В Световния ден на ХОББ: какви са симптомите на заболяването

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) се развива като възпалителна реакция на дихателните пътища и белите дробове към вредни частици и газове, които се вдишват. Проявява се в затруднение на движението на въздуха, което пациентите най-често усещат като задух.

Това възпаление води до увреждане на структурата и функцията на белите дробове и, за съжаление, не отзвучава напълно и след отстраняването на екзогенната причина, пояснява д-р Васил Шишков от Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА.

Ежегодно, всяка трета сряда на месец ноември, светът отбелязва Деня на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Целта е да се повиши осведомеността, да споделят знания и да обсъждат начини за намаляване на тежестта на ХОББ в световен мащаб.

Тази година мотото е „Задъхвате ли се, помислете за ХОББ“, с акцент върху значението на ранната диагностика и лечение. Кампанията насочва вниманието към задуха като възможен симптом на ХОББ и насърчава хората да потърсят медицинска помощ, ако изпитват този или други симптоми като хронична кашлица или повтарящи се инфекции.

Рискови фактори

Тютюнопушенето е основен рисков фактор, който допринася за над 70% от случаите на ХОББ в световен мащаб. Честотата на болестта се увеличава с напредване на възрастта и се открива в около 5% от възрастните над 40 години. Една част от случаите у нас остават недиагностицирани.

Други рискови за „отключване“ на ХОББ са всички вредни субстанции – битови или професионални – които могат да бъдат инхалирани ежедневно.

Това са дим от биологични горива, метални или органични прахове и други. В последните години повишено внимание се обръща на белодробната функция в ранно детство и дори още по време на ембрионалното развитие. Пушенето по време на бременността, например, се свързва с понижена белодробна функция още в ранна детска възраст, което в зряла може да доведе да по-ранно развитие на ХОББ, обяснява д-р Шишков.

Симптоми

Симптомите зависят до голяма степен от типа на доминиращото засягане – дали са увредени предимно дихателните пътища (бронхит) или белите дробове (емфизем). Основните клинични прояви са кашлица с отделяне на секрети, което най-често се подценява години наред и постепенно влошаване на физическия капацитет и задух – първоначално при по-сериозно натоварване, който се засилва с времето.

Обикновено повечето пациенти, които идват при нас по повод на симптоми, са с белодробна функция 50-70%, което отговоря на болест с давност няколко години. "Имали сме случаи на пациенти с белодробна функция 20%, преди да започнем лечението", споделя пулмологът.

Диагностика

Диагнозата се поставя на базата на наличие на симптоми, рискови фактори за развитието на болестта и функционално изследване на дишането – спирометрия с бронходилататорен тест. "Спирометрията е неинвазивен и лесно приложим метод – както за диагноза, така и за скрининг на рискови групи, като може да бъде проведен и извън лаборатория", уточнява д-р Шишков.

Лечение

Когато диагнозата е факт, идва и ред на терапията. Съвременното лечение на ХОББ си поставя две генерални цели – подобряване на симптомите и качеството на живот и забавяне на прогресията на болестта. Медикаментозната терапия се прилага изключително инхалаторно, като от съществено значение е правилното обучение на пациентите при боравене с устройството и редовното му използване. За забавяне на прогресията на ХОББ най-важно пък е отстраняването на рисковия фактор (спиране на пушенето).

Тъй като ХОББ е хронична и прогресираща болест, и лечението ѝ е „за цял живот“. Разбира се, то може да се променя от лекуващия лекар според индивидуалните нужди. Обострянето или влошаването на симптомите е типична проява на болестта.

Предразполагащи фактори са вирусните или бактериални инфекции, както и замърсяването на въздуха, включително със станалите популярни в последните години фини прахови частици.

Лошият контрол на заболяването води неприятни последици. Усложненията на ХОББ са както от страна на белите дробове – най-често свързани с редовни обостряния, бърза загуба на белодробна функция и развитие на дихателна недостатъчност (нужда от допълнително подаване на кислород или подпомагане на дишането с апарат), така и от влошаване на съпътстващи заболявания – обикновено от страна на сърдечносъдовата система – аритмии, исхемична болест на сърцето или сърдечна недостатъчност.