Най-голямата спешна болница у нас трябва да върне на НЗОК над 1 млн. лв. Проверката на здравния фонд в лечебното заведение установи: над 400 фалшиви хоспитализации; отчетена, но неизвършена дейност; включени медикаменти, които не са били изписвани; заплащане от пациенти на медицинска дейност, която се поема от НЗОК.

Казусът "Пирогов" нагнети сериозно напрежение между болницата, Министерство на здравеопазването и НЗОК. След серия медийни участия основните действащи лица - бившият директор на спешната болница проф. Асен Балтов и министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров взаимно се обвиниха в лъжа.

Как изглежда конфликтът през очите на човек от съсловието коментираме с председателя на Сдружение "Български лекари за ново здравеопазване" д-р Емануил Найденов.

Д-р Найденов, всички, които следим казуса „Пирогов“, си задаваме един въпрос: „Кой лъже?“ Имате ли отговор?

Хипертрофиралата болнична помощ изкушава за възникването на подобни казуси. Радвам се, че този се обяви публично, защото това е само един от многото подобни случаи, от които може да се установи доколко излишно се осъществяват хоспитализации в България. Още от анализи на Световната банка през 2015 г. е видно, че ние сме на първо място в ЕС по брой хоспитализации на глава от населението - 50% над средния за европейската общност. Смятайте колко малка страна сме, а сме на трето място по болници за активно лечение. Това е крещящ проблем и до момента никой не се е заел да го реши, а в основата му е това роене на болници.

Съществуващите механизми изкушават както здравните мениджъри, така и самите пациенти да осъществяват в болнична обстановка дейност, която може да се извърши изцяло в амбулаторната практика.

В момента изследване със скенер - каквото се твърди, че е правено от НЗОК - се заплаща в рамките на 70 лв. Това е минимална част от общата пътека, която болницата усвоява като стойност при постъпването на такъв пациент. От друга страна, на пациента му се спестяват тези 70 лв. И двете страни - и пациентът, и болницата имат открит интерес да съществува тази практика.

В случая не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. Така е направена нормативната уредба, че този механизъм ще продължи да съществува.

Дори да си готов да си платиш тези 70 лв. обаче, трудно може да се добереш до направление в извънболничната помощ. Чака се с месеци.

Това чакане изкушава пациентите, включително да се съгласяват да участват в подобна практика. Ясно е, че някой има интерес това да продължи да съществува, но не мисля, че ние, като общество, имаме интерес да е така. Не знам защо трябва отвън да ни се казват нещата, както по-рано цитирах доклада на Световната банка. Не мисля, че това има бъдеще, но наистина трябва да има промяна и лица, които да я осъществят, които категорично да се разграничат от тази практика.

Идеята е да концентрират ресурси в доболничната помощ, за да се помогне на колегите, които работят в амбулаторната практика, а не да има лимити, които да възпрепятстват дейността им. Трябва чисто медицински да се погледнат нещата – къде е по-изгодно да се концентрира този ресурс? Служебният министър на финансите неотдавна каза, че не се предвижда увеличаване на средствата за здравеопазване в бюджета за следващата година, а да се направи преразпределение вътре в самата система.

Скандално е това, което се случи с „Пирогов“, но аз бих задал въпроса защо чак сега НЗОК реши да прави проверки? Да не мислите, че е новина за тях? Това е въпрос, който трябва да се постави и сега е моментът да се шуми, защото скандалът може да бъде използван за полезни промени.

Вярвате ли, че ще има оздравителен ефект случилото се с „Пирогов“?

Според мен това ще е знаков пример какво ще се случи впоследствие и това ще рефлектира по цялата система. Аз лично се надявам да рефлектира към добро, а не всеки да твърди, че е прав и че другият лъже. Според мен всички са виновни, включително, бих казал, и медийната среда по някакъв начин търпи вина, тъй като това са проблеми известни на всички, но до момента никой не ги раздухва.

Според мен важно е да чуем отговорите на тези въпроси: защо сега НЗОК реши да проверява; министър Кацаров подписвал ли е такъв документ? Отговорът е много лесен – "да" или "не". Защото ако отговорът е „да“, значи има съучастие и човек би трябвало да замълчи гузно. Не изключвам хипотезата да не е подписвал такъв документ. Това много лесно може да се установи, защото при отговор „не“, това го оневинява, но не променя констатацията, че системата спекулира по този начин с присъствието на пациенти-фантоми.

Ако контролът от страна на пациента съществуваше реално, нямаше да могат да се случват такива неща. Ако Вие по някакъв начин сте известена, че в момента "сте в болница и Ви се провеждат изследвания", за които не подозирате, това няма как да съществува. В момента обратната връзка с пациента, ангажираността на пациента към неговото лечение е минималистична – т. нар. потребителска такса. Но ако пациентът знае, че на негов гръб и с негова потребителска такса, която ще се удържи от него в крайна сметка частично с това лечение, нещо се случва, ще се преустанови тази практика.

Аргумент ли е често изтъкваното недофинансиране на клиничните пътеки за съществуването на подобни практики?

Изкушаващият механизъм е болницата да оцелее като търговско дружество. Тя е длъжна да реализира баланс, който да не я постави в ситуация на декапитализация, както се заговори за Александровска болница.

Има голяма ножица между пътеките. Има голяма разлика в цените, които се заплащат за различните нозологични (болестни) единици.

Има добро финансиране на някои пътеки и твърде оскъдно за други. Диагностично-свързаните групи са добър вариант да се реши този проблем. Трудът на лекаря и на медицинския персонал като цяло трябва да излезе от стойността на пътеката и самата пътека да е за определена дейност, а не под един знаменател да се сложи примерно клинична пътека за чернодробна недостатъчност – цироза и по тази пътека да минават пациенти, които реализират с пъти различна стойност на лечението си.

Когато има диагностично-свързани групи, ще се смята какво е извършено пациент за пациент, каква е реалната му стойност и това ще бъде разграничено от заплащането на персонала. Защото в момента, за да си осигурят фонд "Работна заплата", лечебните заведения разчитат изцяло на клиничните пътеки.

Попитах Ви, защото едно от обясненията за тези хоспитализации беше, че липсва пътека за постковид усложнения и дори протестиращите в „Пирогов“ в момента искат да има такава пътека.

Защо трябва да се търси пътека при условие, че има амбулатория, която може да осъществи това? Това е проблемът на системата на здравеопазването, че амбулаторната практика няма стимул да се развие, напротив в момента се стимулира развитието на болнична практика.

Пандемията ли катализира тези процеси?

И преди пандемията всичко съществуваше по този начин. Причината, както казах, е в хипетрофията на болничната помощ в България – липсата на стимул за развитие на амбулаторната практика и стимулиране на развитието на болничната помощ с подобни порочни схеми. Липсата на контрол от страна на пациента, какво се случва с него.

Отскоро заработи системата за известяване на здравноосигурените при подобни злоупотреба. Не знам доколко ефективно работи обаче.

Някой има интерес нещата да се бавят. Има твърде много болнични заведения в България. Те се водят болнични заведения и реализират болнични пътеки по болничен престой, а осъществяват чисто амбулаторна дейност. Това съвсем спокойно може да излезе в амбулаторната практика и ще струва много по-малко за бюджета. Така ще има финансов стимул за колегите в амбулаторната практика да я развият.

Предполагам сте наясно, че нароилите се болници ще се съпротивляват "до кръв" на идеята?

Когато има правилни доводи и медийната среда представя нещата обективно, обществото ще развие нетърпимост към това. Ролята на медийната среда е огромна, влиянието на икономически кръгове върху нея също е огромно. Въпросът е то да бъде ограничено и лека-полека нещата да започнат да се казват с истинските им имена.

Вашият коментар за протестите в „Пирогов“?

Всеки има право да изяви своята воля. Когато Балтов (уволненият от министър Кацаров директор на спешната болница проф. Асен Балтов) встъпваше в длъжност като директор, имаше протести срещу него. „Пирогов“ ще оцелее. Балтов не е "Пирогов". Отъждествяването на един човек с цяла една институция, която е фактор в българската медицина, според мен не е правилно. Истинският проблем е много отвъд "Пирогов" и той е фундаментален. Нека този скандал да бъде използван, за да се случи нещо по-добро.

Д-р Емануил Найденов е неврохирург, ординатор в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски” ЕАД. Председател е на Българското дружество по невроонкология. Председател на Сдружение "Български лекари за ново здравеопазване" и фондация "Остани". Автор на множество разработки в областта на диагностиката и лечението на туморите на централната нервна система.