Здравен експерт: Ниската продължителност на живота у нас е комплексен проблем

Анализ на Иван Станчев – финансист и предприемач. Завършва Икономика в Американския университет в България и специализира корпоративни финанси в Германия. Работил е в различни фондове за дялов капитал, които инвестират и реорганизират компании от здравния и фармацевтичния сектор. Основател и управител на Lab-Away , компания, която специализира в бързите домашни тестове и превантивното лечение.

Проблемите в българското здравеопазване са много и всеизвестни – препълнени болници, скъпоструващи и (често) липсващи медикаменти и лекарства, недостиг на кадри, липса на аптеки в по-малките населени места. Това са само малка част от най-наболелите теми в здравния сектор, с които всяко едно правителство обещава да се бори, но обикновено решенията или се отлагат или изцяло остават в забравата. Именно поради това страната ни е на последно място по продължителност на живота в ЕС, а в световен мащаб хората живеят (значително) по-дълго дори в страни с активни военни конфликти като Никарагуа, Палестина, Сирия, Мавриций и Либия.

В световен план има силна (но не перфектна) корелация между доходи (БВП) и продължителността на живота. Затова страните в Западна Европа, Северна Америка, Япония, Корея и Австралия живеят най-дълго, а тези в Субсахарска Африка най-малко. Но в същото време има и изключения. Така например страни в Европа, но извън ЕС, с по-ниско БВП на глава на населението като Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Беларус имат по-висока продължителност на живота от хората в България. Същото важи и за страни като Виетнам, Шри Ланка, Тунис и Мароко, които имат значително по-ниско БВП на глава от населението, но дори те имат по-висока продължителност на живота спрямо България. Как можем да си обясним факта, че хората в страни, които са по-бедни от България и със сигурност не разполагат с по-развита и по-модерна здравна система от нас живеят по-дълго? Отговорът се крие в дълбокото социално неравенство, което съществува у нас и което прави реалните доходи на голяма част от населението в България де факто по-ниски от тези на хората в гореспоменатите страни.

Според Коефицентът на Джини България е страната с най-голямо неравенство в доходите в целия ЕС, като само в шепа страни с диктаторски режими в Африка и Азия се наблюдава по-голямо неравенство отколкото в България. Важно е да се отбележи, че Коефицентът на Джини измерва само неравенството в доходите, а не самите доходи. Така например Белгия и Алжир са съседи в класацията и представляват страни, чиито жители са сред най-равните в доходите, които получават. Разбира се, разликата се крие в това, че жителите на Белгия са еднакво богати, а тези на Алжир са еднакво бедни. С други думи, въпреки, че БВП на глава от населението в България е по-високо от това в Албания и значително по-високо от това във Виетнам, фактът, че неравенството в това БВП в България е много по-силно изразено отколкото в другите страни означава, че много хора в България имат по-ниски доходи и по-нисък стандарт на живот от много хора в Албания и Виетнам, например.

Ниските доходи в България не просто означават по-труден достъп до качествени здравни услуги и продукти, но също така по-труден достъп до качествена храна, по-малко вреден алкохол и тютюневи изделия, по-малко спорт и по-високи нива на стрес. Все фактори, които допринасят за ниската продължителност на живота в България. И въпреки че икономическият фактор е основният, той не е единственият.

Диетата и начинът на живот също оказват значително влияние върху продължителността на живота. България е на 10-то място в целия свят по най-много изпити литри алкохол средно на година – 12.65 литра на глава от населението. Интересното е , че 9-ят в класацията, Испания (12.72 литра) е страната с най-високата продължителност на живота в целия ЕС. Но Испания също така е и една от страните с най-високи доходи в ЕС, най-ниско неравенство във вече високите доходи, най-добра политика за насърчаване на спорта в училищата и най-високи разходи за храна на децата в училищата.

Изключително любопитна е класацията на Евростат за най-висока продължителност на живота в добро здраве, която сравнява до каква възраст хората в Европа живеят без да имат сериозни здравословни проблеми, които им ограничават качеството на живот. И докато българите като цяло живеят най-малко в ЕС, според класацията от 2022 година за продължителността на живота в добро здраве, българските жени са на 4-то място, а българските мъже на 12-то място в Европа по най-голямо дълголетие. Заключението, което можем да направим е следното: българите живеят дълго и качествено без да имат сериозни здравословни проблеми. Но когато се появят първите по-сериозни такива проблеми, те не могат да се справят с тях и често се стига до фатален изход. Причините за това са не само гореспоменатите проблеми в здравеопазването у нас, но също така и нежеланието на хората да търсят навреме лекарска помощ както и липсата на държавна политика, която не само насърчава, но и в определена степен задължава превантивните изследвания и лечения.

Факторите, които допринасят за по-кратката продължителност на живота в България спрямо тази в останалите страни в ЕС и много други по света са комплексни и всеобхватни. Повечето от тях се свеждат до ниските доходи, които - поради силно изразеното неравенство в БВП на глава от населението – за голяма част от населението са дори по-ниски от тези, които официалната статистика показва. Затова е необходима целeнасочена политика, която освен да насърчава цялостния ръст в икономиката, също така да се стреми да съкращава това неравенство до нива, които са съвместими с тези в останалите страни от Централна и Източна Европа. В дългосрочен план тази стратегия ще увеличи работоспособността и трудовото дълголетие на хората, което от своя страна ще намали напрежението върху пенсионната и здравната система. Но най-вече ще допринесе за едно общество, което е по-запознато, по-отговорно, и по-способно да се грижи за собственото си здраве.