Неефективна доболнична помощ, излишни хоспитализации и двойно нарастване на частните лечебни заведения, констатира анализ на здравната система у нас. Докладът е изготвен от "Български лекари за ново здравеопазване" - новоучредена организация на медиците.

По брой на болниците за активно лечение страната ни се нарежда на 3-то място в ЕС, а по дял на лекувани в болници пациенти сме първи в общността - изписаните от болница случаи на 1 000 души от населението превишават с около 50% средния брой за ЕС, а тенденциите са цифрите да нарастват прогресивно. Според авторите на анализа голяма част от тези приеми са излишни, предвид обективната възможност някои хронични заболявания да бъдат лекувани достатъчно ефективно в доболничната помощ.

По данни от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) от 2017 г. частните лечебни заведения в България са около 1/3 от целия им брой за страната. Преобладаващата част от тях са специализирани в областта на конкретни медицински направления - кардиология, хирургия, офталмология, акушерство и гинекология, ортопедия. Между 2010 г. и 2016 г. броят на постъпилите в частни болници пациенти се е увеличил близо два пъти. През 2016 г. 111-те частни лечебни заведения в България имат общо 11 195 легла, което е двойно нарастване в броя им спрямо 2010 г., 

Основните причини за високия брой на хоспитализации в България са посочени още в доклада на Световната банка от 2015 г.:

- голям брой здравни услуги, които могат да се осъществяват в доболничната помощ, се извършват в болниците;

- дори пациентът да се лекува в доболничната помощ, то за някои изследвания като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс листите на чакащите и затрудненията да се получи направление са толкова големи, че приемът в болница се оказва един сравнително лесен начин те да бъдат осъществени; плащанията за болнична помощ надвишават значително тези за медицинските услуги в амбулаторната практика;

- специалистите, работещи едновременно в доболничната и болнична помощ, в някои случаи получават допълнителни финансови стимули, ако насочат пациент за прием в лечебно заведение;

Според резултати от проверки от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) пациенти с повече от едно хронично заболяване, постъпват няколко пъти в болница, последователно и отделно за всяка болест, като по този начин лечебните заведения отчитат различни клинични пътеки (НЦОЗА, 2018 г.).

Предвид ограниченото финансиране на голяма част от последните, тази практика може да се разглежда и като своеобразна адаптация на болниците в опит да покрият разходите, извършени при лечението на тези случаи.

Какви решения предлага организацията

- изграждането на стандарти, чрез които да се прецизира нуждата от хоспитализация при всеки отделен пациент. Съществуващият до момента опит показва, че въвеждането на такива изисква широк медицински консенсус, но също така и юридическа грамотност.

- развитието и адекватното финансово обезпечаване на доболничната помощ може да намали в значителна степен броя на хоспитализациите, като усилията трябва да бъдат насочени основно към общопрактикуващите лекари и тесните специалисти в амбулаторната практика - увеличаване на техния брой и ограничаване на административната им натовареност;

- въвеждането на „диагностично-свързани групи“. Основни принципи, които трябва да бъдат следвани в тази насока са реална оценка на труда на персонала и справедливост при разпределението на ресурса между отделните медицински специалности.

- въвеждането на официален индекс на болниците, който отчита както броя на лекуваните случаи, така и качествените резултати от тази дейност, в максимално обективен вид. Това ще помогне за оценка на реалните нужди от лечебни заведения по региони, както и на свободния избор на пациента.

- моделирането на т.нар. „потребителска такса“, като се въведе механизъм за частичното ѝ обвързване с разходите по време на болничния престой, когато се касае за планова лечебна дейност.

Доболничната медицинска помощ не се използва ефективно, липсва интеграция между различните звена в системата на здравеопазване. Възможните решения трябва да се търсят в причините за възникване на този феномен. Тези решения изискват непопулярни мерки при изразходването на обществените ресурси, за което е необходима силна воля и политически консенсус, смятат от "Български лекари за ново здравеопазване".