Свръхобгрижени деца, липса на удоволствие: от какво страдат новите поколения

Свръхобгрижените деца, които са засипвани с подаръци и привилегии, живеят без проблеми, нямат ангажимент към семейство и приятели, защото живеят за себе си. На практика са зависими. Поставени са в зависимост от своите родители. Но, бягайки от тази зависимост, търсят свободата в наркотиците или някъде другаде, защото не могат да се справят сами.

Този затворен кръг илюстрира една нова зависимост - зависимост от родителите. Защо се е появила? Защото сме спрели да се интересуваме от децата си. Не по телефона, не в чата, а очи в очи. И компенсираме гузната съвест с подаръци и привилегии. Какво се случва когато се загуби естественият контакт и какви са опасностите, които създават модерни зависимости, разказват психиатрите д-р Мариам Калудиева и доц. д-р Емил Калудиев от Медицински център "Дорис клиникс".

Имаше едно изследване след младите хора защо употребяват наркотик. Най-голямата група от запитаните бяха отговорили - за удоволствие; втората група - от скука, други от подражание, от отчаяние, на последно място бяха тези, които искат да загинат. Най-голяма част от запитаните са искали да изпитат удоволствие. Значи този живот, това съществуване не им носи радост и удоволствие. Изглежда, че като родители и общество не сме дозряли да им предоставим радост на тези млади хора, смисъл на тяхното съществувание. Не сме ги научили на основни неща като съзидателност и простителност. За съжаление, ние ги учим на отмъстителност, завист, зависимост от оценката на околните, а не на удовлетвореност от това, което те самите представляват за себе си, от това, което допринасят за семейство, близки, приятели. Тези ценности западнаха. Лошото е, че най-лесният начин за постигане на удоволствено изживяване е химията - дали е алкохол, наркотик, или е игралната зала - все е търсене на адреналин и зависимост към този адреналин, това е диагнозата на д-р Мариам Калудиева.

Райският газ, енергийният прах, екраните и капаните

Райският газ е вещество, използвано в медицината от древни времена за обща упойка. Когато е бил употребяван за първи път като упойка е показал много добри резултати, но е имало и много смъртни случаи, обяснява доц. Калудиев. Причината – дозирането изисква специално знание. То зависи от много неща – пол, тегло, възраст, моментно състояние, с какво се комбинира, вземат ли се някакви лекарства. Затова опасността от самоделните упойки е много голяма. Предозирането става много лесно и може да се стигне до летален изход, казват специалистите.

А енергийният прах е врата към кокаина, категоричен е доц. Калудиев, защото създава навик, който лесно може да се прехвърли върху по-сериозни субстанции.

Дигиталната зависимост е друга модна опасност, но все още няма достатъчно добре разработени системи за лечението ѝ. Това ограничава възможностите за интервенция, а опасностите от тази зависимост никак не са малки.

Онлайн игрите, дори за детска възраст, са свързани с насилие – колко души ще убиеш, колко живота имаш. Създава се впечатление, че човек е безсмъртен и може да прави рисковани неща, защото каквото и да се случи ще оцелее, обяснява измамните внушения на виртуалната реалност доц. Калудиев.

Той признава, че е трудно да се преориентира детето към истински, а не към въображаеми ценности и да се създаде импулс към по-градивни неща, а не към елементарни забавления. Все пак първата стъпка, за да започне психотерапия, е да осъзнае, че има проблем.

"В млада възраст е трудно, липсва зрялост. Родителите може да оказват подкрепа, но решението е на детето. Не може да бъде принудено. Насилието не дава резултат", казва д-р Калудиева.

Как близките могат да счупят капана на зависимостта?

"С обич - категорични са събеседниците. - Обичта е голяма и определяща сила". 

Обичта често се разбира по странен начин от родителите – да купим на детето това, да направим това, да го осигурим, но не и да седнем да говорим с него за проблемите му. Колкото повече истински контакт има, толкова повече е обичта. Обичта не се изразява в "хапни нещо", "студено ли ти е", "облечи това, облечи онова". Да, това е грижа, но тази свръхгрижа отблъсква детето и често е причина за шизофрения в младата възраст, коментира доц. Калудиев, който се е сблъсквал с такива случаи от практиката си в Клиниката по психиатрия на Военномедицинската академия.

По думите му истинското общуване е очи в очи, защото по-голяма част от информацията, която получаваме от общуването си с другия човек, не е свързана с думите, с преднамерените жестове, а с несъзнателното поведение. 

"Когато общуваш, ти се стараеш да направиш най-доброто възможно впечатление и това става не толкова с думите, а с всичко друго покрай думите - жестове, поза, интонация. Когато си "чатим" това го няма", казва психотерапевтът.

За силата на мотивацията

Психотерапевтът може да помогне на всеки, който е в състояние да формулира проблема си и има мотивация да го преодолее, казват събеседниците ни.

Имах пациенти - двама братя алкохолици. По-възрастният беше искаше да се лекува, успях да му помогна, след което той доведе брат си. Това беше форма на задължаване, форма на насилие. Брат му беше абсолютно безсперспективен – защото беше доведен, нямаше вътрешна нагласа и мотивация. Вземаше лекарствата си и пиеше алкохол. По-големият се грижеше за по-малкия и това беше мотивацията му да се лекува. Човек трябва да има причина, заради която да се подложи на мъчението, което го очаква при справяне с наркотик, алкохол или друга зависимост, казва д-р Калудиев.

За "модерните" състояния - стрес, тревожност, депресия

При стрес организмът функционира по различен начин – това е приспособителена реакция, която повлиява на организма да се справи с някакво предивикателство. Отделя се адреналин, който те подготвя за справяне с дразнителя. Той е в основата на всички психосоматични заболявания, при стрес всички вътрешни органи са под напрежение. Можем да променяме отношението си към стреса така, че извлечем облаги от него, коментират експертите.

"Тревожността може да има чисто физиологични проявления - обилно потене, сърцебиене, главоболие, втрисане, по-често ходене по малка или голяма нужда, лека температура, объркани мисли. Но това са неща, които се преодоляват със споделяне, с близки, и не се търси психиатър. Ако това състояние се задържа повече от 2-3 седмици и човек усеща, че е променена самоличността му, трябва да се намеси специалист", казва д-р Калудиева.

По думите ѝ има различни видове депресия и по-леките форми могат да се терапевтират, но в тежките е нужно да се приемат медикаменти. Има случаи, в които лекарства се пият като поддържаща терапия, дори когато човек се чувства добре.

"Медикаментите дават изкуствено преодоляване на болестта, докато психотерапията акцентира върху собствените възможности на човека и се опитва да му помогне да ги използва, за да излезе от това състояние. Затова е добре да се провеждат двете терапии едновременно", казва доц. Калудиев.

Защо състоянието на психиатричната грижа у нас е плачевно, може ли да се постави диагноза за 15 секунди и как преодолява кризите семейство, в което и двамата са психотерапевти чуйте във видеото. 

Абонирайте се за за канала на OFFNews в YouTube!

Следете новините ни в GoogleNews