Над 41 на сто от българите пращат младите хора да следват в чужбина. Според 63% от хората у нас образованието в училищата върви към по-лошо.
Това показват данните от редовните изследвания Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ през септември. Ежемесечното, независимо във финансирането си, национално представително проучване, което повече от четвърт век изследва мненията всеки месец по метода „лице в лице“, уточняват социолозите.
На въпрос „Според Вас, като цяло, накъде върви образованието в училищата в България в последните години, към по-добро или по-лошо?“ 16% от интервюираните дават положителен отговор. За сметка на това, негативният дял отговори е 63%. 21% не могат да преценят. През 2012 г., в аналогичен сондаж на „Галъп интернешънъл“, 23% отговориха позитивно на този въпрос, а 48% негативно. Останалите се колебаеха.
За 6 години процентът отговорили „към по-лошо“ е нараснал с 15 пункта, а „към по-добро“ е спаднал със 7. Макар да е рано за обобщения, съпоставката показва задълбочаване на негативното отношение на българите към системата на образованието. По-оптимистично настроени – и през 2012 г., и сега - са младите и хората с по-висок образователен статус, но дори и там оптимизмът не преобладава. Сред най-възрастните песимистичните оценки и очаквания са норма.
На въпрос „Ако зависи от Вас да препоръчате на кандидат-студенти къде да следват висше образование, какво бихте препоръчали?“, през 2018 г. 41% отговарят „да следват в чужбина“. 38% отговарят „да следват в България“. Данните изглеждат сходни и по-неблагоприятни за българското висше образование спрямо тези от 2012 г.
По-младите и по-образовани изказват предпочитания към обучението в чужбина, за разлика от по-възрастните, които смятат, че България е мястото, където кандидат-студентите трябва да продължат висшето си образование.
Дългогодишният изследователски опит на „Галъп интернешънъл“ по темата сочи, че негативното отношение се дължи не на работата на учители и преподаватели, колкото на цялостното усещане за неадекватна работа на политиците. Разбира се, среща се и скептицизъм по инерция, но във всеки случай данните съдържат достатъчно тревожни изводи.
За задължително въвеждане на коланите в превозните средства, данните са красноречиви: мнозинство от 75% от българите приемат, че коланите действително помагат за безопасността. Мнозинство от 66% подкрепя коланите да станат ефективно задължителни в междуградските автобуси. Очевидно е, че общественото мнение е узряло за идеята, която на няколко пъти беше на практика отложена заради липса на политически действия.
Настоящата вълна на изследване е проведена между 5 и 11 септември сред 769 души. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
leomesi
''Какъв скандал е Корал''. Атанасов очаква да се иска имунитета на депутати от ПП-ДБ
nms
Мъж е третиран като роб в Португалия цели 17 години
4I4ATA
БСП има 700 нови членове от началото на годината до днес, обяви Нинова
nms
Бивш кмет на Благоевград похарчи половин милион за нови лампи, но няма стълбове, на които да се монтират