В системата на здравеопазването има най-различни проблеми - начинът на управление на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), липса на противоречиви интереси в звената във финансовата и административната верига, недобре работещи контролни системи, включително и електронни системи, чрез които да се следят текущите разходи, липса на електронно здравно досие, доста крехък последващ контрол по документи, липса на ясна и трайна регулаторна рамка за въвеждането на нови лекарства.

Това "накратко" са проблемите, които очерта проф. Даниел Вълчев по време на форум, посветен на финансирането на здравеопазването. Форумът е организиран от гражданската инициатива „Здравен барометър“.

Повечето решения са на политическо, а не на експертно равнище и очевидно ще трябва да се увеличат средствата в сектора, да се търси ясна регулаторна рамка по отношение на лекарствената политика, както и дали да се отделят звената на спешна помощ и на болничната помощ и др., каза още той.

"В момента трябва да си дадем сметка в България какво точно се харчи за здравеопазване – като публични и като частни разходи, както и начинът за събиране и разпределяне на средствата, и едва тогава да се каже кое не достига", каза за БТА проф. Вълчев.

По думите му България поддържа модел на финансиране на здравеопазването основно чрез здравни осигуровки, който през последните години не издържа, което означава, че от държавния бюджет трансферите стават все по-големи, за да може да се осигури сегашното равнище на здравеопазване.

Първият голям въпрос е свързан с това, че или ще трябва да вървим към увеличаване на здравната вноска или ще трябва да сме наясно, че моделът постепенно ще се измени и ще бъде смесен – чрез здравни вноски и чрез все по-голямо финансиране от страна на бюджета. По думите му може да се мисли за трети модел, който да бъде на принципа на здравното застраховане, защото хората искат да знаят какво става с техните здравни осигуровки.

Вторият голям въпрос е дали средствата достатъчно справедливо се разпределят между „играчите“ на пазара, тъй като има голям дисбаланс във финансирането на областните, университетските и частните болници, каза още той. На политическо и на експертно ниво хората, които през следващите години ще ръководят системата, ще трябва да имат гръбнака да обяснят на обществото какво следва и какво се очаква, ако искаме да излезем от недобрите показатели за детска смъртност, за предотвратима смъртност, за продължителност на живота, каза още проф. Вълчев.

Дял на здравноосигурените и разходи на системата

Най-малък е делът на здравноосигурените лица в София област. Данните съобщи Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, цитирайки данни на НАП. Най-много – 100%, са здравноосигурени гражданите в областите Смолян, Разград, Кърджали и Кюстендил. Средното ниво на осигуряване в страната е 93,5 %, което означава, че има малък дял от населението, който не е здравноосигурен, каза още тя.

По данни на Евростат за 2021 г. средното ниво на разходите за здравеопазване в ЕС е над 10% от Брутния вътрешен продукт, докато в България е 8.6%, като около 5,5% са публичните разходи, а останалите са директни плащания от пациентите, допълни тя. От частните разходи, за които приемаме, че са само регламентираните плащания, огромна част са за лекарства, директно платени от пациента в аптеката, много по-малко са разходите за болнична помощ, допълни тя.

По думите ѝ ежегодно нарастват разходите на НЗОК и се очаква да се увеличават, но проблемът е в разпределението на средствата. Сега над 46% от разходите на НЗОК отиват за болнична помощ, а една четвърт - за лекарства, допълни Георгиева.

В България здравното осигуряване се осъществява от НЗОК, която сключва договори за работа с лечебни заведения, а нивото на здравната вноска е 8%, припомни Георгиева. Моделите за финансиране на здравните системи в света са различни - данъчно финансиран модел, здравноосигурителен, застрахователен и чрез лични здравни вноски, като почти никъде не се наблюдава модел в чист вид, добави Георгиева. По думите ѝ в България здравноосигурителният модел малко по малко преминава към бюджетно финансиране.

Областните болници

80 % от приходите на областните болници са от НЗОК. Само 20% са от собствени източници. А 77% от фонд работна заплата в областните болници също са от касата. При университетските болници делът е 55%, а при частните 66 %. Това сподели с присъстващите д-р Васислав Петров — председател на Управителния съвет на Националното сдружение на областните болници, който обърна внимание върху мястото на областните болници в системата на здравеопазването. Д-р Петров посочи, че в тях се извършват максимално широк кръг от медицински дейности.

Създаването на гражданската инициатива „Здравен барометър“ беше обявено през май 2023 г., чиято цел е наблюдение, анализиране и оценяване на състоянието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазването. Създател на „Здравен барометър“ е проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“.