След разследването на OFFNews: Проверката в Медицински надзор завърши, в МЗ ''четат доклада''

Проверката в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ по разследването на OFFNews е приключила, докладът на Вътрешен одит "се чете", но още не е разгледан на заседание, каквато практика е установил новият здравен министър Силви Кирилов. Това научи медията от зам-министъра на здравеопазването Бойко Пенков.

Д-р Пенков бе сред гостите на кръгла маса, организирана от "Медицински надзор". Цел на събитието бе да се оповестят резултатите от национално представителното проучване "Нагласи на българите към донорството и трансплантациите".

Преди месеци наше разледване установи смущаващи обстоятелства по усвояването на средствата от Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите 2024-2028. В три поредни статии разказахме за какви какви пиар дейности ИАМН е похарчила близо 430 000 лв. само за три месеца; кой и как организира четиридневен онлайн курс за медици за 360 000 лв. и защо няма алтернатива за пациентите, които чакат за белодробна трансплантация.

Анонимната социология вече не е анонимна

Социологическото проучване, което беше представено днес, беше предмет на запитване по Закона за достъп до информация (ЗДОИ), подадено от медията през декември 2024 г. От отговора на ИАМН разбрахме, че такова е проведено, но ни беше отказана информация за социологическата агенция, направила проучването. От "Медицински надзор" обясниха, че „третото лице“ се е възползвало от правото си на отказ от информация съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. 

Днес все пак стана ясно, че въпросното "трето лице" е Изследователски център "Тренд". Проучването е проведено  през октомври 2024 г. сред 1002 интервюирани по метода "лице в лице". От разследвания в Medical News и Капитал стана ясно, че за изследването ИАМН е платила 20 000 лв., а за организирането на кръглата маса, проведена днес, - 24 000 лв.

На въпрос от OFFNews дали ще има последващо проучване, което да покаже има ли промяна в нагласите след проведените от ИАМН събития, с уточнението, че все пак за кратко време са похарчени близо 430 000 лв, Иванка Динева отговори, че такова не се предвижда. Динева подчерта, че "негативния отзвук в медиите" понижава доверието към донорството и трансплантациите у нас. Запитахме и какви промени в подзаконовите нормативни актове ще предложи ИАМН, за да се оптимизират процесите по донорството и трансплантациите, тъй като позитивна нагласа сред населението има, на което директорът на агенцията не даде отговор и подчерта, че "работят денонощно, но няма да се хвалят с постижения".

Какво показват данните?

62% от българите одобряват донорството на органи, 40% от тях биха се съгласили органите им да бъдат дарени след смъртта им. Други 55% биха дарили орган на близък, ако това не застрашава живота им. Приблизително 1/3 от българите (32%) имат "някаква степен на запознатост с донорството", напълно подготвени по темата са 5% от запитаните. Определящ фактор за запознатост с темата е образованието. Готовността за донорство е най-ясно изразена при респондентите на възраст между 30 и 60 г. При по-младата аудитория преобладаващият отговор е "не мога да преценя".

Само 7% от запитаните се определят като напълно запознати със състоянието "мозъчна смърт", при което може да възникне донорска ситуация. 8 от 10 души знаят, че това състояние е необратимо, две трети не са наясно с диагнозата.

26% от запитаните не биха се доверили на лекарската експертиза при определяне на мозъчна смърт. Недоверието нараства при по-ниско образованите и живеещите в малки населени места. Като причина за недоверието към диагнозата в най-голяма степен е страхът, че тя може да е грешна - това е проблем за 68% от анкетираните, а 60% нямат доверие в лекарите.

Сред причините за несъгласие органите им да бъдат дарени 42% посочват, че са неподходящи, тъй като са възрастни и/или имат заболявания; 38% се притесняват, че при подобно съгласие лекарите може да не направят необходимото, за да спасят живота им; друг аргумент е страхът от процеса.

39% от запитаните не биха били против, ако близките им вземат решение за даряване на органите им, дори без да са заявили съгласие приживе. Над 70% от респондентите обаче признават, че не са водили подобен разговор с близките си.

Констатираните нагласи сред българите бяха предмет на обсъждане от поканените официални лица, специалисти и представители на пациентски организации.

Какви са проблемите

"Ако искаме да развиваме донорството, трябва да решим как ще развиваме занапред темата, нужно е по-ясно разбиране в обществото, каза проф. Николай Габровски, заместник-директор на болница „Пирогов“. По думите, му основните проблеми се заключават в липсата на информация, доверие и комуникация. Запитан от OFFNews защо след смяна на координатора по донорство в "Пирогов" донорските ситуации рязко са намалели, проф. Габровски подчерта, че има откази и само за последната година са четири.

В коментар по проблемите на донорските центрове той все пак спомена, че има необходимост от стимулиране на координаторите и болниците, в които има донорски ситуации.

"Донорството и трансплантациите са огромни постижения, неведнъж съм посещавал болница „Лозенец“, където съм виждал реално какво може да се случи, какво чудо е да можеш да дадеш живот на друг човек, който е в тежко състояние", каза заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков.

"Министерството на здравеопазването, заедно с ИАМН, продължаваме да работим по националната програма за насърчаване на донорството, провеждаме информационната кампания „Да! За живот!“", допълни той. По думите му, анализът на „Тренд“ ще доведе до следващи стъпки към положителна промяна на обществените нагласи.

Управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Петко Стефановски, посочи, че е участвал в "немалко донорски ситуации" по време на практиката му в плевенската болница „Георги Странски“. "Хората не знаят, че със съгласието да дарят органи спасяват два-три живота", добави той.

Цялата нормативна база в момента дава абсолютно поле за действие на колегите, ако има нещо, което трябва да се подобри, да се надгради, ние сме отворени, веднага може да ни бъде изпратено предложение. Единственото нещо, което аз бих вкарал в договора за управление на директорите на болници, които имат такива интензивни отделения, е задължение към тях, като функция, да съобщават всяка възможна донорска ситуация на "Медицински надзор". Това трябва да стане ангажимент на мениджмънта. Никой не може да ме убеди, че в едно интензивно отделение няма поне двама или трима потенциални пациенти, които вървят към мозъчна смърт, каза за OFFNews зам.-министърът Бойко Пенков.

"Колкото повече познания имаме, толкова повече добрина можем да направим", коментира изводите Иванка Динева, директор на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Тя съобщи, че в резултат на гласността на проблема, за която имат принос организираните от ИАМН събития, Столичната лекарска колегия е заявила желание да изпрати млади лекари в чужбина, за да бъдат обучавани в областта на органната трансплантация. Директорът на "Медицински надзор" определи като позитивна крачка въведеното изцяло електронно подписване на документите свързани с регистърното производство, които ще бъдат публично достъпни за всички граждани и заинтересовани лица в портала за отворени данни към НЗИС.

Следете новините ни в GoogleNews