Тест за хепатит С да е част от профилактичните прегледи за хората между 39 и 64 г., предлагат гастроентеролози

Изследването за хепатит С на хората от 39 до 64 години да се включи в пълната кръвна картина, която се прави на пациентите като част от годишните профилактични прегледи, предлагат гастроентеролозите и пациентските организации. Идеята беше представена на пресконференция в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, за резултатите от лечението с безинтерферонова терапия три години след въвеждането ѝ у нас.

В навечерието на Световния ден за борба с хепатита, 28 юли, българските хепатолози отчитат 99,4 % успеваемост на лечението на хепатит С, но признават, че ниският обхват на изследване на рисковите групи е причина за лекуването на едва 1200 души средногодишно. Единствената възможност за ранен скриниг на заболяването е пациентите сами да вземат решение да се изследват в лаборатория. Цената на едно такова изследване е между 15 и 20 лв.

По думите на проф. Красимир Антонов, водещ хепатолог и председател на Дружеството на гастроентеролозите у нас, над 90% от болните с хепатит С не знаят, че са заразени заради липсата на симптоматика и профилактика. В същото време над 50% от диагностицираните са със среден до тежък етап на развитие на болестта, а смъртността, свързана с хепатит С, е 8 случая на 100 хиляди жители.

Във връзка с приетата глобална стратегия на Световната здравна организация (СЗО) за достигане на 90% диагностика, 80% излекуване и 65% намаляване на смъртността до 2030 година, у нас започна изготвянето на Национален план за превенция и контрол на вирусните хепатити. Първоначално от Министерството на здравеопазването бе поет ангажимент този план да бъде финализиран до началото на март, но впоследствие срокът беше удължен.

Според д-р Тонка Върлева, шеф на дирекция „Превенция и профилактика“ в Министерство на здравеопазването и зам.-председател на работната група за изготвяне на Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити, документът ще бъде готов до края на юли, след което ще бъде предоставен за обществено обсъждане. Срокът на действие на тази програма е от 2019 до 2023 година.

За да бъдат достигнати параметрите очертани от СЗО, годишно в България трябва да се лекуват 5000 пациента. По думите на д-р Елена Тотева, експерт от НЗОК, с въвеждането на революционната безинтерферонова терапия през 2016 г. са били лекувани 911 души, година по-късно те са 1310. През 2018 г. се отбелязва спад до 1200, а от началото на тази година досега са лекувани 615 заразени. Касата изплаща пълната сума на терапията на всички пациенти, които са били диагностицирани и насочени за лечение.

За да могат да стигнат до повече пациенти, водещите в този сегмент болници у нас организират кампании за безплатно тестване за хепатит С. Подобна кампания стартира от 18 юли в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и ще продължи до края на август. Всеки, който желае, може да се тества между 8 и 14 часа в здравното заведение.

В рисковите групи са венозните наркомани, хората с промискуитетно поведение, пациенти, които са били подложени на хемодиализа, претърпелите операции с преливане на кръв или кръвни продукти, хора, които са били лишени от свобода и пациенти на възраст 39-64 години, които са имали някакви медицински, стоматологични, дори козметични интервенции в миналото, когато стерилността все още не е отговаряла на нужните стандарти.

Председателят на сдружението за борба с хепатите „ХепАктив“ Силвана Лесидренска очерта друг много сериозен проблем – голяма част от хората от рисковите групи, които се тестват за хепатит С при тях, са здравно неосигурени. Статистиката на сдружението показва, че за първите 6 месеца на тази година, от 29 диагностицирани с носителство на вируса, 18 са били с неплатени здравни осигуровки. 

Според хепатолозите и неправителствените организации включването на теста за хепатит С в безплатния годишен пакет за изследвания към личните лекари, би струвало на касата малко над 2 млн. лв., а обхватът на населението ще е около 220 хиляди души годишно. Прогнозите сочат, че откриването на 2500-3000 пациенти на година би компенсирало средствата, които НЗОК може да спести от лечение на усложненията, произтичащи от късната диагностика (чернодробна цироза, хепатоцелуларен карцином и др.), както и от цената на медикаментите, които неизбежно ще поевтинеят при такъв обем пациенти.

Следете новините ни в GoogleNews