Разпределението на здравните ресурси у нас: Дисбаланси и неравен достъп до медицинска грижа

Разпределението на здравните ресурси у нас е ограничено от системни недостатъци, които създават дисбаланси и са причина за неравен достъп до медицински грижи. Най-засегнати са уязвимите групи.

Това е заключението на доклада "Механизми за разпределение на ограничени здравни ресурси в България" на Българския хелзинкски комитет (БХК), който беше представен в четвъртък.

Идеята на БХК за това проучване възниква по повод разпределянето на крайно ограничения първоначално брой на ваксините срещу COVID-19 по време на пандемията и пренебрегването на най-уязвимите - възрастните хора и хронично болните. Затова организацията води дело срещу здравното министерство. Адвокат Адела Качаунова съобщи, че в началото на ноември Върховният касационен съд е задължил Софийския градски съд да се произнесе по него.

адв. Адела Качаунова

Проведеното проучване сред пациенти, лекари, професионалисти по здравни грижи, хора с властови позиции в здравната система и експерти затвърждава общото усещане за неудовлетвореност и безсилие от механизмите за разпределяне на ресурсите в сектора, казва Надежда Цекулова, директор програма "Кампании и комуникации" в БХК.

Всички - от пациентите до хората, които са заемали или заемат най-високи управленски длъжности в законодателната, изпълнителната власт и Здравната каса - споделят усещането, че механизмите за разпределяне на здравния ресурс не са достатъчно справедливи и ефективни. Те не само са неудовлетворени, но смятат, че нямат нужната власт да променят нещо. За пациентите това е разбираемо. Но не и за министър, депутат, управител на НЗОК, които притежават легитимната власт да вземат решения, коментира Цекулова.

Какво показват данните в доклада

Управлението на здравната система трябва да се основава на реални данни за потребностите, твърдят експерти, с които е проведено запитване за нуждите на проучването - Иначе не може да се гарантира ефективното и справедливо разпределение на средствата за медицински изделия, медицинска помощ, лекарства и помощни средства за хората с увреждания.

Друг проблем е липсата на координация или неосъществимите изисквания при прилагане на нормативните актове. Осигуряването на достъп до грижа на социално уязвими пациенти например е гарантирано с постановление, но не се зачита от някои лечебни заведения. Здравен медиатор споделя, че някои от изискванията допълнително затрудняват процеса.

Подобен е проблемът с механизмите, които би трябвало да гарантират равния достъп до медицинска грижа във всички райони на страната. В малките и труднодостъпни населени места липсват здравни заведения и аптеки, което принуждава местното население да пътува, за лечение или закупуване на лекарства.

Анализът извежда редица противоречия - болниците имат интерес да подбират пациенти с диагнози, които им носят повече приходи заради по-високата цена на съответната клинична пътека. Това води до нерентабилност на тежките случаи и играе ролята на катализатор за повече хоспитализации, дори когато не са необходими.

Гражданският контрол върху разпределянето на ресурсите в системата е маргинализиран. Съществува Обществен съвет за правата на пациента, който дори не е публично известен, за да е видима дейността му. Обикновено гражданското участие се свежда до контрол върху системата, но не и до участие в създаването на правилата, по които тя работи, констатират авторите на доклада.

Друг недостатък на системата е липсата на контрол и оценка на оказваната медицинска грижа. Няма систематизирана и достъпна информация за това колко успешни са скъпите терапии например.

Проблем остава достъпът на уязвими групи до здравните ресурси. Там където той е улеснен обикновено става дума за лична инициатива, с която се компенсират системни недостатъци. Красноречив пример е пациентско мнение да това какво има значение за достъпа до качествена медицинска грижа:

"Има значение дали става дума за дете или за възрастни. Има значение етническият произход. Има значение и социалният статус. От значение е дали имаш голям шанс или потенциал като пациент, защото в тези с тежките увреждания никой не би желал да инвестира."

Надежда Цекулова цитира две истории на болни деца, едното от които е получило финансиране от НЗОК, за да отиде на лечение в чужбина и друго, което не е имало този шанс, защото както обяснили на майката в местната болница нейното дете е "безнадеждно".

Всичко това показва, че няма система. Имаме доброто намерение и доброто желание на отделни специалисти. Затова имаме нужда от нов обществен разговор. Трябва да си признаем, че системата у нас е неефективна и несправедлива и да помислим как да превърнем по-голямата част от добрите практики, които са плод на индивидуалните усилия на отделни специалисти, в стройна система", коментира тя.

По болезнената тема за специалните медицински храни, заплащани от НЗОК, гражданският активист Антоанета Иванова коментира, че съществува противоречие между законови и подзаконови нормативни актове, които налагат ограничения в правото на безплатна медицинска храна. По думите ѝ целта е да се пестят средства, но това става с цената на нарушени изконни човешки права. Иванова заяви, че съществува дискриминация по възрастов признак, тъй като в момента Касата покрива определени дейности само за деца, но не и за възрастни. Това унищожава перспективите за оцеляване, тъй като децата порастват, но потребностите остават.

адв. Мария Шаркова

Законодателна рамка

В коментар за законодателната рамка адвокатът по медицинско право Мария Шаркова заяви, че конституцията ни гарантира правото на живот и здраве, вкл. гарантирани и с международни актове, но зададените стандарти не гарантират, че държавата ще ги постигне. Търсенето и нуждите винаги ще надвишават ограничените здравни ресурси, затова трябва да се създаде възможност да се разширява обемът на здравни услуги, посочи тя и подчерта, че там където има ограничения, следва те да бъдат обосновани с аргументи.

Шаркова бе категорична, че засегнатите групи трябва да имат възможност за вземане на решения и в потвърждение на констатациите в доклада посочи, че пациентите у нас рядко участват в този процес. Друго изискване е, над ограниченията да има съдебен контрол, т.е. те да бъдат оспорвани.

Има определена група медицински услуги, които не могат да са обект на ограничения – първичната помощ, чиста вода и храна, детско и майчино здравеопазване, промоция на здравето, осигуряване на основни лекарствени продукти, които са разписани списък на СЗО, обясни Шаркова.

В препоръките на авторите на доклада се поставя фокус върху системата за финансиране на болничната помощ чрез клинични пътеки и въздействието ѝ върху справедливото разпределение на ресурсите в системата. От БХК изтъкват необходимостта от въвеждане на прозрачни механизми за разпределяне на средствата за здраве, базирани на данни, доказателства, ясни медицински критерии и публичен диалог.

Следете новините ни в GoogleNews