Очевидно Еманюел Макрон няма да бъде държавата така, както създалия абсолютната монархия френски крал Луи 14-ти през 17-ти и 18-ти век. Има обаче прилика и тя е в пълномощията, които му дава Франция – и на президентските, и на парламентарните избори. Именно те му развързват ръцете да направи онова, което поиска и обеща. Доказателството - резултатите от първия тур на изборите за Национално събрание, които явно ще бъдат затвърдени и на втория в неделя. На практика Макрон не се нуждае от съюзници. Няма и как да се формира нещо като съюз срещу неговата партия „Република, напред”, като се имат предвид нищожните резултати на неговите опоненти – от центристите вляво и вдясно до ултралевите и ултрадесните на двата полюса.
Самото име на партията – „Република, напред”, звучи като опит на новия президент и неговият екип да мобилизират французите и да ги извадят от пътя без изход, очертал се през последните години. Макрон обаче е изправен пред една недоволна и до голяма степен апатична Франция, загубила надежда, че ситуацията може да бъде различна. Предстои му да опровергава недоверието на онези, които предпочетоха да берат гъби миналата неделя и вероятно ще направят същото този уикенд. А това са над половината френски граждани – хора, които не са му казали „не”, но не са му казали и „да”.
След Батаклан и Ница, а и по-малко мащабните атаки, Франция е ударена така, че болката да не спира. Нищо не показва, че подобни трагедии няма да се случват и в бъдеще. Потвърждение за дебнещата заплаха остава и имигрантската вълна, насочваща се именно към държави като Страната на петлите, и неинтегрираните чужденци, затворени в цели квартали около Париж и други големи градове. И, не дай боже, но нова масова трагедия, която да посрещне с едно цинично и мрачно „добре дошли” новия държавен глава и неговите депутати, никак не е изключена.
„Първо трябва да оправим собствената си къща”, казва един от кандидат-депутатите на „Република, напред”. Да, домът определено плаче за основен ремонт – безработицата, бюджетния дефицит, тежките държавни структури и още много проблеми чакат решението си. Но нас ни интересува повече друг въпрос – какво ще направи Франция, за да реформира Европейския съюз като основател на този дом, който прилича на жена в напреднала възраст, оставена на себе си, без необходимите лекарски грижи.
„Оправи себе си, преди да оправяш другите” е фраза, която често чуваме и не е възможно да отхвърлим логиката в това съждение. В същото време другите, а и ние в това число, придобиваме усещането, че за известно време ще бъдем оставени изцяло на себе си, докато трае слагането в ред на дома на един от създателите на Европейския съюз. Ситуация, която изцяло развързва ръцете на политиците ни, които и без това нямат особени скрупули. В тяхна полза е и апатията, доста по-силна, впрочем, по нашите ширини.
Иначе, Европейският съюз е далеч и в хронологичен, и в конструктивен дух от създадената в следвоенните години Общност за въглища и стомана, както и от съюза, който ни прие за негов член през 2007-ма година. Нищо не подсказваше това, което се случи по-късно в Сирия и Либия, още по-малко, че бежанци ще нахлуят в Европа 15 години след началото на 21-ви век. В момента Европейският съюз прилича на оркестър, в който музикантите настройват инструментите си и изглежда застинал на този етап. Концертът, по време на който те ще засвирят в хармония, не се очаква скоро. И докато това настройване продължава, в залата се промъкват такива, които правят всичко възможно да няма концерт. Тези, които успешно осъществиха терористичните атаки именно в столицата на ЕС Брюксел.
Общност, в която разузнаването на държавите е последното, което може да се нарече интегрирано. Взаимодействието между службите е почти никакво по причини, за които можем само да гадаем. Тъжен факт, обещаващ до голяма степен успех и на други терористични атаки, след като движението в Шенген е свободно или пък се ограничава епизодично.
И сега в задачата се пита - къде са големите и по-точно основателите на общността, които в името на собствената си безопасност трябва да се справят с този тежък проблем? Как ще накарат страните да бъдат по-отзивчиви в споделянето на важна информация с останалите страни-членки? Въпросът е сериозен, като се има предвид, че потенциалната опасност от терористичен акт не е една и съща за страни като Франция, Германия, Белгия от една страна и България, Литва, Латвия, Полша, Чехия и Словакия от друга.
На такъв камък може да удари и идеята за европейска армия, която Франция поддържа. Защо да правим паралелна структура, щом вече има НАТО, би попитал практичният човек. Не всички членки на ЕС са и членки на НАТО, но не би ли излязло по-разумно, погледнато отвсякъде, те да се присъединят към тази колективна отбрана за сигурност? Защо да се отделят допълнителни средства за нова структура, след като вече има изградена?
Оптимистичната нотка - Брекзитът засега не дава сигнали, че ще повлече крак. Песимистичната – че ЕС вероятно ще бъде оставен на автопилот, докато новият френски президент, кабинет и Национално събрание пооправят собствения си дом.
Светът през 2017-та година е повече от разпокъсан – големите като че ли се затварят в себе си, а съюзниците им са размити, неясни и съответно също разхвърляни между неясните пространства, останали след затварянето на големите. Тази ситуация не подминава и Европейският съюз, един от чиито мотори се оттегля за основен ремонт.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
Задържаха руски кораб за умишлена повреда на кабел между Финландия и Естония
Алфа Рисърч: Българинът е оптимист за личното си благо, но не и за това на държавата
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Главчев на Витоша по ''чистите'' пътеки
Главчев на Витоша по ''чистите'' пътеки