Епилепсиите в детска възраст те са около три пъти по-чести, отколкото при възрастните. „Това са трите големи групи, другите са по-редки и с не така масови заболявания“. Това каза в интервю за БГНЕС детският невролог проф. Иван Литвиненко, председател на Българската педиатрична асоциация (БПА). 

Детският невролог обясни, че много хора под епилепсия разбират само това, което виждат, но има много други особености, и за всеки родител, лекар или общопрактикуващ педиатър, който вижда отклонение в нормалното развитие на детето, първият въпрос е дали все пак няма неврологична симптоматика.

В такива случаи, заяви проф. д-р Литвиненко, детето трябва да бъде насочено, за да може да му се постави навреме диагноза.

„В последните години нашата специалност направи голям бум и болести, които години наред бяха присъда за пациентите, за семействата и за наблюдаващия лекар също, сега получават възможност за лечение“, добави той и уточни, че те са нови, сложни, генетични и това много обогати практиката и даде нови хоризонти и перспективи.

Проф. д-р Литвиненко посочи, че детската неврология е една от трудните специалности и по принцип неврологията е наука, от която бягат много хора.

Мозъкът не е достъпен, както други органи, за лесно обследване и интерпретация, но е много логично. В детска възраст какво е особеното – че това е един подрастващ организъм и ако един голям човек може лесно да се оплаче и да каже „ето изтръпва ми едната половина“, има симптоматика и тогава човек лесно се ориентира за диагнозата“, посочи той и подчерта, че при детската неврология основата е познаването на нормалното развитие, физиологията на децата, усвояването на двигателни дейности, различаването на необичайни състояния, като например епилепсията, която е многолика, подчерта той.

Сред най-честите детски неврологични заболявания е детската церебрална парализа. Тя най-често се проявява при деца, имали неблагополучието по време на бременността, по време на раждането или в първия месец от своето развитие. „Това са едни остатъчни, непрогресиращи заболявания, за съжаление. Понякога са тежки и комбинирани с други дефицити неврологични, те искат доживотно лечение. Това са едни хронични, страдащи деца, с които ние свикваме и те живеят с тях“, обясни проф. д-р Литвиненко.

„Другата голяма група са невромускулните заболявания. За съжаление, там имаме прогресия и в крайна сметка това е и групата, в която се появяват на хоризонта възможности за терапия, за генна терапия, нещо, за което ние мечтаем от години, защото знаем за някои от тях от повече от 20-30 години, генният дефект, и едва сега науката стига до възможно лечение“, каза още детският невролог.

Това, което липсва у нас, в медицината, е най-вече средният медицински персонал, медицинските сестри, които не само в педиатрията, а изобщо са на изчезване", каза неврологът. - При нас работят прекрасни сестри, но на средна възраст сигурно над 55 – 60 години. Притеснителното е, че няма много нови млади. Няма как децата да бъдат обслужвани само от лекари, нали разбирате. Това е голямата болка и някак си тук не намираме решение. 

Той обясни, че най-сериозният стимул е материалният.

Младите хора искат да живеят както всички останали, а те, така или иначе търпят лишения, защото, знаете, нашата професия е свързана с много отговорности – и с нощни, с дневни, с празнични дежурства, и на този фон, когато ти и не си достатъчно оценен материално, това създава неудовлетворение и те кара да търсиш друго решение, ние така ги губим, отбеляза председателят на БПА.