39-годишен мъж от Стара Загора ще ходи отново, благодарение на иновативна операция в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Използван е биологичен метод - присаждане на костен материал от тъканна банка от трупен донор, който по естествен начин подпомага зарастването на увредения крак.

На 1.10.2022 г. младият мъж претърпява катастрофа като моторист и получава фрактура на лявото бедро. Лекуван е оперативно друга болница – фиксация с плака. През февруари 2023 г. се установява псевдоартроза на фрактурата (несрастване), с данни за инфекция. Това налага повторна оперативна намеса. При нея травматолозите на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ отстраняват металните импланти, при което се открива тежък костен дефект в областта на счупването и той е запълнен с биологично стъкло. Самото счупване се стабилизира отново с плака, като бива присадена кост от трупен донор.

„Научих за проф. Кинов от мой приятел, също моторист, когото професорът е изправил на крака след тежко падане. Радвам се, че му се доверих“, разказва младият мъж, който най-вероятно ще пропусне този мотосезон, но отсега прави планове за следващия. „Скоростта ми е в кръвта, не мога да се откажа от мотора“, признава той.

Старозагорецът е вторият млад пациент, при когото от Клиниката по ортопедия и травматология използват физиологичния подход в рамките на седмица. При първия се е наложил костен присадък след фрактура на бедрената кост, получена при неуспешно протезиране в друга болница.

Костно-ставните заболявания понякога са придружени от тежки дефекти на костта, които, за да функционира правилно ставата, се налага да бъдат възстановени. При по-младите пациенти разчитаме на биологичния метод на лечение, т.е. да възстановим костта, а не да я заместваме, обяснява началникът на Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ проф. д-р Пламен Кинов.

Той пояснява, че биологичният подход винаги е за предпочитане при този тип пациенти.

В рамките на живота на един млад човек никога не се знае какво може да изникне и ако се налага друга операция, може са се окаже, че няма костен субстрат. Тогава, първо тежките реконструктивни интервенции са инвалидизиращи, и второ, при една тежка операция, възможните усложнения са много големи. Ако настъпи усложнение, това допълнително ще влоши шансовете за успешно лечение. А една тежка инфекция, като сепсис например, може дори да коства живота на пациента. Не е оправдан този риск, категоричен е професорът.

Той обяснява защо се налага разлика в подхода при по-младите пациенти и при по-възрастните, при които тазобедрените фрактури са чести:

При възрастните хора, при които натоварванията са по-малки, предпочитаме да заместим костта с метален имплант и по този начин възстановяваме максимално бързо добрата функция. Когато има присадък, това налага пазене и щадящ режим с ненатоварване на крайника, значително по-рестриктивен протокол на възстановяване и раздвижване, докато с метален имплант можем веднага да натоварваме и бързо да се възстанови човекът. Това правим при най-възрастните пациенти, които са по-раними и с повече придружаващи заболявания. При тях травмата и последиците от залежаване могат да бъдат също толкова опасни, колкото и самото счупване, убеден е известният травматолог.

А на 39-годишният мъж му предстои дълго възстановяване. „Интеграцията на костта е бавен процес, ще отнеме между 6 месеца до година, възможно е и година и половина. Ако на 6-ия месец имаме данни за интеграция и образуване на нова кост, след това протоколът на възстановяване е свободен и почти без рестрикции“, обяснява проф. д-р Кинов.

Още в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ той започна специализирана физиотерапия с помощта на физиотерапевтите на болницата. Тя ще продължи в Стара Загора – родният град на пациента.