларус, Средиземно море. И куп други места, които потънаха в хаос. Докато разни диктатори убиват и разграбват милиони души и редица държави.

Защото точно това се случва. Оставяме настрана историческата правота на спора за Нагорни Карабах – и двете страни имат своите доводи. Всеки има своята истина. Обективната истина обаче е, че той няма да се реши чрез война, а чрез мирни, макар и трънливи, преговори.

Докато Европа търси загубеното си достойнство, султанът изпрати турски изтребители, дронове и хиляди сирийски наемници, за да се бият срещу арменския народ.

Поредната безсмислена война, която диктатори като Ердоган, Алиев и Путин да ползват за налагане на контрол, вдигане на рейтинга си и икономически придобивки. Все пак някой трябва да плаща за всички ракети и снаряди.

Нужно е да се действа решително и бързо, да се наложат смазващи икономически санкции върху всяка държава, която води или активно подкрепя конфликта в Нагорни Карабах и дори да се разположат международни военни контингенти, докато всички замесени страни не седнат на масата за преговори.
Заложени са хиляди човешки животи и милиони съдби. Но като знаем колко време отнема на ЕС да регулира кривината на краставиците, по-скоро ще дочакаме на азерите и арменците да им свършат бомбите.

Дано да греша, а Господ и Аллах да влеят малко разум в главите на безумните си наместници по тези изтерзани земи.