Живот без болести – цел на бъдещата ни здравна стратегия

Идва ерата на "Сребърната икономика", когато основна работна сила ще бъдат хората с бели коси, твърдят експертите

Последна промяна на 20 февруари 2020 в 14:50 545 0

Живот без болести – това е новата идея за развитие на здравеопазните системи по света. Това каза на форума „Бъдещето на здравната система – Хоризонт 2030“ зам.-министър д-р Бойко Пенков.

По думите му през последните години усилията на здравното ведомство са били съсредоточени върху създаването на възможности за лечение на болестта, за да могат хората да постигнат ремисия и да бъдат икономически и социално активни.

Според д-р Пенков в новата здравна стратегия, която се подготвя и обхваща периода до 2030 г., основна цел е да се постигне устойчиво развитие. Особен акцент ще бъде поставен върху превенцията за създаване на здраво поколение, което изисква повече усилия в посока на женското и детско здравеопазване. Той се обяви за повече ресурси за превенция, здравна профилактика и скрининг.

За еволюционни, но не революционни промени в сектора призова д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в НС. По думите й все още има какво да се желае по отношение на разходите за здраве за всеки гражданин и продължителността на живот. Макар последната да се е увеличила с 3 години, все още сме далеч от средната продължителност на живот в ЕС, която е нараснала със 7 години. Д-р Дариткова посочи като положителна тенденция понижаването на детската смъртност до 5,8 на 1000 новородени деца.

Според проф. Асена Стоименова, предс. на Българския фармацевтичен съюз, фармацевтите имат все по-голяма социална роля. Те са хората, които трябва да помагат на пациентите да прилагат по-ефективно назначените им терапии. Правилно ли се приемат медикаментите е важен въпрос, по който според проф. Стоименова фармацевтът може да съветва пациента. Тя цитира статистика, според която всеки втори хронично болен европеец приема неправилно изписаните му лекарства.

Лекарят е посредник между иновациите в медицината и пациента, заяви д-р Иван Маджаров, предс. на БЛС. Той очерта проблемите от гледна точка на лекарското съсловие – необходимост от преструктуриране на болничните заведения, реално остойностяване на клиничните пътеки, адекватно възнаграждение за всички специалности и продължаващо образование за медиците, които трябва да бъдат поощрявани да повишават компетентността и квалификацията си непрекъснато.

Пациентът трябва да е в центъра на съвременното здравеопазване, категоричен беше адв. Андрей Дамянов, представител на Националната пациентска организация в Надзорния съвет на НЗОК. Според него за изминалите 20 години от създаването си Касата е преживяла еволюция – бюджетът и обхватът на финасираното лечение са значително разширени. Адв. Дамянов изтъкна необходимостта от електронизация на системата и дълбока финансова реформа в системата.

Представителят на фармаиндустрията Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, посочи една интересна световна тенденция - „Сребърната икономика“ или икономиката на белите коси. Ще работим по-дълго и затова трябва по-дълго да сме здрави, уточни експертът.

По думите му демографската структура на страната предопределя към 2030 г. населението да е застаряващо. За да сме по-дълго активни в следващото десетилетие, сега трябва да се постави акцент върху ранната диагностика на заболяванията. Това е особено необходимо предвид факта, че броят на хората с хронични заболявания се увеличава и навременното лечение може значително да повиши качеството на живот и преживяемостта, каза Денев.

Здравната система не трябва да генерира пациенти, а да промотира здравословния начин на живот, обобщи д-р Даниела Дарикова на финала на форума.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !