Пандемията е била управлявана с по-скоро политически, а не с медицински аргументи. Мерките, които са били налагани, са следвали събитията, а не са ги предотвратявали. 

Това са част от изводите в доклада, който представи пред журналисти доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Анализът беше възложен от министъра на здравеопазването и обхваща дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията.

Доц. Христо Хинков анализира челните позиции на страната ни по смъртност в периода на пандемия:

"Неблагоприятна е позицията на България по отношение на смъртността, която би могла да се предотврати след лечение. Това е показател за качеството на здравната система. Продължителността на живота е друг показател, тя леко се е повишила през годините, но през 2020 година намалява средно с 1,5 години. България е с 6 години по-малък показател, отколкото ЕС и на последно място в съюза по очаквана продължителност на живота за последните 7 години. Още по-тревожно е, че годините на живот в здраве са по-малко от средните в ЕС – нашият живот е болен. Това ще се окаже голямо предизвикателство за здравната система и показва, че трябва да се формират на политики”, обясни доц. Хинков.

Смъртността в Перник и Видин по време на пандемията е била много по-висока, отколкото в другите области. Тепърва ще се анализира защо това се случва, каца доцентът.

166 050 души общо са починали от коронавирус. 78% от всички починали са между 60 и 89 години, това е и рисковата група. Според доц. Хинков България е на 21 място в Европа по заболяемост. Пред нас се нареждат страни като Чехия, Словакия и Словения. По отношение на смъртността страната е на челно място. За това има три хипотези - първата е, че има уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно. Третото обяснение е, че голяма група от хора не се е регистрирала като заразена и са починали в дома си.

Всеки трети хоспитализиран за периода е бил заразен с COVID-19. Най-много заразени и хоспитализирани са регистрирани в София, Бургас и Варна. Директорът на НЦОЗА представи и данни за това как са се справили отделните звена на здравеопазването.

Спешна помощ

Броят на повикванията е следвал вълните в разпространението на пандемията. 99,9% от тях са били изпълнени, според данните в проучването.

За целия период изпълнените повиквания са 243 870, най-голяма част от тях са в София, Бургас, Пловдив и Варна. Всеки трети потърсил спешна помощ е бил с коронавирус. В големите градове екипите на Спешна помощ са били по-добре осигурени с персонал, но като цяло лекарите в системата са значително по-малко. Данните сочат, че сред персонала на Спешна помощ има висок брой заразени, следствие от което са и 33 636 дни на отсъствия. Въпреки редуцирания състав и недоброто състояние на материално-техническата база спешното звено на здравната система се е справило добре, подчерта доц. Хинков.

Извънболнична помощ

За изследвания период има сериозен спад на първичните и вторичните прегледи, особено при децата. Анализът обаче показва, че не се потвърждава тезата да намаляване на достъпа до първична медицинска помощ. Тревожна тенденция е липсата на наблюдение за диспансеризираните хора. Те са намалели и като процент, което според доц. Хинков означава, че хората са изчезнали от системата и най-вероятно са починали.

Данните от доклада показват още, че включването на общопрактикуващите лекари във ваксинационния процес значително повишава ръста на направените имунизации. Изводът е, че този потенциал трябва да се използва като основен във ваксинационната кампания. За разлика от тях ефектът, който се отчита от отварянето на "зелените коридори", е слаб.

Лабораториите

При първата вълна има много повече положителни проби сред всички изследвани, което показва слабо покритие с тестове. При втората вълна броят на PCR тестовете надвишава многократно броя на заразените – това е много важен показател, защото липсата на изследвания дава неясна картина за разпространението на вируса, подчерта доц. Хинков.

Болнична помощ

Динамиката на разкриване на легла показва, че при първата вълна има забавяне и мерките следват събитията, а не ги предотвратяват. За периода хоспитализациите са намалели с 25% спрямо през 2019 г. Системата е била неподготвена. Времето от март до септември 2020 г. не е било рационално оползотворено. Стратегията е била да се затваря, без да се мисли за другите болни, подчерта доц. Хинков. Според анализа една от най-големите грешки, довели и до сериозен ръст на смъртността е, че всички болници са лекували ковид-болни и не е имало "чисти" лечебни заведения.

Решенията на НОЩ

Не става ясно, защо един сектор се облагодетелства за разлика от други при определяне на мерките, коментира директорът на НЦОЗА. Не са предприети съществени мерки за укрепване на болничната база. До края на 2020 г. липсва сериозна финансова подкрепа за лечебните заведения. Националния план за борба с пандемията е приет късно, липсва на стратегическо планиране. Такива са изводите след обработване на информацията, която са получили експертите на центъра. Доц. Хинков уточни, че протоколите от заседанията на НОЩ са били твърде малко, макар и по тях да личи, че той е свършил огромна работа.

Експертът посочи още, че съставът на щаба не е бил адекватен на здравната криза, с която се сблъсква страната. Липсвали са инфекционисти, вирусолози - специалисти, които биха могли да планират действията в условия на пандемия.

Друг извод е, че противоречивите становища и взаимноизключващите се заповеди на здравните министри Ананиев и Ангелов са довели до спад в доверието към институциите, което днес рефлектира в ниския процент желаещи да се ваксинират.

От икономическа гледна точка не става ясно от заповедите на Министерски съвет защо някои сектори са облагодетелствани, а други не, каза още директорът на НЦОЗА доц. Христо Хинков.